Д-р Любо ни спаси от "Мормишкояда"

Точно от този!
Сега Любо да му мисли. Има да връща на Краси - 4 мормишки, на Слави- една, на мен една. За други, да не питам, че ще му дойде на нагорно!:-)Началото. Уж ще правим състезание на яз."Васил.. и т.н". Още от петък - тренировка. Захранки, други бъркалежи, стратегии, тактики. И най-важното - лед. Добре беше да го има, но трябваше да си носим, `щото този там - не ставаше. Всъщност, имаше го на места. Дори по 3-5 см! Но трябваше да го търсим под 40-50 см-рова киша и една съмнителна коричка-мостра на полузамръзнал сняг върху нея. Шишо - пропадна почти до шия. Викат му "Чакай да те снимам..", "Задръж още малко"!!! А той - упорит. Не се даде момчето, и това е! Един друг приятел пропадна на половина - с единият крак. Аз се спънах, на ръба на газова дупка. И добре, че се спънах, че току виж се наложи да пробвам костюма. Но, като втора премяна. Че както винаги става, като видях колко е топло, не си го облякох. Пък и друго е да се намокриш през зимата. Иначе к`во? Направили са хората костюм да плуваш, и си плуваш. Няма изненади - няма спомени! Проза - някаква! :-)В тази връзка - след малко. След няколко снимки!
На оператора хич не му беше до проза. Как не получи три инфаркта наведнъж, до като излезе?! Даже камерата оцеля, (въпреки подвикванията да я изхвърли)! Тежи си пущината - "професионалка" е!А рибки се хващаха. Макар, не на всякъде и от всеки! Тези например не са "мои"!Слънцето беше обещало да "изяде" леда до края на деня. Малко му остана, да не си изпълни обещанието докрай! Концепцията за пълните и празни язовири имаше същата задача - да стопи леда .. било с пълнене или с източване .. Важното е да се прецакат риболовците!Това е почти "амбър"- един от филтрите за проба. /За очилата е голяма тема. Живот и здраве ще я разчепкам някой ден/.
А това са пак "трофеите", че при такова даване, каквото и да е - трофей си е! Животът си рискуваме заради него! Е, малко импресионалистично го подкарах, че като не хващам риби - да хвана поне кадри - примерно!Този път с телефон , за съжаление. Фотото,истинското, сега има друга задача.А някои откровено ни се смееха и ни се чудеха от високо. Ама, много от високо - чак от самолета! Даже няколко пъти прелетяха над "безумците"! Не им стигнаха надсмешките от първото прелитане! Просто се върнаха да си "досмеят"!От екстриима по пътя ли, или от липсата на задържащото влияние на съзнанието, останало невключено преди петото кафе, Отличникът Любо, така се беше засилил, че и пъстърветата не удържаха, но малко от по-далечно място.Заигра се нещо и никак не му се тръгваше на пъстървето! Избра си един от многото етажи на дупката и се нагласи. Как се сети ,че ще го снимам?!Това вече е от въпросното друго място. Направо ни втрещи с изненадващо добрите си условия за зимен риболов. Ако щете вярвайте, ако щете "не" - на места здравият лед минаваше петдесетте см. Бял, но здрав! За първи път ми се случва да пробивам дупка и шнека да влиза до край! И това е в България и то в момент в който навсякъде ледът няма нищо общо с името си. Просто е "гола вода" и киша! А на места само второто, да не кажа,по-скоро първото!
За пътя до мястото.. Второто, де! Следват..
минути за реклама : Джипката "Toyta" "Hi Lux" 4X4 се представи повече от отлично. Не само, че ни закара до където искахме, но и ни върна от там. Вероятно, познавате това чувство, когато сте несигурни къде отивате. Уж, пътувате напред, а всъщност мислите за връщането. Дали това ни отнема от смелостта за напредването.А? Междувременно "Toyta"-та свърши и някои медицински дейности. Профилактира кръвообръщението с рязкото покачване на нивата на адреналин. Мото-вело-ергометър..на живо. И пулсът и кръвното ни бяха вече общи. Пулсираха синхроннно с дупките по пътя. От монитор нямаше нужда. Пулсът почти се виждаше, освен ,че се чуваше.. Сърцето се засили, сякаш е по лесно да прескочиш дупка с пулс над 140.. и кръвно над 200. Засили се и диурезата! Нормално е! Спомних си репликата на руснаците: "Голяма дупка се преодолява с голяма скорост!" Не беше съгласен Д-ра Любо..,но нещата си се случваха от само себе си. Някак бяха естествени за този времеви момент и тази реалност. Чувството бе, за сливане и естественост. Поне за мен. Има неща, които тази машина определено знаеше повече от нас. И то предварително. Пред зейналите ями, дори "Уайт снейк" заекваха на моменти. Отказваха да пеят на татък.:-), а тя, Тойот`-ката, се движеше все едно слиза от стенд на площада пред "Ал.Невски". Що не взехме пример от нея - не знам?! Странно, но въпреки красивата и подчертана естественост на природата, в която бяхме и същевременно директно влизаше в нас, неволно започнахме да си задаваме философски въпроси. Някак естествено разговорът завиваше на там. За битието, съзнанието, всякакви случка с травми, катастрофи и все от този сорт, плюс за онова "от татък", макар и подсъзнателно. "Всичко ли съм свършил?"- витаеше някъде над джипката. Шапките по главите бяха много повече рефлекс, не толкова да пазят, а някак да сме спокойни, че каквото зависи от нас, сме направили за да не си счупим главите от удара в тавана! Чудя им се на японците. От къде са знаели за този път, за да напраят джипката като за него!? От време на време ми трябваше и водна перка. Това, което не знаех е как се пуска, иначе, нямах никакво съмнение, че са я сложили! Някъде там, точно където трябва! Проблем ми беше, че нямах менюъла и не знаех къде да търся копчето!Има едно копче с някакъв ситен непонятен надпис.. от лявата страна на волана- то ще да е! :-) Е..ех.. голяма веселба, ей. Гледам едно порутено от едната страна мостче и се чудя : "Да мина ли, да не мина ли". Нещо като "он`я" фундаментален въпрос на Хамлет. К`во се чудя?! Животът не чака! Минах. Имаше следи от вече минали предизвикателството "Хамлетовци". Един със сигурност. Следите продължаваха и след моста. Това е добре. Лошо бе, че не личеше да се е върнал !? :-(Малко уж безсмислено, минах и се върнах..Почувствах удовлетворение /подчертавам не облекчение, а удовлетворение. Справихме се !/. Непонятно защо! Малко на мазохизъм понамирисваше.. ,но колата си го искаше. Чувствах го! И на нея и трябваше адреналин!
И то сега-веднага! "Наркоманка", с "наркоманка" такава. И от теб го иска. Не от някой друг. Ти си зад волана - от теб го иска! Ти си! Не че се опъвах много, де!:-) Ясно беше - за това сме там. Сега и веднага! То шега, шега, ма току виж станало истина. Мисля си и за друго, че дори и така да е, все пак, каквото и да е, трябва да се приеме както подобава...
Да..а...а, бе не е добре когато си тръгнал за риба, пък си задаваш едни такива въпроси..Май, наистина не е добре. То важеше и за състезанието, де. Пък може и точно това да търсим.. Без да знаем.. Дали?!
Ей,т`ва, Данчо Софков си е пич! Като взе да прави едни линкове с Олимпиадата.
На някой "колеги" малко им трябваше.. Бледостта по лицата личеше и след глътките от домашното. И погледите бяха едни такива разсеяни. Борят се неуспешно със съзнанието. Имаше една бутилка вино.. Май и без него нещата бяха тръгнали на там. Още преди са се присъединя към озадачената компания. От една страна, Данчо-то, налива вино, от друга- "масло в огъня", и т`ва е :
"Ето, спусна се човекът. Удари се в стълба. И до там! Ще го погребем.Ще се погрижим. Това е животът. И мормишки на гроба ще му сложим, щом трябва. Ще го уважим! Така де !".
Направо да му стане драго на човек от загрижеността. Почти да се засрами, че се е забавил да свърши таз` ми ти "работа"! И като ги занарежда, пустият му Данчо, направо се зареждаше от видимата колебливост на смаяните присъстващи. Все в този дух..Уж смях, но както казва един приятел: " Малка е разликата между усмихването и озъбването!". Неволно не мога да не се замисля, че всъщност си е абсолютно прав,Бат`ви Данчо.. К`во като е на състезание. Той, Животът, си е такъв. И е винаги. И е навсякъде. И просто продължава!..Да не забравим ,че е и "жилав", както другият Бат- Бат`ви Райко, не веднъж е подчертавал!
Та, минутата беше за реклама...,ма , не`йсе.. Отплеснах се. За първи път стъпвам на този водоем. Никак не съжаляваам. Веднага си го представих как изглежда през лятото. Щом сега се люпеха мушички! "Въй,въй..к`во чудо ще да е" да го пообиколя с мухарчица в ръкаТова е Бат`ви Любо с "Мормишкояда".
Втори ден ни "обезмормишкира", добичето.
Специално дебне - да са от най-скъпите и най-редките в кутийките ни!Но, си намери майстора! Отлично Докторе!А времето беше пълна изненада - от топло до горещо. През валящо със снего-дъжд и променливо-духливо, до суграшица и топъл вятър. Почти едновременно. Мени се за минути! Да се чудиш на едно място ли става всичкото това и как при такива условия се е запазил толкова лед! Гледам облаците как се движат, и си мисля : Кажи-речи за половин час съм в София, ако ме "вземат"! На там се бяха засилили. Чудна работа!?От мен - толкова! Има много за разказване. И за случките със състезанието. И за вечерите, и за компанията.
Живот и здраве - следващият път!Поздрави от
Д-р Косьо