Вятърът полъхна нежно и погали стволовете на старите дървета. Техните силуети протегнаха клони едни към други и оплетоха тежка завеса. Знаеха, че идващата нощ ще бъде тяхна и нямаше да позволят никому да я докосне. Всичко започна... Така, както беше започвало стотици години и хиляди нощи преди. Спомените, стаени дълбоко в корените, безмълвно пропълзяха нагоре, достигайки сплетените, полюшващи се клони. Разтвориха потъмнелите листа и изтръгнаха от тях звъна на сринатия параклис. Някъде далеч отекнаха глухи и равномерни удари, чийто ритъм разпиля звъна на листата. И всичко отзвуча, като някаква недоизречена тайна.
Вятърът вейна отново и старите дървета отвърнаха с тиха въздишка. Сега той бе по-силен и караше огромните им стволове да се кланят в покорство. Отдавна бяха тук и сами съзнаваха това, бяха видели толкова, колкото можеше да се види за един дълъг живот, прекаран на едно място...Един стар рибар идваше откъм реката и бавно пристъпваше към негостоприемното им сборище. Тревата се разлюля гальовно под краката му, подобно на безкраен океан...
Стъпките, които оставяше след себе си, се губеха в далечината, докато съвсем изчезнат. Навярно вървеше напред, за да остави нови...за да намери по тях пътя назад Напразно... Защото много, много отдавна една невидима сила бе създала това усойно безсмъртие, пленяващо и криещо всичко от видимия свят... Той крачеше плахо и често извръщаше поглед назад, за да открие някакъв знак...Съвсем напразно – навсякъде бе същият този вечен и красив океан от разлюлени стебла.
* * * Нощта прегърна всичко, което й принадлежеше. Земята се опита да отхвърли тежестта й, но много скоро стенейки замря в наслада...Неспокойни зверове завиха към високата луна. Един напев се донесе отнякъде, докосвайки всички, които го чуха и потъна дълбоко в съзнанието на стареца... Така, както хиляди нощи.
Никой нямаше право да се докосва до звъна на разбитите камбани...
Зверовете го знаеха, отдръпнаха се и видяха как някаква сянка, покосявайки тревата се плъзна на изток към следващия изгрев.
Бай Кольо-Младши
Нямам думи.
ОтговорИзтриванеп.п. де и на мен да ми се отдаваше така литературното писане, но явно математиката вече е оказала своето отрицателно влияние. Предупреждавахa ме като бях студент, но кой да повярва тогава:-(