А как да предположиш ,че точно на десет см от брега дълбочината е около 70-80 см.!преди да разбереш, че твърдото в което си се спрял при потъването е временно явление..Продължаваш да увеличаваш дълбочината и започваш трескаво да се оглеждаш на около. Потъваш си без никакъв проблем! Молиш се при потъването да опреш на някой корен, но на повечето места корени няма.. Има само лесночупещи се клечки, водорасли и безкомпромисно засмукваща тиня! Колеги, много внимавайте с това място. Рибите, естествено, знаят за това и знаят къде да застанат.. Примамливо те засмукват навътре, сантиметър по сантиметър, .. докато увиснеш плувайки заедно с "тревите-остров", илюзорно даващи сигурност и надежда за твърдо дъно и основа.
Нищо подобно..Островът е плуващ и измамен! Да, задържаш се за няколко минути преди окончателното ти затъване!Но пък си с великолепна маскировка- само мухарката ти остава да стърчи... преди да изпуснеш окончално последните балончета от бели си дробове.:-).
Още преди години, когато за първи път стъпих на този бряг, бая се изпотих, измъквайки се от тинестите капани. Сега, имам "едно на ум".. и пак много се замислям преди да стъпя. Пъстървите се "вдигат" методично и заманчиво, но винаги на един метър пред пределната дистанция, която можеш да постигнеш. Съсредоточаваш се. Вадиш най-доброто от себе си ... и пак не стига.. Трябва ти още съвсем, съвсем малко.. малко ..Няма от къде да го вземеш, това "малкото".
Още като стъпих на брега видях картината на отдалечаваща се плавна вълна. Местеше я пъстърва, на око, около половинка..Знам, ли? Някак спокойно и тръжествено се отдалечи.Не и беше за първи път. Застана точно там където подаването е абсолютно невъзможно! Костваше ми две супер мухи, за да се убедя, че наистина е недосегаема. Интересно.. Стояла е точно до брега.. на 10 см.-ова вода! Кой би се сетил да подава през храстите?!/не че е въобще е възможно/
Иначе риби има достатъчно.. Не видях "сериозни" риби ,но 200-300 грамови мернах.Особено взимат.Подаваш мухата / онази от предишните теми със CDC-то "No name fly". Успешното подаване е с възможно най-малко "дистърбънс" на водата от краката ти и особено от лягането на шнура.. да изпревариш поредното вдигане на риба. Отсреща е скала и вълничките от мърдането ти се множат неуправляемо след удар в нея и дълго,дълго се връщат, отдалечавайки те от имитацията на непринуденост и естественост. Повече успех имах с подаване на места където предполагаемата риба отдавна да не се е показвала. Т.е. през поне 10 мин! Да утихнат вълничките. Това, което правех е да запомням местата.
Вдигаха се няколко едновременно и последователно.. Видя ли пъстърва да се вдига.. веднага подавам на другата страна. Подавам и чакам. Течението е много бавно. Водата е абсолютно гладка и спокойна. Оставям максимално дълго да изтече.. По някога наистина се вдига риба .. и тогава настава истински екшън! Проблемът е в това, че пъстървите веднага тръгват към водораслите. А такива - колкото искаш, че и отгоре.. Още първата закачена и откачена на метър, ми показа,че няма да е толкова просто и лесно.
Имаше и по-прости места разбира се.. Гладко,тънко и широко на зад и на пред..Броиш ги и ги вадиш една след друга(пъстърви), като моркови.. Мечта и половина!
Множеството малки рибки бяха окупирали бързеите..,но големите "каки", все пак си харесваха дълбоките и тихи места. Най-големите, си мисля, още не са решили да се показват! Ще чакаме... Няма къде да ходят.
Случката има и леко притеснително продължение..от типа "марш на скок на рейнджъри в джунглата", но слава Богу всичко си дойде на място. Мисълта ми бе, колеги, много внимавайте и не тръгвайте без подготовка! Челниците ни свършиха прекрасна работа! Замислих се и за сгъваема пика.. въпреки ,че вече няма празно място по мен нито в джобовете нито по "D"-ринговете. Комарите пък бяха "екстрата". Люти и напористи! Бях се подготвил..от опит..Ходенето през джунгла иска и други екстри .. ,но пак от опит ви казвам: Сателити в това забутано място няма! Трябва ви ясно съзнание, приятел под ръка и нещо много важно, особено ако сте в ниското и тъмното- разчет на времето! И за отиване и за връщане! Благодаря на Краси за инфото и на Ачо, че ми се връзва на завоите към екстремизъм!
Д-р Косьо
Любим вир :-)
ОтговорИзтриване