На гости на кълвача от " апартамент " N 311

Закъсняхме с тръгването. Вместо в три - в девет ч.! Но пък как ни "тръгна" "на терсене". Опитахме новата река. Пълна е с .. пръскачи! Вероятно, има и други риби, защото видях една пъстърва, около 20-тина см. Бавно и спокойно мина покрай мен. И толкава. Имах една атака на мухата от риба, но каква беше - не разбрах. Кленче ли, пъстървичка ли? Не знам. Отчаяна работа. Три часа панорамни гледки и без риба. Куцо - та няма на къде.Хайде - на другата река. Жегата вече беше непоносима. Негативната насройка от преди малко си каза думата. Дори и да се случеше нещо, пак щеше да е криво.Кадрите са красиви, `щото имах достатъчно време да ги мисля. Вместо да ловя риби - снимам. Търся как да си уплътня времето на реката. Държа въдица. Водата е бистра. А аз снимам!? Времето върви. Не е толкова горещо вече. Особено под плътната сянка. Насекоми се люпят. Пъстърви знам, че има .. а продължава куцият, уж риболов.Проверих познати места, които знам, че държат риби. Регистрирах четири кълванета на пъстарви - само за протокола! Казвам регистрирах, `щото не хванах. Очертаваше ми се е първото пъстървово "капо" за годината. Очертаваше се все по-ясно.Пъстървите бяха много капризни. Видях една да се вдига самостоятелно. Подадох и. Не веднъж. Нищо. Просто не пожела да се вдигнве за втори път. Направо отказваше. "Виждах" я под водата как се е закеркенечила и отрича всякакво вдигане! :-)Търсих и други. Агресивна атака на мухата. Засичам на време. И какво от това? Нищо! Подавам втори път на друго подходящо място. И пак така. Нищо! Агресивна атака и никой на куката. Започнах трескава смяна на мухи. Последната риба беше "сериозна". Видях я! И какво от това. Клинкхамери, парашути, кадиси и всякакви други бъгове. Нищо! Само едно гигантско CDC сработи. На четвърто - пето подаване. Последва мълниеносна атака след кратко колебание. Видях пъстървата как се появи в едно слънчево петно, малко преди агресивната атаката. Задържа се за част от секундата, след което така се изметка, все едно от това и зависеше живота. Наистина и зависеше! Бях достатъчно изнервен вече и както каваше Ачо: " Ако я хвана - жива щях да я изям!"Реших да изчакаме вечерното кълване. Сменихме реката- имаше достатъчно време. Панаир - на едно бентче.. Плажуващи, парашутисти, мрежари, плуващи С пояси .. коли, барбекю, лека чалга за фон... С две думи - "класика"! Всички си съжителстваха хармонично. Бяха си като роднини. Ако липсваха двете парашутистчета, щеше да липсва и нещо в картината. Умилителна гледка на еснафлък - в онзи "обратния" смисъл. Един ровеше в подмолите с ръце. Други си разхождаха мускулите. Вероятно е имало пред кого. Не видях.. и не ми беше интересно. Идилия. Някаква много далечна и трудно разбираема. Като картина от по-миналият век възпроизведена от някаква парадоксално-уродлива копирка за време и място. Един дърпаше мренки с "директен" - доста успешно. Захранваше. Как успяваха да съжителстват всичките тези образи в един единствен кадър - не знам. Още по-парадоксално бе присъствието на невероятен брадат образ от близкото село.Стоеше някак малко встрани. Бамбучка и телескоп. Ловеше успешно, така наречените, "големи" кленове / около 20 см/. Допуснах колосалната грешка да го заговоря, минавайки покрай него. Пътечката бе тясна, неизбежно беше. А той бил от дежурните! Схемата му бе - да си каже: всичко - на и за всички. Днес и сега. А мястото и времето- те не съществуват.. относителни са, нали знаете. Реалното бе самоделната му половинкилограмова хранилка, огъваща телескопа с пропукване. Какво пък - винаги когато вади въдицата от реката ..ще тежи. Какво, като не мърда много!? Имаше и плувка на линията, за що- не разбрах.
С някаква примиреност гледаше мухарката и заговорнически сподели..Посъветвали го да не се разсейва с всичко /разибирайте и мухарство в това число / ! Той си беше щастив по своему.
И го разказа. Учудвам се и на себе си, как успях да се измъкна от него.. Вероятно е било в момент на инспириум /вдишване/ - иначе бе абсолютно невъзможно!Подавах доста упорито за кленове. Неубедителни атаки. Тук там се хващаше по някой. Слаба работа. `айде на долу по реката.
И пак така. Всички риби бяха след бързеите, на най-тънкото, непосредствено след "бурната" вода. Атакуваха стръвно .. и неуспешно. Пак така на десетина атаки се "връзваше" по един.
И то не какъв да е- гарантирано под или около 20 см-тров. Мъка!Пак се върнахме да проверим въпроса с вечерното кълване. Още с позиционирането регистриахме едно вдигане. Филип остана да го мъчи. Аз продължих на горе. Видях и аз едно вдигане. И аз го мъчих, до като не се убедя, че беше не вдигане, а "сваляне". Един прилеп шеташе из района и явно беше подгонил "ниските" мушици по повърхността. Кръгът беше добър, но на нетипично място за вдигане на пъстърва. За това реших, че не е от риба. Поизнервих се още петнадесетина минути с неуспешни подавания в тъмното. Аз не виждах, нито къде подавам, нито как ми плува мухата. Но все тая - явно и те / пъстървите/ не виждаха.Това беше.. Куцо, та, куцо.. от към риби. Какво пък, има моменти в които е по-добре да поснимаме. Обикновено за това не ми остава много време. Този път- време да искаш!Ето го/апаратаментът/,но той/кълвача/ не си беше в къщи.Така ни залезе пъстървовият риболов от вчера.Д-р Косьо