"Едно въображаемо, несъстояло се интервю!"

От Бай Кольо-пишман рибаря до Кольо-пишман мухаря.
Място на действието: долното течение на р.АрдаЕдно интервю на колегата Гавов.
Сюжетът на тази история е както казват критиците – многопластов, а героите в нея въпреки подвеждащото заглавие са цели трима: Бай Кольо, Стефан и Кольо Младши.
Уреждам си среща със Стефан и Младши в малък ресторант. Двамата пристигат в уречения час и без да погледнат менюто си поръчват бира.
Реших да карам хронологично...
Да започнем с Бай Кольо....
Кольо Младши:
Бай Кольо - "Дядката" е обединяващото звено като наш пра-родител...Чевръст и дребничък нервак, способен да сглоби с голи ръце цял комбайн или трактор, а после въоражен с огромен чук да разпарчетоса творението си със страшни попържни. Бай Кольо можеше да псува по няколко минути без да повтори. Такъв му беше и риболова.
Колегата Гавов: В Смисъл?
Кольо Младши:
Завлачи ни по реки и язовири още от съвсем малки. Пушеше в мълчание цигара след цигара докато стигнехме, а там на място вадеше от багажника брадва, с която разчистваше всичко в радиус от поне 5 метра. Още при първото замятане закачаше най-далечния възможен клон и изригваше в псувни. Покатерваше се на дървото с брадвата и удряше с дива ярост, докато не събори виновния клон във водата. След това, поуспокоен се заемеше да отвори мястото с още няколко метра...По време на риболов Бай Кольо използваше само две възклицания. Едното беше:
„Дееебааамааайкатьдееебаа!!! Закачи са!” - И следваше гореописаната процедура
Второто възклицание беше:
„Дееебааамааайкатьдееебаа!!! Замота са!” – И следваше процедура, която смятам да ви спестя.
Стефан:
Спомням си, че веднъж хвана огромен сом на Ивайловградския язовир. Брегът беше толкова чист, че Бай Кольо с досада върна брадвата в багажника. Закачи едно жабче и още с първото замятане извади един от наборите си...Тази извънредна слука може да се обясни единствено с напредналата възраст на рибата, имала неблагоразумието да не изчака задължителното „замота са” на Бай-Кольовите такъми...
Кольо Младши:
Спомням си всички онези лета...Жулещото слънце, смълчаните привечери, комарите, плацикащата се вода, стаените сенки, в които се криеха огромни сомове, шарани и кефали...Спомням си мириса на риба, мириса на домашно сирене, градински домати и диви билки....Спомням си дядката – разгърден, с отдавна изгорял фас в устата как клечи на брега и размотава със страшни клетви, а брачеда Стефан търпеливо се взира в плувката си. Когато ми доскучаеше, взимах един голям камък и го пльосвах възможно най-близко до въдицата на брачеда. После хуквах за да избегна задължителните шамари на големия батко.
Колегата Гавов:
Това прилича на превантивен ”Catch and Release”!
Стефан:
От където и да го погледнеш, на Кольо му е приличаше най-много на шамари!Кольо Младши:
Така минаваха топлите дни от детството ни – около магията на Арда, яз.„Йваловград” и многото микроязовири на около.
Сега след толкова много време, нe ми е трудно да разбера откъде идва огромната ми любов към риболова... И ако за това с чисто сърце мога да обвинявам дядо си, то за патологичното вманиачаване в мухарството обвинявам брат`чеда Стефан...
Колегата Гавов:
Крайно време е да го намесиме по-сериозно в историята!
Стефан:
Както много първи брат`чеди, отраснали заедно покрай баби и дядовци, животът постепенно ни раздели. Различни градове, различни кахъри – виждахме се, както най-често се случва, покрай сватби и погребения. Помня, че беше лятото на 2002 и беше голяма жега. По това време се подвизавах в Пловдив. Живеех, работих и мухарствах. Това са нещата, с който се занимавах тогава, като последното ми беше приоритет.
Един ден ми звъни Кольо Младши „ Алоооооу, какво пра’иш, брат`чед?
„ Ами мотая се тука във Филибето, в отпуска съм, обикалям за риба около „Майна таун””.
„ Ние пътуваме за Бенковски, така и така минаваме през Пловдив, давай да те водя натам. Язовир „Мъглене” е наблизо, „Върбица”, дето се вика, наводнява дворовете, какво повече ни трябва?” Нищо повече не ми трябваше. Приготвих мухарските принадлежности, уговирихме „рандеву”-то и газ към Бенковски. Няма да навлизам в подробности относно гостоприемството на местното население в лицето на роднините на жена му, което е всеизвестно за жителите на този район.
Кольо Младши:
Знаех, че Стефан също продължава да лови риба и бях много изненадан, когато преди първия, след толкова години, съвместен риболов започна да ми подарява една след друга макари, пръчки, такъми – с две думи да ми харизва целия си събиран с години арсенал за плувка и дъно. Извади по особено внимателен начин някаква пръчка, каквато бях виждал по разни телевизионни предавания, но не бях съвсем сигурен как се използва и ми каза, че единствено нея няма да ми подари. После ми разказа, че е тренирал „замятания” пред блока на поляната, с което изненадата ми прерасна в загриженост!...
Стефан:
Първата сутрин станахме преди изгрев слънце и директно на реката. Започнах да облавям перспективните участъци. Кольо гледаше с недоверието на кантонер – ремарке със слама... Какво е това чудо: мухарка, шнур, изкуствени мухи. Погледа, погледа, поразпита и поиска да пробва.
„Не е толкова лесно, колкото изглежда на пръв поглед. Всичко е техника”.Дадох му мухарката, показах му каква е техниката. Направи няколко опита, казах му какви са му грешките:
„Брат`чеде, тая работа не е за мен. Много сложно ми изглежда”.„Не е сложно. Техниката като схванеш вече е лесно. Не става със сила”.
„Мани я тая техника. Я гледай колко скакалци подрипкат около реката – знаеш ли, че срещам големи трудности с улавянето им?.„И тава си има чалъм - ловят се рано сутрин, още до като има роса. Тогава са мокри, тежки и не могат да скачат добре. Събираш ги в буркан или в нещо друго и чак след това на риболов. Така не губиш време...""Аз тръгвам по реката нагоре и след 2-3 часа, като напече, се прибирам." В 12 часа- среща при колата - на теб успех със скакалците”
Колегата Гавов:
Как приключи излета?
Кольо Младши:
Ако говорим за брой уловени кефали съотношението беше 1:7, че даже 1:8 в полза на „Пръчката с въже” !
Стефан:
"Пръчката с въже" /ударението е на първата сричка/ предизвика много любопитство сред роднини и комшии. Организирах нагледни демонстрации и всеки можеше да опита на поляната. Най- скептичен беше Кольо.
„Не, не. Брат`чеде, тая работа не е за мен. Оставам си на „скака’уец”. Тук има един язовир с шаран, каракауда и толстолоб, дай да идем и там”.Не исках да му чупя „хатъра” и се съгласих, въпреки че мухарството вече беше оказало своето „злокобно” влияние върху мен и останалите видове риболов ми бяха безинтересни...
После пак се върнахме на реката и ситуацията се повтаряше – аз размахвах шнура, Кольо гонеше скакалци по петляно време. И през ум не ми е минавало какво ще произлезе от цялата работа впоследствие...
Колегата Гавов:
Това, което разказвате е било доста отдавна...
Кольо Младши:
Да... Този риболов, без никаква връзка, си го припомних миналата пролет. Бях отегчен от връзване на пружини, бъркане на захранки и отвратен от страшните свинщини, които намирах по бреговете на почти всеки язовир. От година на година „конвенционалния” риболов се израждаше пред очите ми и преживяването все повече се отдалечаваше от това, което още като дете ме заплени толкова много. Дали ще тренирам „замятания” на сухо или ще се кльопна до разни типове с щеки, разляли телеса по платформи и забъркали по средно 50 кг отвари, ми се струваше еднакво безумно.
И така, звъннах отново на Стефан. „Дай, казвам му, да ми помогнеш да изберем една като твойте пръчки, че ми се ще да опитам нещо различно”.Речено – сторено. Няма и час след този разговор седяхме в едно кафе зад Съдебната палата и получавах напътствия – „Това дето го навивам отзад е бекинг, това тук е лидер, а най-отпред е типет – може и да не ги запомниш веднага – обаче това са нещата общо взето”.
Аз кимах и се опитвах да запомня. „Има опасност да ти влезе муха в главата”- продължи Стефан, а аз се ухилих тъпо и недоверчиво.
След още час получавах първите си сухи уроци в градинката пред Св. Георги, а на следващия ден вече трамбовах по бреговете на Златоградската река, стараейки се да не се обеся.
Стефан:
„Зрррррр „– звъни ми наш Кольо – чувам течаща вода като фон и започва:„Брат`чед, успях да метна на.а…а..,.чакай малко,...на около четри метра съм метнал...Сега кво да правя?”Аз зарязвам работа и почвам да му обяснявам...След половин час пак : „зрррррррр” отново от реката: „Брат`чед, изпокъсах мухите...Сега кво да правя?”
Кольо Младши:
На втория ден хванах първите си риби с муха. На третия ден започнах да подарявам на дечурлигата една след друга макари, пръчки, такъми – с две думи да им харизвам целия събиран с години арсенал за плувка и дъно.
Има болести, чиито симптоми остават скрити дълго време след попадане на болестотворните елементи в организма, а при мен мухата, за която Стефан ме предупреди, нанесе скоростни и непоправими поражения.
Стефан:
Тъкмо съм си легнал: "зррррррррр", познай кой се обажда: „Брат`чед, ако знаеш кво чудовище ми скъса типета?!
-„Кольо, кво правиш на реката по тва време?...Единайсет часа е...” – му отговарям : "Рибата не е кьорава” „ Чакам чудовището да се върне”!?
Колегата Гавов:
Започвам да разбирам, Стефане, че наистина имаш голям грях...
"Горния"Вливането на реката"Горния"Вливането..МаджаровоМаджаровоМаджаровор.Ардар.АрдаСтефан :
В момента губим и вашето и нашето време, разказвайки тази история. Затова, поздрави от Стефан и Кольо на всички мухари. Отиваме да си довършим муховръза.
Колкото и да вали сняг, скоро ще спре....

София, март, 2010

п.с. Благодаря за споделеното на "StFly"-я и "Брат`чеда"- Николай Русев (иначе Бай Кольо Младши) !
Ей, такива случки да се случват и разкази да се разказват!
Д-р Косьо