Русенска Патагония или Распери на живо!

Преди този пост, определено си струва да се прочете началото :muhatadnes: “Има един младеж в България..” или “Какво може да ти се натресе на главата”
Беше преди години, но също толкова екзотично и вълнуващо!
Има такова правило: По-добре да покажеш, отколкото да обясняваш. Не, че не може да се обясни, но по-друго е да видиш с очите си за какво става въпрос.
"Снимките винаги показват повече и ме зареждат.
Надявам се и вас!".Как да ви разкажа тази, например? Ще предупредя на време - този път ще са много! Ще пиша по-на там..Вярвайте ми, има за какво! И за поведението на расперите, и за местата им и за мухите, които обичат и които - не чак толкова. Много интересно беше! Успях да видя и пробвам доста неща. Имаше и изненади.. Въобще, много, наистина много наситен с впечатления расперолов. Най-важното, в случая бе, че
Отидохме за распери и.. хванахме распери!Това е "Базата": Вила "Кабакчиев". Много има да описвам ,ако трябва да навляза в подробности. Имам доста снимки..Сега говорим за риболова.Тръгвам хронологично- че е по-лесно. От началото на седмицата си мислех основна за две неща. Първото, че отдавна не сме правили расперолов. Данните от разузнаването бяха за успешно време и място. Това съчетание, за което си мечтаем вече толкова време. А второто бе, че седмицата за успешен расперолов, току що мина. Седмица ли бе .. две ли? Дано да са две! Остана ми едно такова чувство на пропуснатост и закъснялост. Знаех, че трябва да отида.
Сигурен беше успехът! Но.. както и да е..Петъкът беше денят. Първият в който смятах да сколасам. Криво, ляво в почти 19 ч. бях на реката. По-бързо не съм се обличал никога! Последваха нервни подавания в тъмното. Изключително старание - да не оплета нещо, че в това кратко време до мръкването само това ми трябва - да губя време за разплитане.В началото, естествено не се получаваше. Свикването с новата линия искаше своето. Бях си приготвил по-лесната въдица - къса и бърза. Шнурът и той - чисто нов. Не знаех дали ще си паснат. Надявах се. Вятърът не стихваше. Направо си ме измъчваше на повече от 7-8 метра. Това ми бе достатъчен мотив да се напъвам със сила да подам където исках. Расперът не е чак толкова претенциозна риба за да се притеснявам прекалено за кастинга. И грубо да паднеше примамката - ще вземе! Мястото ми е познато. Доста пъти ходя там, как да кажа, с променлив успех.. Този път, обаче въдицата натежа от четвъртото подаване. Без подготовка и без никаква настройка за риболов на големи риби. Едно е да си мислиш, друго е да видиш и пипнеш. Направо бях забравил, чисто физически, какво е да се лови "бесен" распер. Натежаването е "едно на ръка", другото е внезапният порив в неопределена посока. То добре, но когато подаваш в плитчина около 10-15 см., придърпваш.. и в нея се окаже риба над кило!? Ако пък и перката и се вижда, материализирана от нищото над водата, още докато се цели в "поповата ти лъжичка" - нещата направо стават особено притеснителни. Типет 0.16!, макар и "Stroft". Толкова бързо се развиваха нещата, че нямах време да премислям. Бях на рефлекси. Придърпах го на близо, колкото за снимка. Гепих го мълниеносно за врата и .. снимки..А къде го апаратът?!!!:-( Уф.ф.ф. После. Много внимавах да не докосвам хрилете. Голяма риба си беше и никак не беше лесно да се удържи. Типета ми беше опънат на границата на възможностите му, точно като нервите ми, знаейки за него! Бързах. Много бързах да приключа с хващането. Случи се! Още първият ден се случи. В петък вечерта държах над килограмов распер в ръка. Естествено, не предполагах, както се досещате от снимките с телефона. Баш като ми трябва .. апаратът остана в колата. Нищо. За утре - ще знам!Утре-то настъпи бързо, след срещата с Венелин и тази поддържана Маца. Приятно "кафе" в центъра на Бяла. Къщата /Базата/се оказа чисто нова и оборудвана напълно. Кокетни стаи с нарочно проектиран двор за кастинг!:-) Че и за басеин се хортува нещо.. слушам..Това, от снимката, ни беше в главите не само цялата седмица. Винаги е било. А тази нощ, особено отчетливо!"Базата" предполагаше спокойствие и уют. Вместо това ние непрекъснато дърпахме риби или се гневяхме на изпуснатите.Писаната беше на почит. Личеше си!А това е още един от образите, които ще сънуваме до другата година!Кастинг -двора. Така си го представих веднага. Малко му лиспваше червеното и му добавих.:-)Распер - "Ачовец" - голям красавец! Знае кога да се хване за да излязат хубави снимките!Да беше трип за пъстърва.. да се замисля, ама сега?! Една снимка на скакалеца е достатъчна.. Колкото за пълнота на атмосферата.И ресторант и кухня имахме. `ма кой ти гледа комфорта. Само реката ни бе в главите с буйните си риби! Така и си остана - непокътнат ресторантът!Писаната изпозира на изпроводяк..просто за да ни достави удоволствие. Домакинка е все пак!Не можех да я оставя без внимание.Това са кадри от другата сутрин. Както е тъмно, така си представяхме якото бухане на дзверовете. В същност, не беше точно така. Че бухаха- бухаха.. но по-рядко и не бяха, чак толкова големи, колкото ги сънувахме!:-)Eй такива бяха масовите "распита". Да се чудиш как да ги приемеш. От една страна - нормална големина за риба. Не е малка. Но за распер, си е направо "бебе"! За забава ставаха, но бяхме дошли за друго! Активно си го търсехме!На разсъмване най-много кълвяло, казват. "А, дано!" Отговарям си и се надявам.Пътуваме и пак се надявам да сме уцелили правилния път. И по единия и по другия има места за расперолов. `Ми, ако уцелим мястото, а времето не? Или обратното да сме навреме ,но на неподходящото място? Ха сега, де!? Как да се ориентираме,а? По небето, по облаците.. или каквото направихме - Подхванахме реката от единия край!:-)Хм..с увеличаване на светлината, нарастна и размерът на уловеното!Появиха се надежди и бързата, подвеждаща логика..Тъмно си беше още, а ги ловим прилични, значи, към обяд - ще ги ловим "косатки"!:-)Малко за примамките. Първата успешна примамка бе "поповата лъжичка". Коментирали сме много пъти и на много места. Обикновено - за кефалолов. За распер се оказа повече от ползотворна. Даже повече ще кажа. Когато скъсах последната, рязко ми намаля расперолова!Втората успешна примамка мога да посоча, онези жълти "киликанзери" с червената опашка от по-предишния пост. Невероятно уловисти се оказаха. Особено за едри риби. Правих проби. Тази с червеното работи значително по-добре от останалите. Крещящо жълтият цвят също е невероятен провокатор! Сега, знам точно как трябва да изглежда мухата и какво поведение трябва да има във водата за да хваща именно распери. Големите кленове ще са бонус! Само за статистиката да кажа, същата примамка хвана 6 клена от 600- 700 г. нагоре за около 15-тина минути! Едно, че ги бях намерил, второ, че не устояваха на примамката! Мястото е същото от където извадих и най-големият си неделен распер! Пак на нея! Хванаха се и по-дребни.. не отричам!Този в легена е на класическа "попова лъжичка" от сръбските. Малък е, но също толкова агресивен! Опитах и Димовите "лъжици"..Една идея по-тежки трябва да са и една идея по-големи, за да проработят успешно за распер! Така ловят предимно кленове!Това е третото проверено място. Рибите почти бяха престанали да "бухат", но това не пречеше на дребосъците да си се ловят. Поддържаха интереса някяк. Видях един.. и започнах да го преследвам.. Той - напред и аз напред. И така..до като ми преля гащеризона.Вятърът ни съсипа. Всички се оплакахме от биохардуера. Мазоли, "изпилени" пръсти, болки по ставите и ръцете и раменете. Не е проста работа тая, с висок клас да преодолееш резките пориви на вятър със скорост на 5-8 метра в секунда! Закачане по дрехите, клоните и други меки части по тялото, си бяха ..ехее..й в реда на нещата! Лошо бе, че бързо свършвахме примамките!
В този смисъл по-добре да са по тебе!Русенци ни споходиха успешно. Гледаха ни съжалително. "Толкова път да бият, за едни распери!?" Яко се бяха наловили миналата седмица.. и сега.. Стоят от далече и се Подхилкват се "ехидничко".:-( "Що не ловиш, бе Бранко?.. все го питам. А той - все едно го питам колко е часът! `Ич и не потрепва.. преситил се бил!Митака се накисна, колкото да е в синхрон. Взе да говори за кефа от меките пръчки. Бе, човек, аз съм взел най-твърдото с което разполагам и пак не ми стига. Ти ми говориш направо за рискови компромиси! Распер е т`ва, ей! С него `ич шега не бива!Риби ли да ловиш, снимки ли да правиш. Вечната дилема. Гледам вятърът издуха облаците. И като светна едно слънце, като се отвориха едни гледки..М.м.м да ... пак едното ще страда заради другото.А расперите бликат отвсякъде. Има ли малко по-тихо местанце, но характерно да е с ръб! Ей така, двайсет трийсет см.. тиха спокойна вода, но да е на близо до дълбокото.. И ако може, една такава постоянна струйка - стояща вълна от бързей да минава покрай него. Точно така на ръба с тихата вода. Еле пък и ако "близва" праг на дъното.. Не един - няколко распера ще извадиш от туй ми ти място!Т`ва отгоре е Митака .. с "мекушавата" си пръчка :-) К`во щеше да прави, да го питам аз него, ако му беше ударило онова чудовище, което ми скъса точно на това място! Като го гледам.. в същата позиция е. Стои в средата на дебелия бързей и подава на тихото. Водата е доста силничка и едва СЕ удържаш на краката си. Подаваш на тихото, но там има и распер. Онзи де, `дето вече го няма там.. с пийърсинга от хващането. Тъкмо придърпвам и като ми натегна изневиделица линията.. ,аха да се скъса.. Удържам го аз и виждам, че е над лакът. Чудовище. Утихна за миг. Леко позволи да го изтегля до бързея. Само толкова. На татък, е ясно.. Рязко заби в дълбокото и най-бързото. Случвало ви се е и друг път нали. Особено на тези, които не рядко хващат ТИР-овете по Панега. Аха да подадеш и ТИР-а ти отнесъл примамката зад гърба. Така и сега.. "ТИР"-а отнесе примамката с типета барабар. Стоях си и си преценях.. от къде да го снимам, как да избегна отблясъците на слънцето. Все неща, за мислене след като си извадил рибата, а не преди това. Та, такива ми ти случки се случват по Янтра-та.Пак хубави кадри.. Какво ми остана. Рибата в реката, но пък фотоапаратът е при мен. Я да го употребя по същество!Големите бяха притихнали. Малките се рееха на воля. Кеф ти е - ловиш ги. Не ти е - пак ги ловиш. Бяха повече от кленовете! Събрани бяха на определени места. Имаха типично поведение. Лесни бяха - признавам! Третата успешна примамка бяха стримерите! Не случайно ги слагам на трето място. После ще пиша повече.. като ги наснимам.Направих няколко кадъра на спокойствие..На където и да погледнеш - картички виждаш. Дори и от гръбчето на рибата картичка се получава! С подробности! И тук и там и на север и на юг.. Тази Янтра бе избрала точният ден за позиране!Договорка имаше и с фона.. Хем син, хем с облаци.. Хем ги смесваше в невъобразима пропорция и вихри.Рецепти, които само доволна Янтра може да сътвори!Казват - Дунав и "бил обърнал внимание" напоследък. Та, за това! :-) Харесал "Я". Вдигнал нивото. Проникнал дълбоко и бил щедър! ;-)Щедрото го раздаваше и на нас! Ние я зарязахме - за обяд!Даваше ни с пълни шепи!Ту кадри, ту риби..Ту риби.. , ту кадри..Кой от кой по- искрящи и вдъхновяващи!Даже вятъра ни спря по едно време!Красоти и и красоти.. и красоти!Как да го опишеш?!Росен - вездесъщ! Успя да ни изчака да си изберем места и после да потърси свои!Трябва да е ясно, че точно от тук извадих купчина едри кефали, освен расперите! Интересно бе, че точно тук бяха се изредили няколко от местните.. блесни, плувки, силикони.. Всички му се изредиха срещу нищо!Ачовец - познахте!А това е язовирчето до Базата. Пеша се ходи..Близо еВиждаха се и "тупалки"А това беше последният от "по-така"-то. За изпроводяк!Интересно изглеждаше.., но за друго иде приказка!Гарантирам, че ефектът ще бие "Белое Золото"(водката) на Младшия! Ники, имаш причина, пък аз работещо лекарство!
Благодаря на цялата компания в лицето на Ачо(някои от снимките са негови!), Митко-фотографа, Бранко, Венелин - който ни приюти,
Д-р Люси.
А тук оставям място за пропусналите този уникален риболов :
Ашо, Иво, Илиан, Жоро, Тео.. Другите - сами да се допишат :-)
Място и впечатления имаше за всички и по много!
Да не забравя любителите и професионалните местни риболовци и онези - "постянните неопределими", които неуморно превземаха всички възможни места за риболов, (само и само да не стигнем до там)! Фон - к`во да правиш. Пък и са почивни дни. Искаш или не, съобразяваш се. Гледах да не попадат в кадър..
Всъщност, пак открих топлата вода..:-)
Мисля да я откривам още много пъти! И ми е кеф! Както се казва "Пак уцелихме!"
Просто и лесно изглежда, нали?:-)
Е..е.ех, какво ли е, да са ти на една ръка разстояние?!
(расперите, не бирата!)
Д-р Косьо