Веднага да си признае! Кой беше?

Ммммм...да...а.а.а. Чакам си аз на летището да стане време за полета..и стискам зъби от яд, че ми се прецаква съботно-неделния мухарлък. Такова време се е отворило, а аз ще се гърча по разни затворени помещения и уж ще си наливам наука в главата. И както се рея с поглед над треволяците. Гледам една гладка водна повърхност.. с едни красиви дръвчета и алейки около нея. Веднага си спомних едни разказчета за това водоемче до летището. Какви "кленове-тупалки" се били разхождали в него и т.н. Това, което ме довърши, бе един спокойно движещ се силует по пътечката към заветните "тупалки". Загледах се внимателно. Не, няма грешка..държи мухарка в ръка!!! Е само това ми трябваше.. Щракнах два кадъра и избягах, да се скрия от завист, в самолетаТутакси, да си признае:
Кой избракониерства в това заветно кътче с регламентиран достъп! А? Кой е вързан с летището, аД-р Косьо