"Текстове.. в понеделник" - и той направо си дойде!
Нека на всеки въдичката да е като тази "струна"...пълна с изненади от към "другия край" :-)
Мястото е наистина уникално - пълно е с риби ,които веднага забравят ,че има и такива инструменти за риболов като мухарка.
Малко за условията: Съботата наистина беше добра за риболов с малката подробност, че мястото е на около 300 км от София.. т.е. километрите яко "изяждат" времето за риболов.Безмислено е по тъмно да се пътува.Толкова е студено рано сутрин.Особено за рибите. Виж през лятото си е супер. И денят е по-дълъг и най-вече водата е доста по-топла.Та, за водата. Наистина беше студена. Не съм я мерил с термометър, но след всяка извадена риба се налагаше да си суша и грея ръката за да продължа.Накисването с гащеризона ,в случая, е зъдължително../можеш и друго да хванеш, но няма как/,че местата иначе са недостъпни. Рибите ли? Те са си по местата,с малката особеност, че трудно се вдигат. Изглежда и на тях им е студено. Единични кръгове на най-тихите места и то там където има подводни водорасли. Може би гнието все пак дава някоя десета от градуса в повече. Взимането не е веднага след подаването.. даже бих казал едва едва.С много чакане и леко придърпване.. пауза и пак .. Даже не е придърпване, ами си е треперене.Това беше лесно .. и така си зъзнах от студ :-). Мухите, ли? Стандартните за клен работеха,но трудно. Само на определени места и то към 13-14 ч. Т.е. когато беше относително най-топло. В повечето време успех имах с пъстървовите. Фини, тънки телца на кука 14-ка. По възможност подаване в тихи води където все пак сме забелязали някаква активност. Направи ми впечатление, че рибите не пляскаха по повърхността като друг път, а съвсем нежно взимаха нещо под повърхността. Почти не усещах ,че има риба. Много внимателно се доближаваха.Понякога само докосвааха мухата, почти без вълна. В много от случаите,обаче, се оказваше,че тази нежна вълничка е предизвикана от местната "косатка"! Изключително приятна е изненадата от несъответствието!!!Така приятно натежава въдицата .. и тези единични мощни тласъци на "несъответствието" /обикновено към дъното и малко в страни/ изтриват мигновено острите иглички от изтръпналите студени крака. Рибите не бяха чак толкова борбени..Единична съпротива. Някак лениво и спокойно се съгласяхава да дойдат след един два напъна и чак след малко, като се сетят,че все пак са закачени! Всичко това важеше за големите риби. С малките нямаше никакъв проблем .Можеш да "наскубеш" десетки..Само трябва да ги намериш и ... Но това не е толкова интересно..Надхитряне липсва, няма го и предизвикателството,противоборството на хитрия противник.
Да спомена и още нещо ,което за пореден път ми направи впечатление. И друг път съм писал, че за мен е важно да видя първата риба как взима. Обръщам внимание на това къде е забодена куката. Ако е на горната устна - предстои много успешен риболов със сигурно взимане и без много, много къндърми. Но, ако е на долната устна или някъде по хрилния капак, например - нещата определено завиват към "закучване". Това е момента за преосмисляне на стратегията за целия ден! Да се опиташ отново да усетиш реката, независимо от справката, която си си направил от предишни пъти и години. Такива моменти съм имал на много реки и досега не съм сбъркал, даже все по-лесно ми става.Само да ги "мерна" веднъж. Почти винаги се налага да се мине на пъстървови фини куки, намалявам размера.Цялото поведенеие на реката вече съобразявам с пъстървовите стратеги и тактики. Далечни подавания. Задължително първо да падне мухата. Удължавам повода и типета. Типета - да клони към 0.10, по възможност. И най-важното, особено, когато съм на широка и голяма вода - движението! Пристъпване едва, едва, без да бутам камъни и да се спъвам. С малки стъпки и по възможност без вълни. Много добре е, ако се намери такова място за подаване, че между предполлагаемите риби и нас да иима по-бърза вода. Т.е. тя да ни направи "бариера","сянка" срещу непредпазливото ни поведение. Има и още неща, но няма да ги изброявам всичките. Например за цветовете на мухите. Цвета придобива особено значение именно при такива трудни условия, с капризни риби. Подаването "по ръба" също е важно. Точното подаване е може би най-важно за успешен рибилов. В случая, обаче, основен критерий бе наличието на подводни водорасли и/или натрупани паднали от тополите листа и бавно течение. Е, ако има и надвесена върбица/топола/, нещата се опростяват. Но все пак - водораслите бяха определящите, според мен. На голите камъни риби просто нямаше. Между другото .. реките, които проверих бяха пре-пълни със скобари.. Всякакви размери. Продължаваам да не знам как се лови скобар с мухарка. Тези, които скачат - знам ,че не се ловят, но другите... ,които кротко си стържат подводните камъни..!?Реката е пълна с импресионистичните им "каменни картини".На моменти не смеех да стъпя по тях, толкова са впечатляващи! Природа! Трябва да си там за да ги видиш!
Съботата беше денят "Х", а към краят и, налягането спадна и рибите просто съвсем престанаха да се вдигат. Неделята беше валяща и ревлива. Само три, що годе, представителни риби. По риба на час! Е, това е прилична скорост ли е? Смених реката, смених я пак, смених мястото.. и чак тогава осъзнах, колко е глупаво да си на 300 км. Този ден е бил за друго! Остана съмнителното удовлетворение, че има и други "прецакани", покрай реката, под дъжда..Мммм...да..а.а...,но нито един не беше мухар!?.. Ха, сега де?
Дали ще имаме още някоя събота - подарък?! Хубавите съботи все още не свършват, за разлика от неделите.А мераците за мухарене - никога!Д-р Косьо
п.с. Още няколко кадъра..
Това са относително бодрите за сезона цветове на съботата..
...А така изглеждаше категорично "навъсената" неделя
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Коментари