”Малки хитринки.. с екзотичен „привкус”
Знаете за обувките на гейшите, нали? Едни такива с особени, високи токове са, но не са разположени на задния край на обувката, а по средата на ходилото! Как стъпват с тях е просто чудо! Спомняте си ги, нали? Ще попитате защо са такива? Така не е удобно да се стои, камо ли да се ходи. Точно така е ! Абсолютно сте прави! Те са направени именно заради невъзможността да се ходи и стои естествено! Те са направени за да се създаде впечатлението за нестабилност и несигурност. Вид хитрост, предизвикваща спонтанна реакция на закрила и грижа..от минаващия наблизо, мъж ;-)
Това е "хватката"! Направете един кадър, в който да има нещо също толкова нестабилно, „залитнато”, подскочило или „аха” да се претърколи. Ще видите неочакваната, изненадващо провокираната загриженост на наблюдаващия. Това отново е игра със заложените стереотипи в съзнанието ни. Ако е къща – покривът и винаги ще е отгоре. Ако е кон – главата горе.., а копипата – долу. Да, но ако сте известен чешки скулптор, нещата няма да стоят така. Кон пак ще има, но той няма да е в гората или в полето, а ще е там където най-малко очаквате. В голям безистен, на централна търговска улица в Прага. Ще е "стъпил" на тавана с копитата на горе.
(*Между другото, конят е в реален размер!Статуята е създадена през 1999 и стои в търговски център в Прага. Тя е пародия на истински паметник, който се намира на близък площад) Така е и с фотографията. Опитайте се да провокирате съзнанието. Направете всичко както трябва, но оставете едно мъничко ъгълче или процент неестественост в кадъра. Вярвайте – ефектът ще е поразителен. И то не по една причина, а по много. Най-съществената ще е удовлетворението на разглеждащия, че е вникнал и открил несъответствието. Предизвикателството ви!
После пък ще се окаже, че един кадър е разглеждан и осмислян значително по-дълго от 5-7 –те секунди за "стандартен" преглед. Изведнъж се е превърнал в малък разказ с главно дeйстващо лице самият разглеждащ! Той започва сам да си задава въпроси / да търси подробности/ и да си търси самотговори и решения. Обърнете внимание на погълнатостта му точно в този момент.
Ето, точно това е Нещото, заради което снимаме. Тези няколко секунди са времето на пълно синхронизиране на мислите и съзнанието. По-точно изключването му от всичко друго. Оставате сами в тотална вглъбеност, съсредоточаване и унес..ако щете.
Оставете снимката. Почувствахте се по-свежи,нали?!
Нека всяка снимка, която правите да има такъв позитивен и пречистващ ефект. Нека всяка снимка носи възможността да се огледаме в нея и си зададем дори въпроси, които дори авторът и, вероятно, не се е сетил да закодира. Нека снимките са ви богати и интересни! И да не искаме, в снимките винаги има повече информация от видяното от нас в момента. В повечето случаи, част от идеята остава зад кадър. Това, което можем допълнително да направим е да разпознаем къде може да се крие тази закачлива подробност от която „ да се получи кадърът с голямо „К”. Малък елемент - повод за неочакваното.
Всичко това, което написах, е да ви накарам да обръщате внимание не само на основния обект на снимане, а на взаимовръзката му с останалите елементи от средата. Много често се оказва, че тя носи не по-малко емоционална енергия от основното в кадъра. Винаги се старайте да откриете този акцент на средата и по възможност да го съчетаете с основния ни обект за снимки. Взаимовръзки винаги има. Просто трябва да ги видим, осъзнаем, визуализираме и документираме - чисто емоционално. Малката, но важна подробност е да е позитивно! (*тук, Сиси - голямата ми щерка pro-фотограф `ич няма да се съгласи! :-)), а не като в германски комикс. Някой да се удари с главата в стената и да прихнем да се смеем. Тъпо е!
Като пример ще дам : Точно преди месец” успях” да направя един такъв, тъп кадър. Една госпожа получи своя подарък - току що направена великолепна карикатура с всички елементи на дружески шарж. В очите и за миг проблясна съмнението: „Хубаво ли е? Хубава ли съм?” Суетността и липсата на време за реакция взе връх. Съмнението беше повече от одобрението.Намръщи се без да си даде ясна сметка и проконтролира как изглежда в този миг от страни. Кадърът ми бе точно документиране на факта на съмнение. Напълни го! Дамата беше красива, но това което излъчваше – не беше. Кадърът си "стана" повече от грозен с всичкия си потенциал за блясък от отчетливата хубавица. Дори за кошчето не ставаше. Просто не трябваше да бъде сниман! Тези моменти са редки, но предвидими. Избягвайте ги, по-възможност. Ако ги запазите, и ги видите след време. Пак ще са си такива и пак няма да ви радват! Появи ли се съмнение, че кадърът не е добър - откажете се от него. Забравете го, веднага! Преди да е променил "аурата" ви за следващия. Самото наличие на съмнение вече е предрешило съдбата му!
За снимките на хора,някой ден, ще напиша специално. Сега само ще маркирам, че снимките с хора винаги са по-интересни от такива без тях! Правилото не е абсолютно, но съм убеден, че колкото по-близо се придържате към него, толкова повече ще ви харесват снимките след време. Ще кажа и малко "ерес" : "Чистата Природа, без белези на човешко присъствие, под каквато и да е форма, не е толкова интересна !" (* за сега ще го оставя само като теза!) Друго, но вързано с Тезата - почти винаги интуитивно търсим нещо лично в направените снимки. И пейзаж да е, първо ще си спомним кога и как сме стъпили на мястото, което ни е накарало да щракнем.
Друга хитринка е.. "Играта с мащаба"
Отново е провокация към съзнанието и стереотипа. Помните онази снимка на St Fly-я със слънцето между дланите при залез в планината. Примери има много и всъщност са много лесни за изпълнение. Принципът е наслагване на обекти от различни равнини (планове, хоризонти). В повечето книги за фотография този феномен е описан като нещо от което да се пазим?! Да, понякога с получават нелепости. Как се случва?! Съзнанието има готови представи за това колко са големи определени познати предмети. Колкото по-познат е обектът, толкова по-сигурно е, че знаем колко е голям. Съответно толкова повече ще се съпротивлява съзнанието ни, когото го насложим/сравним, принудително съизмерим/ с друг такъв познат обект, илюзорно разположен в същата равнина. Непрекъснато се натъквам на този феномен гледайки телевизиите ни. Малко съобразителност би избегнала конфузните кадри - напр. с водещи, по главите на които се "показват" дръжки на прозорци - намеквайки за рога.. и т.н. Само се загледайте и ще ги откриете навсякъде и винаги. Тук ми се ще да кажа, този похват е много лесен и много ефектен. Това изкушава и съответно границата между ефект и простотия..е лесно за преодоляване. Ако не внимаваме - айде..е.е..е по наклонената плоскост…
Друг интересен ефект е „Отсъствието”
Най-просто казано, действие извън кадър с елементи в кадъра подсказващи какво е извън.. Сложно го казах, но е лесно да си го предсатвим. Няма как да не се досетим, колко е голяма една риба - ако видим колко е огъната една пръчка, нали?! Често се ползва и да си призная ми е любим похват. Винаги ми се ще къдърът, който разглеждаме да не е просто кадър, а част от процес. По него да можем да прочетем какво е било преди и след снимането. Най-силно въздействие от този тип се постига с характерни елементи поставени и снимани в незавършено действие. Представете си пръските вода след опашката на гмуркаща се риба. Веднага можем да преценим какво се е случило. Виждаме вода, а си представяме риба. Това е! Не е сложно..,но можем да го "засучем" с подходящият поглед и прочитане на реалната ситуация. Въборажението трябва да работи на пълни обороти. Просто да си представим как снимаме обект, с всичко около него. И когато видим всичко свързано с него/ обектът/ предмети, светлина, ландшафт цветен фон осветеност и го подчиним на идеята си. Всичко свързано с дейността му да е там, а просто него извадим от кадър! Бъдете сигурни, че той ще продължава да е там без да е там физически, все едно сме го снимали! Нека "мирише" на присъствие! Нищо, че го няма. В началото не е лесно, признавам, но постепенно този похват се усвоява и става изключително забавен, дори и само като подготовка на идеята. Получават се малки спретнати къси разказчета.. с предсказуем или загадъчен край.
Както го решите! Интересно е! Като го усвоите - гарантирам зависимост! ;-)
Съществуват характерни предмети, които еднозначно са свързани с определена 'човешка дейност. Стик за голф напр. Която и дума да си кажете и помислите, веднага с нея ще асоциирате купища възможности. `ми представете си обстановката край реката, кръчмата, планината, водопада, полето, трева, гора и сложите, който и да е, предмет от екипировката с която ходите пред вас! Просто го хвърлете на тревата. В кадър. Видяхте ли как се промени изцяло усещането за среда? Кадър – гора, но вече се знае, че някой е там. Горе-долу вече се знае кой. След което започват въпроси: Защо? Кога? Кой? Как.. `ма..и т.н. и т.н… Става интересно, нали? Просто така сме устроени..
Композирайте. Вие сте на ход!
Стига толкова за днес, че пак започна да става дълго.. и може би досадно (за някои…)
„Не четете !”- както съветва един приятел :-)
Д-р Косьо
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Коментари