Пак за "Tokoz" и още нещо..:-)

Хората казват: „Внимавай какво си пожелаваш” . В смисъл, че току виж, ти се сбъднало желанието. Точно като в моят случай!
Нещо още по-смайващо! Оказа се, че и точно на същата дата- 17-ти! /макар и след шест месеца/.
А сега, от начало. Преди време / 17-ти ноември!/ ви разказвах за едни антики , които по неведоми пътища ме намериха. Много ме впечатлиха. Миришеха си на история и грижа. Гледани с любов! Съпротивлявах се / не много/ на засмукващото въздействие от емоционално и исторически наситените предмети. Опитвах се да разгадая не само кога и от кого са произведени, но и какви случки им са се случили за да стигнат до тук. По корпуса и вида им много можеше да се познае.. ,най-малко, .. отношението и приблизително какво им се е случило. То е като при хората. Знаете, онази приказка за „старите галоши и катедралата”.. За достойното остаряване, де.. Та, така и те .. Едните носят белези от интензивен риболов.., проскърцвайки затихващо блаженно..още след първата капка реновиращо масълце. А други и с чук да ги млатиш са си все такива - лениви, трамави, ноповрътливи, унисекс, безлични макари от неясна порода. Мислени и сглобени за всичко друго, но не и за риболов. Да, за някои от тях „Соц”- е доказаната причина за недъзите им. Лъхат на, уж напреднал „Соц” от километри, но за други, твърдо личи, че са от една, от онeзи расови породи ..роднини с тези от зад „Желязната завеса” /”Железнио дувар” ,както му казват македонците/. Не знам дали си спомняте, имаше една такава. Имаше и Маркс, който е наизмислял такива неща, които днес, бих оприличил с ефекта от HIV, без грам колебание. Направо и категорично неизлечими.. Та, ровейки се из световната мрежа се натъкнах на “Tokoz”, колкото да определя приблизително годината. На какво ли ? На "зеленото" ми, макар и ново, неупотребявано подобие на мухарска макара. Намирам я! Простоватата, "охранена" „селянка”, боядисана в "резида". Точно, като оградата на бившата ми здравна служба на селото, където България-та свършваше. Яка, мощна и безпардонна, зелена макара. Имаше и екстри – можеш да я обърнеш, не просто за лява и дясна, а за яка дясна или за здрава лява ръка. Усещането, когато я държиш , е, че ако си отишъл за риба с нея, не извадиш ли – ще те накаже! Ужас! Тръпки да те побият! Спирам, че ме втресе..
И малко по-нагоре, на същата страница, виждам самата елегантност и финес. С голяма изненада прочитам текста. Пак пише “Tokoz”, но някак иначе – човешки. Плавни извивки на корпуса, двуцветна .. с начернени, подчертани вежди! Подчертана e и стройността на шпулата. Без грам петънце върху кремавият, "алумиев" цвят. Бих я определил като "мид арбор",..ако по това време, въобще, е имало такава класификация. В ръката ми е безтегловна! Да, но изненадващо гласовита! Спирачката е "клик"! Ама такава, като за резидавата и сестрица - гръмогласна и креслива. Това им е от бащичко! Но всичко останало, наистина е оживяло.. От онези спокойни и плавно натрупващи опита на старите майстори. Да вложиш труд, но не от този по задължение, а от другия, който не ти позволява да заспиш, ако не си изпилил достатъчно "онова ръбче" по корпуса, което два пъти вече едва ти драска нокътя на десния палец, но драска! Прехвърлям я в ръцете си. Наистина е безтегловна. Усещам как ще е обидно, да я сложа на кантара. И за нея и за кантара. Елегентността не е количество. Не мож` я измери с мерки и теглилки. Тя се чувства и се вижда! / и "под съдран чул" и т.н. личи/. Тя се вдишва и прониква до там, от където се включват сигналите за възхита. И конфуз от допуснатото съмнение и недоверие, по навик! Стискам "зеленото" и цъкам с език.. Що не беше като "тази" - "елеганцията". Какъв дух, какво усещане..Нали пак е "Tokoz"./...си помислих и писах на 17-ти преди../
И точно тогава, завистливо си я пожелах!Стига .. Ми..и., как да кажа, така наречения "Джибрата" ми я подари. Един такъв внезапен, неочакван, като че ли и за самия него, не само за мен, жест. Жест на естественост и нормалност. Не можах да реагирам адекватно и навреме. То това са май от тези, най- хубавите неща.. Тези, които са много големи! Разбираш го после! Трогват те много дълбоко. За него не знам, за мен бе някак предначертано и естествено. Не звучи логично. На ясно съм. Но това са фактите. Който знае - да каже. Аз само ще потвърдя:
„Благодаря ти,"Джибра"! Жестът е страхотен!
Бъди сигурен, че тази макара ще продължи да танцува по реките ни и ще преживее своя ренесанс!"
В момента се кисне в специални разтвори.. Още с първата капка дръпна на "5-та", сякаш беше капка адреналин!
Ей, т`ва пловдивчани са си пичове, да знаете!
Ще има и снимки, но после..
Д-р Косьо