Д-р Косьо
...
27 Декември, 2010
22 Декември, 2010
21 Декември, 2010
Старец, ама много разбира от "мухарска" оптика ;-)
Он`я с бялата брада;-)
Избра ми ZEISS Polarized Single Vision Lens - SkyPol-Sport
SkyPol, polarized lenses are designed for situations in which more protection is required from UV rays and glare. They are particularly suited for outdoor activities such as skiing, gliding, motorcycling, surfing, hiking etc.
SkyPol gives clear, brilliant vision in extreme light conditions. The special feature of these sunglass lenses is their polarisation filter. These filters can filter out radiation selectively without impairing any other important content in the image seen by the wearer. The result, an image free of glare and irritating reflections. The colours of the objects in the image appears warmer and clearer.
SkyPol fun - For diffused weather & hazy visibility, viz. skiing, gliding, hiking or water sport. Colour- Redish brown.
SkyPol road- Fordrivers, motorcyclists, surfers, hikers, cyclists. Colour- Brown.
SkyPol sport - For dazzling sunshine and glare, viz. high mountains, on water or while flying. Colour- Dark brown.
Benefits for the wearer
• Clear vision in extreme light conditions
• Polarized filter against irritating reflections
• Optimized glare protection
• Colours appear to be clear and warm
• Suitable for outdoor sports
• Light weight and comfortable to wear
• UV protection
• Increases safety when driving, specially on wet roads
• Low Reflections , high resistance to scratches & easy lens care, thanks to Zeiss coating
Това го пише официално.
Преките си впечатления и съображения-допълнително!
Като остане малко време...
Д-р Косьо
А сега се пригответе за дълго четене, ако ви е интересно!
За очилата на „мухаря”
За най-подходящите за мухарене очила се е говорило, говори се и ще се говори още много..
Универсални,„ на все случаи жизни”, естествено няма. Риболовстваме при много различни светлинни условия и е нормално всяка ситуация да иска своето.
Влизаме в магазина и се хващаме за главата. Невероятно разнообразие от марки и модели, големини, цветове, форми, дизайн, материали.. Изобилие..Изоболие.. Естественият въпрос в тази ситуация е :
„Как да се оринетираме в това море от възможности?”
Най-близкото до ума е да си купим очила от специализираните риболовни магазини. Там са селектирани моделите подходящи за това за което искаме да ги купим. Правилно решение. Наистина. Много от големите фирми производители на рибарски тъкъми са се погрижили да покрият и този сегмент от търсене. Така определено няма да се сбърка,но.. „Но”-то е в тънкостта, че когато взимаш един продукт и не си специалист, го нагаждаш, просто защото се търси нещо такова-за пълнота. Почти винаги се прави компромис. Хората искат да печелят от прякото си производство, а не да дават пари на друг производител. Т.е. предпочитат да си продават въдиците, а не очила! Съответно се търсят модели – баланс. Сравнително добри на прилична цена! Не го забравяме, но веднага си представяме, че има фирми, които държат на името си, не правят компромиси с качеството и държат да предложат на клиентите си наистина най-подходящото независимо от цената. В този случай ще цитирам един доволен клиент:
„Единственото препятствие беше ... цената. А най-големия проблем беше, че те си я заслужават!”. Това е.. „Преглътнем” ли цената – винаги ще сме доволни. Най-малкото няма да имаме интерес да си признаем обратното (шега!)
Известните марки ще намерите по специализиарните списания.
Съществуват основни принципи – критерии чрез които е достатъчно лесно да се ориeнетираме, какво всъщност, ни трябва.
Тук ще пиша как да се оринтираме и, по-възможност, да не ставаме жертва на агресивната реклама!
Как да познаем едни очила „мухарски” ли са ?
Рамката
- трябва да ни пасне,което означава да не ни е хлабава или да ни притиска. Трябва при внезапно рязко движение да не ни пада от главата! За очилата ли да мислим по-напред или за риболова?!
По възможност да не е метална. През зимата, особено на студа си е проблем! Трябва да е лека. Нали цял ден ще я носим! Добър тест е като ги сложим да забравим, че ги носим! Шарнирите трябва да здрави. Mястото на закрепване на „пантата” да не е много тънко, а самите винтове и шарнира да са от т.н. „истински” материал,а не „хилав” материал със заблуждаващи покрития! Познава се, ако се вгледате. Рамката трябва да е достатъчно голяма за да покрие цялата зона пред и около окото. Същевременно лещите трябва да са достатъчно големи за да не ограничеват периферното ни зрение. Там ,най-често е зоната в която скачат пъстървите, нали?!
Погледнато от страни, като гледаме право напред, е желателно зрителната ос да е перпендикулярна на фронта на стъклото. Съвременните лещи са овални..т.н.„Хай-кърв” с идеята, на където и да погледнем (да завъртим окото) тази перпендикулярност на оста спрямо лещата да е спазена. Нещо повече, когато се касае за рефракционни стъкла (очила с диоптър), се търси и запазване на разстоянието от върха на роговицата до задната повърхност на стъклото! Има индивидуални анатомични особености и не винаги това е възможно. За това са и консултантите оптици, за разлика от продавачите в риболовните магазини!
Рамката трябва легне добре на лицето - от скулата до носа и по възможност да не отзява. Т.е. от всики страни да имаме леко докосване. Това е много важно, защото така ще ограничим отблясъците както от страни, така и от водната повърхност.
Нали сме се накиснали до кръста!
При риболов почти всички риболовци носят предпазни шапки (освен очилата ), което гарантира защита отгоре. Водната повърхност е прекрасно огледало и ако сте си избрали "отзяващи"от долу очила, ефектът намалява. Отразената от водата светлина е също толкова агресивна както и директната. Да не забравим, че и долната повърхност на козирката отразява! Колкото е по-светла – толкова повече. Желателно е очилата ни да са вързани. Понятно е. И не само. Често се налага да ги свалим. Примерно, искаме да снимаме. Трябва да е лесно и сигурно къде ще „паднат”. Нали са ни скъпи!
По отношение на материала на самата леща: минерални, органични, поликарбонатни, тривекс. Ей това, последното е най-здравото и леко. С естествен UV-филтър присъщ на самият материал. Минералните ги забравяте, органичните – са най-популярни, но по-добре поликарбонатни! Всъщност не е чак толкова важно от какъв материал са лещите. Важното е да са от доказан производител за да са максимално прозрачни! И да не кривят! Т.е. плътностите в самият материал да са изравнени. Тук може да се каже малко за сферичност и асферичност, но ще стане дълго. Най-простото е да погледнем през една леща към някаква мрежа. Неднага ще видим как се деформират нишките на мрежата. Една леща трябва да е гладка, равна и по възможност да криви равномерно ако е рефракционна или да не криви ако е за слънцезащитни очила, например!
Цвят
За „мухарските” ни цели бих препоръчал два вида. Едните да са в жълто-зеления спектър. А вторите: кафяво- жълти или така нареченият цвят „амбър”. Обяснението е просто. Окото адаптира акомодацията си най-добре по жълтият цвят. Той попада директно върху ретината, за раазликата от червения – вътре в окото и зелено-синия- зад окото! Т.е. когато гледаме жълти предмети, на окото му е най-лесно да се нагоди за ясно виждане. Отделно- жълтият цвят (фотографите знаят) значително усилва контраста. Това е още едно улеснение при фокусиране. Мъгла, недостиг на светлина, предмети с близки нюанси на един и същи цвят - са условията при които жълтото много ще ни помогне. От една страна ще засили контраста, а от друга ще измести максимума на цветовете така, че да станат по-наситени и различими. Вторите очила: нека са кафяво-жълтите или леко розовеещи- за т.н. постоянно носене. Те имат за цел да намалят яркостта от слънцето, за да може окото да влезе в обичайните си условия за адаптация..
Е, и малко ще му помогнем пак с леко жълтият оттенък.
Плътност на филтъра
Ясно е, че ако ловим на сняг е едно, а ако сме под клоните на дърветата е друго. Универсално решение няма. Моята препоръка е да се спрем на тези очила, с които ще ходим по-често за риба. Ако ловим повече време на сняг и море, съответно по-плътните. Ако пък сме по чукари и паланки, да предпочетем тези с по-малката плътност. Плътностите са на степени и са отбелязани на рамото на очилата на всяка уважаваща себе си фирма. Освен това е описано и в приложената книжката, ако ви домързи да попитате оптика, де !
Поляризацията - най-важното за нас –
Поляризациите са много видове. По технология на изработка – може да е като повърхностен слой, а може и да е вградена в самият материал. Тези вторите са доста по-скъпи от първите! Поларизацията може да е линеарно разположена или кръгово- като на последните модели очила за 3-D . Може да е различна по гъстота на решетка, например! Основен проблем при ползване на поляризация е, че тя отнема от общият светлинен поток. Т.е. имаме втора причина, която ще намали потока. Първата е самият материал, втора е тоналността му, третата поляризацията.. а четвъртата - всички допълнителни слоеве за които ще говорим. Някои от тях, обаче ще работят обратно, ще увеличат потока, но за това след малко. Поляризацията филтрира светлината така, че орязва хаотичното разпространение на светлината и оставя само тези лъчи, които имат същият ъгъл-направление, като на решетката. Обикновено ъгълът под който се поставят поляризираните лещи на очилата е 45 градуса на всяка леща спрямо рамката и под прав ъгъл между едното и другото стъкло. Да не забравя, някои от лещите са с поляризиращ слой, който е чувствителен към спирт! Спиртът може да „почисти” и поляризацията.. покрай другите боклуци.!
Една скоба: За първи път ще ползвам
НОВОТО покритие SkyPol-sport на ZEISS.
За сега ме впечатли едно интересно нещо. Усещането за намалена светлина не е толкова осезаемо, колкото "избистрянето" на образа. Много положително ме изненада запазването на цветовете въпреки, че лещите са в жълтокафявият нюанс на спектъра. Червенето си се вижда като червено и зеленото като зелено. Зеленият светофар почти не синее, както е при обичайните лещи в този цвят! Хм..м… интересно!?
Антирефлексни покрития..
И това „гаси” отблясъци, но за разлика от поляризацията на друг принцип. Принципът е послойно разполагане на слоеве с различен индекс на пречупване с идеята да се уловят паразитното разсейване на светлината на граничната повърхност „въздух-леща”. Дебелината им е микрони! Тези покрития са съобразени с характеристикате на падащата светлина и вида материал от който е изработена лещата. Тези покрития значително намаляват разсейването на светлина в самата леща с което усилва количеството на преминала през лещата светлината. Те намаляват количеството на отразената светлина с което също засилват входящата. Така и получените образи са значитено по резки, ясни и по-лесно разпознаваеми. Днес антирефлекс се полага предимно по задната повърхност. Разпознава се лесно по характерните синкавозеленикави огледални отблясъци от вътрешната повърхност на лещата.
Това го кропнах от един форум, че е пределно ясно
(благодаря на - Николай!):
"При органичните стъкла за получаване на добро слепване в-у лещата се полага (твърдо) покритие към което антирефлекса захваща добре. Самият антирефлекс е същият както при минералното стъкло: слоеве стъкло редуващи се със слоеве метални окиси. Също така органичните материали имат различен коефицент на температурно разширяване спрямо силициевите окиси в антирефлекса. Това означава че при нагряване органичната леща ще се разшири повече от антирефлексното покритие и ще го напука..."
Съществуват и т.н. метални антирефлексни покрия, които задържат в много голям процент и електромагнитното лъчене от мониторите, напр.
Нужно ли ни е антирефлексно покритие в мухарлъка? Абсолютно „Да”!
UV защита
Това си е отделна екстра ,която не винаги присъства при наличие на останалите.
Колкото и да е позната тази „екстра”, пак е добре да се внимава. Защитата трябва да е 100% и за лъчите-„А” и за лъчите -„В”. Няма пряка зависимост между позрачност и UV защитата. За съжаление, повечето поляризиращи плаки по нашите магазини са с нисък процент UV защита, независимо от добрите си поляризиращи свойства.
От личният ми опит (проверки за UV защита)- на повечето очила пише, че имат такава (обикновено филтър 400 – ще рече, нанометри, дължина на вълната), но напрактика няма сигурност докато не се провери . Има скъпи модели с до 25 % защита, а има модели от по 5 лв. със 100 % UV защита. Как вреди UV-то е отделна и голяма тема.
При условия, че по-цял ден сме на слънце, защита определено е необходима. И не само на очите!
Фотосолар
Лещи,които са чувствителни към светлината. В зависимост от яркостта и потъмняват и стават по-малко пропускливи. Когато ярката светлина я няма, те в възвръщат първоначалният си вид. Тук има много варианти: обратими, необратими, процент затъмнение, оттенък, разпределение и т.н.,скорост за възстановяване. Мода е в момента, особено в колоезденето. Трябва ли ни в мухарлъка? И „да” и „не”. За мухари с късогледство – определено „Да”.
Хидрофобно покритие, против изпотяване, против пръстови отпечатъци(липофобно)..:-)
Различните производители го постигат по различен начин, но основното е да не се задържа вода по повърхността. Влагата винаги носи със себе си и други разтворени вещества, т.е. вероятността да се замърсят лещите винаги е на лице като се изпари водата, напр. Ако искате по-чести лещи и лесно да се почистват – нека го има!
Покритие против надраскване
Задължително е. Къде си носим очилата, а?
Пък и не всички си ги държим вързани на врата!
Антистатично покритие
„Чисти по дифолт”- така да се каже. Специалното антистатично покритие не допуска задържане на прашинки върху повърхността на лещата. Тук е малко спорно. И лещите и рамките обикновено са вид пластмаси, а те почти винаги се самонаелктризират. Събират яко прах, независимо от специалните покрития. Продават се подобни шпрейове за монитори, ама нещо им нямам много вяра.
Въобще,покрития да искаш..
*Със сигурност съм пропуснал нещо. Мислят хората. Яко!
Най-новото и съответно най-скъпо, е изработката на индивидуални очила с точна корекция на всичките рефракционни недостатъци на окото ви.
И да нямате проблем, ще го намерим и коригираме! ;-)
Няма да ви казвам колко струва и струва ли си! Важното е, че вече е възможно. Освен, че ще ви коригира стандартното, било късогледство или далекогледство, барабар с астигматизма- наведнъж, ще ви направи и по "окати", от колкото сте се родили! Вярвайте ми!
Стига сложнотии…
Има един много прост и верен критерий за качеството на очилата:
Като ги сложиш, да виждаш по-добре отколкото без тях (нали за това ги търсим)
Образът трябва да е "по-бистър", без "млечен воал" и да не е деформиран, особено по краищата. Третият критерий е да можеш да ги носиш неограничено време без появата на дискомфорт.
Всичко написано до тук ще търся в подаръка от Дядото с брадата. За сега съм сигурен- ще го открия!
Като гледам, май и той се е възползвал от услугите на Динамед,
за да е толкова категоричен!;-)
Д-р Косьо
п.с.
В допълнение на темата..Нов модел (за 2011)от едно оптично изложение.
Попаднаха ми още едни интересни очила с близки до гореописаните характеристики.
В смисъл близки до необходимите мухарските предпочитания и екстри. Произведени са от бивша фабрика на Луксотика в Гърция. Качеството е добро! Материали и изработка - също. Цената е значително "по-прилична" и определено буди интерес ;-). Изненадата е наличието на антирефлекс, модерната "амбър" тоналност, поляризация и нещо много важно - тонът не е от най-плътните. По моя преценка отговаря на "2". Т.е. точно каквото трябва на един завиращ се по шубраците му`арин. Друго: самите плаки не са тънки и не са много извити. Това определено е недостатък на най-спортните и на най-популярните модели за разлика от този! Почти не криви! Това, което леко се разминава с мухарските задължителности е лекото отзяване на рамката спрямо лицето. Просто моделът не е правен за спорт, а за "фешън". Козирката на шапката ще компенсира отзяването от горе, но това от долната страна - няма как. За това пък ще бъдете най-модерните. И тук има едно "но".. на рамката няма надпис на престижна марка... Как ще го преживеете и как няма да ви е срам да ходите по улиците и реките така... ми е трудно да си представям ;-), но и това има решение. Ще си изчовъркате една емблема от стари маркови. Нагрявате я ...и и...и както правят китайците на Илиенци - каквито искаш, такива ще ти направят. Готово.. Кой е като вас сега?! А ?
Шегата настрана, очилата "стават от всякъде" !
Независимо от това.. все пак е добре да се пробват. Въпрос на вкус... и така нататък... ;-)
Избра ми ZEISS Polarized Single Vision Lens - SkyPol-Sport
SkyPol, polarized lenses are designed for situations in which more protection is required from UV rays and glare. They are particularly suited for outdoor activities such as skiing, gliding, motorcycling, surfing, hiking etc.SkyPol gives clear, brilliant vision in extreme light conditions. The special feature of these sunglass lenses is their polarisation filter. These filters can filter out radiation selectively without impairing any other important content in the image seen by the wearer. The result, an image free of glare and irritating reflections. The colours of the objects in the image appears warmer and clearer.
SkyPol fun - For diffused weather & hazy visibility, viz. skiing, gliding, hiking or water sport. Colour- Redish brown.SkyPol road- Fordrivers, motorcyclists, surfers, hikers, cyclists. Colour- Brown.
SkyPol sport - For dazzling sunshine and glare, viz. high mountains, on water or while flying. Colour- Dark brown.
Benefits for the wearer • Clear vision in extreme light conditions
• Polarized filter against irritating reflections
• Optimized glare protection
• Colours appear to be clear and warm
• Suitable for outdoor sports
• Light weight and comfortable to wear
• UV protection
• Increases safety when driving, specially on wet roads
• Low Reflections , high resistance to scratches & easy lens care, thanks to Zeiss coating
Това го пише официално.
Преките си впечатления и съображения-допълнително!
Като остане малко време...
Д-р Косьо
А сега се пригответе за дълго четене, ако ви е интересно!
За очилата на „мухаря”
За най-подходящите за мухарене очила се е говорило, говори се и ще се говори още много..
Универсални,„ на все случаи жизни”, естествено няма. Риболовстваме при много различни светлинни условия и е нормално всяка ситуация да иска своето.
Влизаме в магазина и се хващаме за главата. Невероятно разнообразие от марки и модели, големини, цветове, форми, дизайн, материали.. Изобилие..Изоболие.. Естественият въпрос в тази ситуация е :
„Как да се оринетираме в това море от възможности?”
Най-близкото до ума е да си купим очила от специализираните риболовни магазини. Там са селектирани моделите подходящи за това за което искаме да ги купим. Правилно решение. Наистина. Много от големите фирми производители на рибарски тъкъми са се погрижили да покрият и този сегмент от търсене. Така определено няма да се сбърка,но.. „Но”-то е в тънкостта, че когато взимаш един продукт и не си специалист, го нагаждаш, просто защото се търси нещо такова-за пълнота. Почти винаги се прави компромис. Хората искат да печелят от прякото си производство, а не да дават пари на друг производител. Т.е. предпочитат да си продават въдиците, а не очила! Съответно се търсят модели – баланс. Сравнително добри на прилична цена! Не го забравяме, но веднага си представяме, че има фирми, които държат на името си, не правят компромиси с качеството и държат да предложат на клиентите си наистина най-подходящото независимо от цената. В този случай ще цитирам един доволен клиент:
„Единственото препятствие беше ... цената. А най-големия проблем беше, че те си я заслужават!”. Това е.. „Преглътнем” ли цената – винаги ще сме доволни. Най-малкото няма да имаме интерес да си признаем обратното (шега!)
Известните марки ще намерите по специализиарните списания.
Съществуват основни принципи – критерии чрез които е достатъчно лесно да се ориeнетираме, какво всъщност, ни трябва.
Тук ще пиша как да се оринтираме и, по-възможност, да не ставаме жертва на агресивната реклама!
Как да познаем едни очила „мухарски” ли са ?
Рамката
- трябва да ни пасне,което означава да не ни е хлабава или да ни притиска. Трябва при внезапно рязко движение да не ни пада от главата! За очилата ли да мислим по-напред или за риболова?!
По възможност да не е метална. През зимата, особено на студа си е проблем! Трябва да е лека. Нали цял ден ще я носим! Добър тест е като ги сложим да забравим, че ги носим! Шарнирите трябва да здрави. Mястото на закрепване на „пантата” да не е много тънко, а самите винтове и шарнира да са от т.н. „истински” материал,а не „хилав” материал със заблуждаващи покрития! Познава се, ако се вгледате. Рамката трябва да е достатъчно голяма за да покрие цялата зона пред и около окото. Същевременно лещите трябва да са достатъчно големи за да не ограничеват периферното ни зрение. Там ,най-често е зоната в която скачат пъстървите, нали?!
Погледнато от страни, като гледаме право напред, е желателно зрителната ос да е перпендикулярна на фронта на стъклото. Съвременните лещи са овални..т.н.„Хай-кърв” с идеята, на където и да погледнем (да завъртим окото) тази перпендикулярност на оста спрямо лещата да е спазена. Нещо повече, когато се касае за рефракционни стъкла (очила с диоптър), се търси и запазване на разстоянието от върха на роговицата до задната повърхност на стъклото! Има индивидуални анатомични особености и не винаги това е възможно. За това са и консултантите оптици, за разлика от продавачите в риболовните магазини!
Рамката трябва легне добре на лицето - от скулата до носа и по възможност да не отзява. Т.е. от всики страни да имаме леко докосване. Това е много важно, защото така ще ограничим отблясъците както от страни, така и от водната повърхност.
Нали сме се накиснали до кръста!
При риболов почти всички риболовци носят предпазни шапки (освен очилата ), което гарантира защита отгоре. Водната повърхност е прекрасно огледало и ако сте си избрали "отзяващи"от долу очила, ефектът намалява. Отразената от водата светлина е също толкова агресивна както и директната. Да не забравим, че и долната повърхност на козирката отразява! Колкото е по-светла – толкова повече. Желателно е очилата ни да са вързани. Понятно е. И не само. Често се налага да ги свалим. Примерно, искаме да снимаме. Трябва да е лесно и сигурно къде ще „паднат”. Нали са ни скъпи!
По отношение на материала на самата леща: минерални, органични, поликарбонатни, тривекс. Ей това, последното е най-здравото и леко. С естествен UV-филтър присъщ на самият материал. Минералните ги забравяте, органичните – са най-популярни, но по-добре поликарбонатни! Всъщност не е чак толкова важно от какъв материал са лещите. Важното е да са от доказан производител за да са максимално прозрачни! И да не кривят! Т.е. плътностите в самият материал да са изравнени. Тук може да се каже малко за сферичност и асферичност, но ще стане дълго. Най-простото е да погледнем през една леща към някаква мрежа. Неднага ще видим как се деформират нишките на мрежата. Една леща трябва да е гладка, равна и по възможност да криви равномерно ако е рефракционна или да не криви ако е за слънцезащитни очила, например!
Цвят
За „мухарските” ни цели бих препоръчал два вида. Едните да са в жълто-зеления спектър. А вторите: кафяво- жълти или така нареченият цвят „амбър”. Обяснението е просто. Окото адаптира акомодацията си най-добре по жълтият цвят. Той попада директно върху ретината, за раазликата от червения – вътре в окото и зелено-синия- зад окото! Т.е. когато гледаме жълти предмети, на окото му е най-лесно да се нагоди за ясно виждане. Отделно- жълтият цвят (фотографите знаят) значително усилва контраста. Това е още едно улеснение при фокусиране. Мъгла, недостиг на светлина, предмети с близки нюанси на един и същи цвят - са условията при които жълтото много ще ни помогне. От една страна ще засили контраста, а от друга ще измести максимума на цветовете така, че да станат по-наситени и различими. Вторите очила: нека са кафяво-жълтите или леко розовеещи- за т.н. постоянно носене. Те имат за цел да намалят яркостта от слънцето, за да може окото да влезе в обичайните си условия за адаптация..
Е, и малко ще му помогнем пак с леко жълтият оттенък.
Плътност на филтъра
Ясно е, че ако ловим на сняг е едно, а ако сме под клоните на дърветата е друго. Универсално решение няма. Моята препоръка е да се спрем на тези очила, с които ще ходим по-често за риба. Ако ловим повече време на сняг и море, съответно по-плътните. Ако пък сме по чукари и паланки, да предпочетем тези с по-малката плътност. Плътностите са на степени и са отбелязани на рамото на очилата на всяка уважаваща себе си фирма. Освен това е описано и в приложената книжката, ако ви домързи да попитате оптика, де !
Поляризацията - най-важното за нас –
Поляризациите са много видове. По технология на изработка – може да е като повърхностен слой, а може и да е вградена в самият материал. Тези вторите са доста по-скъпи от първите! Поларизацията може да е линеарно разположена или кръгово- като на последните модели очила за 3-D . Може да е различна по гъстота на решетка, например! Основен проблем при ползване на поляризация е, че тя отнема от общият светлинен поток. Т.е. имаме втора причина, която ще намали потока. Първата е самият материал, втора е тоналността му, третата поляризацията.. а четвъртата - всички допълнителни слоеве за които ще говорим. Някои от тях, обаче ще работят обратно, ще увеличат потока, но за това след малко. Поляризацията филтрира светлината така, че орязва хаотичното разпространение на светлината и оставя само тези лъчи, които имат същият ъгъл-направление, като на решетката. Обикновено ъгълът под който се поставят поляризираните лещи на очилата е 45 градуса на всяка леща спрямо рамката и под прав ъгъл между едното и другото стъкло. Да не забравя, някои от лещите са с поляризиращ слой, който е чувствителен към спирт! Спиртът може да „почисти” и поляризацията.. покрай другите боклуци.!
Една скоба: За първи път ще ползвам
НОВОТО покритие SkyPol-sport на ZEISS.
За сега ме впечатли едно интересно нещо. Усещането за намалена светлина не е толкова осезаемо, колкото "избистрянето" на образа. Много положително ме изненада запазването на цветовете въпреки, че лещите са в жълтокафявият нюанс на спектъра. Червенето си се вижда като червено и зеленото като зелено. Зеленият светофар почти не синее, както е при обичайните лещи в този цвят! Хм..м… интересно!?
Антирефлексни покрития..
И това „гаси” отблясъци, но за разлика от поляризацията на друг принцип. Принципът е послойно разполагане на слоеве с различен индекс на пречупване с идеята да се уловят паразитното разсейване на светлината на граничната повърхност „въздух-леща”. Дебелината им е микрони! Тези покрития са съобразени с характеристикате на падащата светлина и вида материал от който е изработена лещата. Тези покрития значително намаляват разсейването на светлина в самата леща с което усилва количеството на преминала през лещата светлината. Те намаляват количеството на отразената светлина с което също засилват входящата. Така и получените образи са значитено по резки, ясни и по-лесно разпознаваеми. Днес антирефлекс се полага предимно по задната повърхност. Разпознава се лесно по характерните синкавозеленикави огледални отблясъци от вътрешната повърхност на лещата.
Това го кропнах от един форум, че е пределно ясно
(благодаря на - Николай!):
"При органичните стъкла за получаване на добро слепване в-у лещата се полага (твърдо) покритие към което антирефлекса захваща добре. Самият антирефлекс е същият както при минералното стъкло: слоеве стъкло редуващи се със слоеве метални окиси. Също така органичните материали имат различен коефицент на температурно разширяване спрямо силициевите окиси в антирефлекса. Това означава че при нагряване органичната леща ще се разшири повече от антирефлексното покритие и ще го напука..."
Съществуват и т.н. метални антирефлексни покрия, които задържат в много голям процент и електромагнитното лъчене от мониторите, напр.
Нужно ли ни е антирефлексно покритие в мухарлъка? Абсолютно „Да”!
UV защита
Това си е отделна екстра ,която не винаги присъства при наличие на останалите.
Колкото и да е позната тази „екстра”, пак е добре да се внимава. Защитата трябва да е 100% и за лъчите-„А” и за лъчите -„В”. Няма пряка зависимост между позрачност и UV защитата. За съжаление, повечето поляризиращи плаки по нашите магазини са с нисък процент UV защита, независимо от добрите си поляризиращи свойства.
От личният ми опит (проверки за UV защита)- на повечето очила пише, че имат такава (обикновено филтър 400 – ще рече, нанометри, дължина на вълната), но напрактика няма сигурност докато не се провери . Има скъпи модели с до 25 % защита, а има модели от по 5 лв. със 100 % UV защита. Как вреди UV-то е отделна и голяма тема.
При условия, че по-цял ден сме на слънце, защита определено е необходима. И не само на очите!
Фотосолар
Лещи,които са чувствителни към светлината. В зависимост от яркостта и потъмняват и стават по-малко пропускливи. Когато ярката светлина я няма, те в възвръщат първоначалният си вид. Тук има много варианти: обратими, необратими, процент затъмнение, оттенък, разпределение и т.н.,скорост за възстановяване. Мода е в момента, особено в колоезденето. Трябва ли ни в мухарлъка? И „да” и „не”. За мухари с късогледство – определено „Да”.
Хидрофобно покритие, против изпотяване, против пръстови отпечатъци(липофобно)..:-)
Различните производители го постигат по различен начин, но основното е да не се задържа вода по повърхността. Влагата винаги носи със себе си и други разтворени вещества, т.е. вероятността да се замърсят лещите винаги е на лице като се изпари водата, напр. Ако искате по-чести лещи и лесно да се почистват – нека го има!
Покритие против надраскване
Задължително е. Къде си носим очилата, а?
Пък и не всички си ги държим вързани на врата!
Антистатично покритие
„Чисти по дифолт”- така да се каже. Специалното антистатично покритие не допуска задържане на прашинки върху повърхността на лещата. Тук е малко спорно. И лещите и рамките обикновено са вид пластмаси, а те почти винаги се самонаелктризират. Събират яко прах, независимо от специалните покрития. Продават се подобни шпрейове за монитори, ама нещо им нямам много вяра.
Въобще,покрития да искаш..
*Със сигурност съм пропуснал нещо. Мислят хората. Яко!
Най-новото и съответно най-скъпо, е изработката на индивидуални очила с точна корекция на всичките рефракционни недостатъци на окото ви.
И да нямате проблем, ще го намерим и коригираме! ;-)
Няма да ви казвам колко струва и струва ли си! Важното е, че вече е възможно. Освен, че ще ви коригира стандартното, било късогледство или далекогледство, барабар с астигматизма- наведнъж, ще ви направи и по "окати", от колкото сте се родили! Вярвайте ми!
Стига сложнотии…
Има един много прост и верен критерий за качеството на очилата:
Като ги сложиш, да виждаш по-добре отколкото без тях (нали за това ги търсим)
Образът трябва да е "по-бистър", без "млечен воал" и да не е деформиран, особено по краищата. Третият критерий е да можеш да ги носиш неограничено време без появата на дискомфорт.
Всичко написано до тук ще търся в подаръка от Дядото с брадата. За сега съм сигурен- ще го открия!
Като гледам, май и той се е възползвал от услугите на Динамед,
за да е толкова категоричен!;-)
Д-р Косьо
п.с.
В допълнение на темата..Нов модел (за 2011)от едно оптично изложение.
Попаднаха ми още едни интересни очила с близки до гореописаните характеристики.
В смисъл близки до необходимите мухарските предпочитания и екстри. Произведени са от бивша фабрика на Луксотика в Гърция. Качеството е добро! Материали и изработка - също. Цената е значително "по-прилична" и определено буди интерес ;-). Изненадата е наличието на антирефлекс, модерната "амбър" тоналност, поляризация и нещо много важно - тонът не е от най-плътните. По моя преценка отговаря на "2". Т.е. точно каквото трябва на един завиращ се по шубраците му`арин. Друго: самите плаки не са тънки и не са много извити. Това определено е недостатък на най-спортните и на най-популярните модели за разлика от този! Почти не криви! Това, което леко се разминава с мухарските задължителности е лекото отзяване на рамката спрямо лицето. Просто моделът не е правен за спорт, а за "фешън". Козирката на шапката ще компенсира отзяването от горе, но това от долната страна - няма как. За това пък ще бъдете най-модерните. И тук има едно "но".. на рамката няма надпис на престижна марка... Как ще го преживеете и как няма да ви е срам да ходите по улиците и реките така... ми е трудно да си представям ;-), но и това има решение. Ще си изчовъркате една емблема от стари маркови. Нагрявате я ...и и...и както правят китайците на Илиенци - каквито искаш, такива ще ти направят. Готово.. Кой е като вас сега?! А ?
Шегата настрана, очилата "стават от всякъде" !
Независимо от това.. все пак е добре да се пробват. Въпрос на вкус... и така нататък... ;-)
19 Декември, 2010
Хубавите снимки - Наши ли са?! Част III
Две думи за брилянта и за това,което го прави толкова ценен и скъп!
Първото е естественият потенциал на камъка-диамант. Второто е майсторлъка да се изяви този естествен потенциал, който се крие в него и умението да се подчертае със специфичната обработка..
Всъщност, ценното е в човешката намеса.
Тя го прави да е скъп и да блести!
Точно така е и със снимането.. Имаме обект, но имаме и творчески поглед на снимащият, който би могъл да подчертае и осмисли определени страни или качества на обекта и средата в която се намира.( А може и обратното - да го “съсипе”!) В случая – риболов. Трябва да подчертаем риболовното. Ако е мухарство..да подчертаем елементите, които ни правят различни от другите риболовци. Ако сме просто документалисти, е относително лесно. Снимаме наред. Но ако сме творчески настроени и не щем просто документалистика, става изумително, предизвикателно и интересно.
Знаете репликата, че с всяко повтаряне на случка с хваната риба.. тя, рибата става все по- голяма :-). И това не е случайно. Така сме устроени. Всеки път се опитваме да променим по нещичко в разказа просто за да стане по-интересен. Нали всеки път присъстваме при разказването (!) и ще ни е скучно, ако не го направим. Един път ще е заглавието, вторият път ще е големината на рибата. Третият път - каквото ни скимне. Просто трябва да е различно. Фактите са едни, но тълкуването им и страничният поглед всеки път е различен и всеки път - по-интригуващ. Точно това е и един от основните принципи при снимането. Разнообразявайте.
Всичко това, което ще ни даде повод да променяме след време, да го направим „на терен” - сега и веднага.
Да снимаме максимално разнообразно. От различни ракурси и разстояния. Включително и неща, които привидно не се отнасят пряко към "нещото" ни за снимане.
Т.е. всеки кадър, да си бъде свой различен разказ.
Много често "страничните"/несвързани пряко с риболова напр./ кадри удивително добре освежават сензорите ни за това, което наистина искаме да подчертаем! Почти винаги гледаме група от снимки. Рядко е само една. Т.е. добре е да мислим за въздействието им като серия от последователни кадри! Играчите са едни и същи, теренът е един и същ, но ние ще се опитаме да го разнообразим, преди всяко натискане на копчето. Крачка в страни, смяна на нивото на хоризонта. Смяна на нивото на снимане, смяна на количеството от определен цвят, или количеството на обекти в кадър. Т.е. Нека всеки кадър е свой си кратък разказ. Имайте пред вид, че дори съвсем малко да променим в кадрирането – снимката започва да изглежда и наистина ще е много различна. Не е едно и също дали в кадър ще преобладава водата или небето. Дали ще има една риба, риба и риболовец ; риба, риболовец и мухарка; риба, риболовец и мухарка и трима мухари наоколо. Всичко това може да си го композираме и на момента и веднага. Правете го.
А сега се опитайте да видите и себе си отстрани - как и какво снимате. Нали усетихте, колко много гледни точки и колко неизчерпаемо е усещането за събитийност. Ако пък сте хванали рибата, нещата се певръщат в изумителен коктейл от образи, напоени с емоция и най-важното – употребима сега и веднага. Рибата кълве, пръстът е на копчето на фотото, едвам удържате мухарката под мишница. Слънцето блести в очите. Колегите викат от отсрещният бряг. Т.е. всичко което трябва да „хванете” се случва в удивително кратък миг от време..и трябва да успеете, също така, моментално да го осмислите и реализирате. Няма да оставим рибата да умре в ръката ни, нали?! Не си струва .. дори заради перфектния риболовен кадър! Всеки кадър е неповторим сам по себе си и "изтича"неумолимо пред очите ни. Това, което ние можем да направим е да го видим предварително. Да сме готови и да подчертаем..точно това, което най-много ни е харесало в него.
А за да не сбъркаме, има правило:
Да снимаме „по план”.
План е тежко казано. По-просто е предварително да си го представим - целият риболов по вид, време и място- макар и приблизително. Да сме готови да наснимаме основните моменти в него. Как беше? Увод, изложение, заключение... Нека да наснимаме кадри по този план, пък после ще преценим, кое да изтрием и кое да запазим. Имайте пред вид, че като се върнем от риболов – помним не само красивите и и ярки неща от риболова, но и такива, които постепенно ше осмислим,че сме ги видяли и ще ни радват много, въпреки, че сме ги пропуснали и недооценили на място. Друга особеност е, че ще помним целия риболов- „на куп”. Т.е. която и снимка да видим, тя ще ни върне целият комплект случки и преживявания от този ден, а не само хваната голяма риба. А ако не снимаме "по план" е много вероятно да пропуснем точно най-запомнящото се!
Сега си спомних един интересен кадър, който не съм публикувал, но ми харесва. Димо- Русенски-как си поръчва сладолед на „Елена! Хубавата Елена!”-( Прозвуча ми като : “Бонд! Джеймс Бонд!”!), както самата тя се определи - артистичната "миньон-сервитьорка" в местното кръчме. Нали си го представяте Димо в мухарски дизайн и в контражур... и едно девойче, което му е до кръста - също в контражур с тотална грижа към сладоледената прищявка на Димо! Май, трябваше да го „пусна” този кадър. Готин е! Пък, нали, въпросното кръчме стана култово покрай тазгодишната „Янтренска епопея”.....
Да не се разсейвам. Снимайте освен
хронологично: ”от сутрин до мрак”, сиреч - кадри от сутринта, кадри от обяд и кадри от вечерта,но и
"систематично".
Например: кадри от „тръгване – пътуване – пристигане – и връщане”, Както и
„Общ план”с характерните особености на пейзажа. Серия кадри от
„Средния план”..и кадри с постeпенно навлизане в подробности от
„Близкия план”.. Е, ако сте изкушени и от
„Макро”-фотографията.. нещата ще станат определено много „богати” и разнообразни. Никога няма да сбъркате, ако
подчините всичките си кадри на общия разказ за риболова.
Нека всеки кадър е част от тази днешна неповторима риболовна история. С нейните си характерни условия: непрогледна мъгла сутринта с препускащата лисича опашка пред фаровете. Изчезващата риба в синкавите дълбини, „релиизната” с доволство малко преди неповторимият оранжав залез с характерните силуети на уморени, но доволни флайфишермани :-)..
Нека прозвучи като филм - хармонично, старателно дозирано и богато..нека има сюжет! с определено настроение. Всеки сюжет дава допълнителна "тежест" на всеки отделен кадър. Предварителният сюжет в значителна степен облекчава творческото търсене на място. От друга страна всеки кадър допълва и обогатява сюжета.
Внася определеност и конкретност. Нека го има!
Усетихте ли как постепенно шлифовахме ... неясната представа за предстоящ риболов.. в неповторима случка с характерен, и също толкова неповторим блясък на брилянт! Къде да шлифовате, какво да оставите и колко фасети /многоплановост от гледни точки/ да има, избрахте самите вие.
И дано успяхте да познаете, кои "стени" са за "полиране" и кой е естественият им ъгъл за да го подчертаете.
Най-хубавото е, че предварителната представа и приятното „задължение” планирано да наснимате предстоящото, ви дава невероятният шанс да изживеете всичко предстоящо поне два пъти ! Един път като участник, втори път като документалист, а трети и четвърти, като творец на брилянти!
Колко ще струват зависи изцяло от това, колко и какво ще вложите именно вие с творческият си поглед. И не забравяйте: (цитат)"На върха ще намерите това, което сами сте донесли със себе си!"
„Еленка-та”.. винаги ще си е там, във вече култовото кръчме до моста. Но, ако го няма Димо в „доспехите”, и не застане в контражур, едва ли ще се види колко е миньонче и едва ли ще заблести с „брилянтността ”си в артистичното търсене на сладоледеното Димово желание, нали?!
А пък, ако има и кой да го наснима...
Всичко заблестява и за небилите там, макар и контаржурно!:-)
Пълно е с нешлифовани диаманти наоколо и чакат! Вземете ги!
Д-р Косьо
Първото е естественият потенциал на камъка-диамант. Второто е майсторлъка да се изяви този естествен потенциал, който се крие в него и умението да се подчертае със специфичната обработка..
Всъщност, ценното е в човешката намеса.
Тя го прави да е скъп и да блести!
Точно така е и със снимането.. Имаме обект, но имаме и творчески поглед на снимащият, който би могъл да подчертае и осмисли определени страни или качества на обекта и средата в която се намира.( А може и обратното - да го “съсипе”!) В случая – риболов. Трябва да подчертаем риболовното. Ако е мухарство..да подчертаем елементите, които ни правят различни от другите риболовци. Ако сме просто документалисти, е относително лесно. Снимаме наред. Но ако сме творчески настроени и не щем просто документалистика, става изумително, предизвикателно и интересно. Знаете репликата, че с всяко повтаряне на случка с хваната риба.. тя, рибата става все по- голяма :-). И това не е случайно. Така сме устроени. Всеки път се опитваме да променим по нещичко в разказа просто за да стане по-интересен. Нали всеки път присъстваме при разказването (!) и ще ни е скучно, ако не го направим. Един път ще е заглавието, вторият път ще е големината на рибата. Третият път - каквото ни скимне. Просто трябва да е различно. Фактите са едни, но тълкуването им и страничният поглед всеки път е различен и всеки път - по-интригуващ. Точно това е и един от основните принципи при снимането. Разнообразявайте.
Всичко това, което ще ни даде повод да променяме след време, да го направим „на терен” - сега и веднага.
Да снимаме максимално разнообразно. От различни ракурси и разстояния. Включително и неща, които привидно не се отнасят пряко към "нещото" ни за снимане.
Т.е. всеки кадър, да си бъде свой различен разказ.
Много често "страничните"/несвързани пряко с риболова напр./ кадри удивително добре освежават сензорите ни за това, което наистина искаме да подчертаем! Почти винаги гледаме група от снимки. Рядко е само една. Т.е. добре е да мислим за въздействието им като серия от последователни кадри! Играчите са едни и същи, теренът е един и същ, но ние ще се опитаме да го разнообразим, преди всяко натискане на копчето. Крачка в страни, смяна на нивото на хоризонта. Смяна на нивото на снимане, смяна на количеството от определен цвят, или количеството на обекти в кадър. Т.е. Нека всеки кадър е свой си кратък разказ. Имайте пред вид, че дори съвсем малко да променим в кадрирането – снимката започва да изглежда и наистина ще е много различна. Не е едно и също дали в кадър ще преобладава водата или небето. Дали ще има една риба, риба и риболовец ; риба, риболовец и мухарка; риба, риболовец и мухарка и трима мухари наоколо. Всичко това може да си го композираме и на момента и веднага. Правете го.
А сега се опитайте да видите и себе си отстрани - как и какво снимате. Нали усетихте, колко много гледни точки и колко неизчерпаемо е усещането за събитийност. Ако пък сте хванали рибата, нещата се певръщат в изумителен коктейл от образи, напоени с емоция и най-важното – употребима сега и веднага. Рибата кълве, пръстът е на копчето на фотото, едвам удържате мухарката под мишница. Слънцето блести в очите. Колегите викат от отсрещният бряг. Т.е. всичко което трябва да „хванете” се случва в удивително кратък миг от време..и трябва да успеете, също така, моментално да го осмислите и реализирате. Няма да оставим рибата да умре в ръката ни, нали?! Не си струва .. дори заради перфектния риболовен кадър! Всеки кадър е неповторим сам по себе си и "изтича"неумолимо пред очите ни. Това, което ние можем да направим е да го видим предварително. Да сме готови и да подчертаем..точно това, което най-много ни е харесало в него.
А за да не сбъркаме, има правило:
Да снимаме „по план”.
План е тежко казано. По-просто е предварително да си го представим - целият риболов по вид, време и място- макар и приблизително. Да сме готови да наснимаме основните моменти в него. Как беше? Увод, изложение, заключение... Нека да наснимаме кадри по този план, пък после ще преценим, кое да изтрием и кое да запазим. Имайте пред вид, че като се върнем от риболов – помним не само красивите и и ярки неща от риболова, но и такива, които постепенно ше осмислим,че сме ги видяли и ще ни радват много, въпреки, че сме ги пропуснали и недооценили на място. Друга особеност е, че ще помним целия риболов- „на куп”. Т.е. която и снимка да видим, тя ще ни върне целият комплект случки и преживявания от този ден, а не само хваната голяма риба. А ако не снимаме "по план" е много вероятно да пропуснем точно най-запомнящото се!
Сега си спомних един интересен кадър, който не съм публикувал, но ми харесва. Димо- Русенски-как си поръчва сладолед на „Елена! Хубавата Елена!”-( Прозвуча ми като : “Бонд! Джеймс Бонд!”!), както самата тя се определи - артистичната "миньон-сервитьорка" в местното кръчме. Нали си го представяте Димо в мухарски дизайн и в контражур... и едно девойче, което му е до кръста - също в контражур с тотална грижа към сладоледената прищявка на Димо! Май, трябваше да го „пусна” този кадър. Готин е! Пък, нали, въпросното кръчме стана култово покрай тазгодишната „Янтренска епопея”.....
Да не се разсейвам. Снимайте освен
хронологично: ”от сутрин до мрак”, сиреч - кадри от сутринта, кадри от обяд и кадри от вечерта,но и
"систематично".
Например: кадри от „тръгване – пътуване – пристигане – и връщане”, Както и
„Общ план”с характерните особености на пейзажа. Серия кадри от
„Средния план”..и кадри с постeпенно навлизане в подробности от
„Близкия план”.. Е, ако сте изкушени и от
„Макро”-фотографията.. нещата ще станат определено много „богати” и разнообразни. Никога няма да сбъркате, ако
подчините всичките си кадри на общия разказ за риболова.
Нека всеки кадър е част от тази днешна неповторима риболовна история. С нейните си характерни условия: непрогледна мъгла сутринта с препускащата лисича опашка пред фаровете. Изчезващата риба в синкавите дълбини, „релиизната” с доволство малко преди неповторимият оранжав залез с характерните силуети на уморени, но доволни флайфишермани :-)..
Нека прозвучи като филм - хармонично, старателно дозирано и богато..нека има сюжет! с определено настроение. Всеки сюжет дава допълнителна "тежест" на всеки отделен кадър. Предварителният сюжет в значителна степен облекчава творческото търсене на място. От друга страна всеки кадър допълва и обогатява сюжета.
Внася определеност и конкретност. Нека го има!
Усетихте ли как постепенно шлифовахме ... неясната представа за предстоящ риболов.. в неповторима случка с характерен, и също толкова неповторим блясък на брилянт! Къде да шлифовате, какво да оставите и колко фасети /многоплановост от гледни точки/ да има, избрахте самите вие. И дано успяхте да познаете, кои "стени" са за "полиране" и кой е естественият им ъгъл за да го подчертаете.
Най-хубавото е, че предварителната представа и приятното „задължение” планирано да наснимате предстоящото, ви дава невероятният шанс да изживеете всичко предстоящо поне два пъти ! Един път като участник, втори път като документалист, а трети и четвърти, като творец на брилянти!
Колко ще струват зависи изцяло от това, колко и какво ще вложите именно вие с творческият си поглед. И не забравяйте: (цитат)"На върха ще намерите това, което сами сте донесли със себе си!"
„Еленка-та”.. винаги ще си е там, във вече култовото кръчме до моста. Но, ако го няма Димо в „доспехите”, и не застане в контражур, едва ли ще се види колко е миньонче и едва ли ще заблести с „брилянтността ”си в артистичното търсене на сладоледеното Димово желание, нали?!
А пък, ако има и кой да го наснима...
Всичко заблестява и за небилите там, макар и контаржурно!:-)
Пълно е с нешлифовани диаманти наоколо и чакат! Вземете ги!
Д-р Косьо
14 Декември, 2010
Как да се изненадаме…със собствените си хубави снимки. Част II
продължение...
”Малки хитринки.. с екзотичен „привкус”
Знаете за обувките на гейшите, нали? Едни такива с особени, високи токове са, но не са разположени на задния край на обувката, а по средата на ходилото! Как стъпват с тях е просто чудо! Спомняте си ги, нали? Ще попитате защо са такива? Така не е удобно да се стои, камо ли да се ходи. Точно така е ! Абсолютно сте прави! Те са направени именно заради невъзможността да се ходи и стои естествено! Те са направени за да се създаде впечатлението за нестабилност, несигурност. Вид хитрост, предизвикваща спонтанна реакция на закрила и грижа..от минаващият наблизо мъж ;-) Това е "хватката"! Направете един кадър, в който да има нещо също толкова нестабилно, „залитнато”,подскочило.. или „аха” да се претърколи. Ще видите неочакваната, изнанадващо провокираната загриженост на наблюдаващия. Това отново е игра със заложените стереотипи в съзнанието. Ако е къща – покривът и винаги ще е отгоре. Ако е кон – главата горе.. а копипата – долу. Да, но ако сте известен чешки скулптор, нещата няма да стоят така. Кон пак ще има, но той няма да е в гората или в полето, а ще е там където най-малко очаквате. В голям безистен, на централна търговска улица в Прага. Ще е "стъпил" на тавана с копитата на горе.
*Между другото, конят е в реален размер!Статуята е създадена през 1999 и стои в търговски център в Прага. Тя е пародия на истински паметник, който се намира на близък площад)
Така е и с фотографията. Опитайте се да провокирате съзнанието. Направете всичко както трябва, но оставете едно мъничко ъгълче или процент неестественост в кадъра. Вярвайте – ефектът ще е поразителен. И то не по една причина, а по много. Най-съществената ще е удовлетворението на разглеждащият, че е вникнал и открил несъответствието. Предизвикателството ви!
После пък ще се окаже, че един кадър е разглеждан и осмислян значително по-дълго от 5-7 –те секунди за "стандартен" преглед. И изведнъж се е превърнал в малък разказ с главно дeйстващо лице самият разглеждащ! Той започва сам да си задава въпроси/ да търси подробности/ и да си търси сам решения. Обърнете внимание на погълнатостта му точно в този момент. Ето това е нещото, заради което снимаме. Тези няколко секунди са времето на пълно синхронизиране на мислите и съзнанието. По-точно изключването му от всичко. Оставате сами в тотална вглъбеност, съсредоточаване и унес..ако щете.
Оставете снимката. Почувствахте се по-свежи,нали?!
Нека всяка снимка, която правите да има такъв позитивен и пречистващ ефект. Нека всяка снимка носи възможността да се огледаме в нея и си зададем дори въпроси, които дори авторът и, вероятно, не се е сетил да закодира. Нека снимките са ви богати и интересни! И да не искаме, в снимките винаги има повече информация от видяното от нас в момента. В повечето случаи, част от идеята остава зад кадър. Това, което можем допълнително да направим е да разпознаем къде може да се крие тази закачлива подробност от която „ да се получи кадърът с голямо „К”. Малък елемент - повод за неочакваното.
Всичко това, което написах, е да ви накарам да обръщате внимание не само на основния обект на снимане, а на взаимовръзката му с останалите елементи от средата. Много често се оказва, че тя носи не по-малко емоционална енергия от основното в кадъра. Винаги се старайте да откриете този акцент на средата и по възможност да го съчетаете с основния ни обект за снимки. Взаимовръзки винаги има просто трябва да ги видим, осъзнаем и документираме - емоционално. Малката,но важна подробност е да е позитивно!, а не като в германски комикс. Някой да се удари с главата в стената и да прихнем да се смеем. Тъпо е!
Точно преди месец” успях” да направя един такъв тъп кадър. Една госпожа получи своя подарък - току що направена великолепна карикатура с всички елементи на дружески шарж. В очите и за миг проблясна съмнението: „Хубаво ли е? Хубава ли съм?” Суетността и липсата на време за реакция взе връх. Съмнението беше повече от одобрението. Кадърът ми бе точно документиране на факта на съмнение. Напълни го! Дамата беше красива, но това което излъчваше – не беше. Кадърът си "стана" повече от грозен с всичкия си потенциал за блясък от отчетливата хубавица. Дори за кошчето не ставаше. Просто не трябваше да бъде сниман! Тези моменти са редки, но предвидими. Избягвайте ги, по-възможност. Ако ги запазите, и ги видите след време. Пак ще са си такива и пак няма да ви радват! Появи ли се съмнение ,че кадърът не е добър - откажете се от него. Забравете го, веднага! Наличието на съмнение вече е предрешило съдбата му!
За снимките на хора ще напиша специално. Сега само ще маркирам, че снимките с хора винаги са по-интересни от такива без тях! Правилото не е абсолютно, но съм убеден, че колкото по-близо се придържате към него, толкова повече ще ви харесват снимките след време. Почти винаги интуитивно търсим нещо лично в направените снимки. И пейзаж да е, първо ще си спомним кога и как сме стъпили на мястото, което ни е накарало да щракнем.
Друга хитринка е.. "Играта с мащаба"
Отново е провокация към съзнанието и стереотипа. Помните онази снимка на St Fly-я със слънцето между дланите при залез в планината. Примери има много и всъщност са лесни за изпълнение. Принципът е наслагване на обекти в различни равнини.В повечето книги за фотография този феномен е описан като нещо от което да се пазим. Съзнанието има готови представи за това колко са големи определени познати предмети. Колкото по-познат е объктът, толкова по-сигурно е, че знаем колко е голям. Съответно толкова повече ще се съпротивлява съзнанието ни, когото го насложим/сравним, принудително съизмерим/ с друг такъв познат обект, илюзорно разположен в същата равнина. Непрекъснато се натъквам на този феномен гледайки телевизиите ни. Малко съобразителност би избегнала конфузните кадри - напр. с водещи, по главите на които се "показват" дръжки на прозорци - намеквайки за рога.. и т.н. Само се загледайте и ще ги откриете навсякъде и винаги. Тук ми се ще да кажа, този похват е много лесен и много ефектен. Това изкушава и съответно границата между ефект и простотия..е лесно за преодоляване. Ако не внимаваме - айде..е.е..е по наклонената плоскост…
Друг интересен ефект е „Отсъствието”
Най-просто казано, действие извън кадър с елементи в кадъра подсказващи какво е извън.. Сложно го казах, но е лесно да си го предсатвим. Няма как да не се досетим, колко е голяма една риба - ако видим колко е огъната една пръчка, нали?! Често се ползва и да си призная ми е любим похват. Винаги ми се ще къдърът, който разглеждаме да не е просто кадър, а част от процес. По него да можем да прочетем какво е било преди и след снимането. Най-силно въздействие от този тип се постига с характерни елементи поставени и снимани в незавършено действие. Представете си пръските вода след опашката на гмуркаща се риба. Веднага можем да преценим какво се е случило. Виждаме вода, а си представяме риба. Това е! Не е сложно..,но можем да го "засучем" с подходящият поглед и прочитане на реалната ситуация. Въборажението трябва да работи на пълни обороти. Просто да се представим как снимаме обект, с всичко около него. И когато видим всичко свързано с него/ обектът/ предмети, светлина, ландшафт цветен фон осветеност. Всичко свързано с дейността му, и просто го извадим от кадър! Бъдете сигурни, че той ще продължава да е там без да е там физически, а сме го снимали! Нека "мирише" на присъствие! Нищо, че го няма. В началото не е лесно, признавам, но постепенно този похват се усвоява и става изключително забавен, дори само като подготовка на идеята. Получават се малки спретнати разказчета.. с предсказуем или загадъчен край.
Както го решите! Интересно е!
Съществуват характерни предмети, които еднозначно са свързани с определена дейност. Стик за голф напр. Която и дума да си кажете и помислите, веднага с нея ще асоциирате купища възможности. `ми представете си обстановката край реката, кръчмата, планината, водопада, полето, трева, гора и сложите, който и да е, предмет от екипировката с която ходите пред вас! Просто го хвърлете на тревата. В кадър. Видяхте ли как се промени изцяло усещането за среда? Кадър – гора, но вече се знае, че някой е там. Горе-долу вече се знае кой. След което започват въпроси: Защо? Кога? Кой? Как.. `ма..и т.н. и т.н… Става интересно, нали? Така сме устроени..
Композирайте. Вие сте!
Стига толкова за днес, че пак започна да става дълго.. и може би досадно (за някои…)
„Не четете !”- както съветва един приятел :-)
Д-р Косьо
”Малки хитринки.. с екзотичен „привкус”
Знаете за обувките на гейшите, нали? Едни такива с особени, високи токове са, но не са разположени на задния край на обувката, а по средата на ходилото! Как стъпват с тях е просто чудо! Спомняте си ги, нали? Ще попитате защо са такива? Така не е удобно да се стои, камо ли да се ходи. Точно така е ! Абсолютно сте прави! Те са направени именно заради невъзможността да се ходи и стои естествено! Те са направени за да се създаде впечатлението за нестабилност, несигурност. Вид хитрост, предизвикваща спонтанна реакция на закрила и грижа..от минаващият наблизо мъж ;-) Това е "хватката"! Направете един кадър, в който да има нещо също толкова нестабилно, „залитнато”,подскочило.. или „аха” да се претърколи. Ще видите неочакваната, изнанадващо провокираната загриженост на наблюдаващия. Това отново е игра със заложените стереотипи в съзнанието. Ако е къща – покривът и винаги ще е отгоре. Ако е кон – главата горе.. а копипата – долу. Да, но ако сте известен чешки скулптор, нещата няма да стоят така. Кон пак ще има, но той няма да е в гората или в полето, а ще е там където най-малко очаквате. В голям безистен, на централна търговска улица в Прага. Ще е "стъпил" на тавана с копитата на горе.
*Между другото, конят е в реален размер!Статуята е създадена през 1999 и стои в търговски център в Прага. Тя е пародия на истински паметник, който се намира на близък площад) Така е и с фотографията. Опитайте се да провокирате съзнанието. Направете всичко както трябва, но оставете едно мъничко ъгълче или процент неестественост в кадъра. Вярвайте – ефектът ще е поразителен. И то не по една причина, а по много. Най-съществената ще е удовлетворението на разглеждащият, че е вникнал и открил несъответствието. Предизвикателството ви!
После пък ще се окаже, че един кадър е разглеждан и осмислян значително по-дълго от 5-7 –те секунди за "стандартен" преглед. И изведнъж се е превърнал в малък разказ с главно дeйстващо лице самият разглеждащ! Той започва сам да си задава въпроси/ да търси подробности/ и да си търси сам решения. Обърнете внимание на погълнатостта му точно в този момент. Ето това е нещото, заради което снимаме. Тези няколко секунди са времето на пълно синхронизиране на мислите и съзнанието. По-точно изключването му от всичко. Оставате сами в тотална вглъбеност, съсредоточаване и унес..ако щете.
Оставете снимката. Почувствахте се по-свежи,нали?!
Нека всяка снимка, която правите да има такъв позитивен и пречистващ ефект. Нека всяка снимка носи възможността да се огледаме в нея и си зададем дори въпроси, които дори авторът и, вероятно, не се е сетил да закодира. Нека снимките са ви богати и интересни! И да не искаме, в снимките винаги има повече информация от видяното от нас в момента. В повечето случаи, част от идеята остава зад кадър. Това, което можем допълнително да направим е да разпознаем къде може да се крие тази закачлива подробност от която „ да се получи кадърът с голямо „К”. Малък елемент - повод за неочакваното.
Всичко това, което написах, е да ви накарам да обръщате внимание не само на основния обект на снимане, а на взаимовръзката му с останалите елементи от средата. Много често се оказва, че тя носи не по-малко емоционална енергия от основното в кадъра. Винаги се старайте да откриете този акцент на средата и по възможност да го съчетаете с основния ни обект за снимки. Взаимовръзки винаги има просто трябва да ги видим, осъзнаем и документираме - емоционално. Малката,но важна подробност е да е позитивно!, а не като в германски комикс. Някой да се удари с главата в стената и да прихнем да се смеем. Тъпо е!
Точно преди месец” успях” да направя един такъв тъп кадър. Една госпожа получи своя подарък - току що направена великолепна карикатура с всички елементи на дружески шарж. В очите и за миг проблясна съмнението: „Хубаво ли е? Хубава ли съм?” Суетността и липсата на време за реакция взе връх. Съмнението беше повече от одобрението. Кадърът ми бе точно документиране на факта на съмнение. Напълни го! Дамата беше красива, но това което излъчваше – не беше. Кадърът си "стана" повече от грозен с всичкия си потенциал за блясък от отчетливата хубавица. Дори за кошчето не ставаше. Просто не трябваше да бъде сниман! Тези моменти са редки, но предвидими. Избягвайте ги, по-възможност. Ако ги запазите, и ги видите след време. Пак ще са си такива и пак няма да ви радват! Появи ли се съмнение ,че кадърът не е добър - откажете се от него. Забравете го, веднага! Наличието на съмнение вече е предрешило съдбата му!
За снимките на хора ще напиша специално. Сега само ще маркирам, че снимките с хора винаги са по-интересни от такива без тях! Правилото не е абсолютно, но съм убеден, че колкото по-близо се придържате към него, толкова повече ще ви харесват снимките след време. Почти винаги интуитивно търсим нещо лично в направените снимки. И пейзаж да е, първо ще си спомним кога и как сме стъпили на мястото, което ни е накарало да щракнем.
Друга хитринка е.. "Играта с мащаба"
Отново е провокация към съзнанието и стереотипа. Помните онази снимка на St Fly-я със слънцето между дланите при залез в планината. Примери има много и всъщност са лесни за изпълнение. Принципът е наслагване на обекти в различни равнини.В повечето книги за фотография този феномен е описан като нещо от което да се пазим. Съзнанието има готови представи за това колко са големи определени познати предмети. Колкото по-познат е объктът, толкова по-сигурно е, че знаем колко е голям. Съответно толкова повече ще се съпротивлява съзнанието ни, когото го насложим/сравним, принудително съизмерим/ с друг такъв познат обект, илюзорно разположен в същата равнина. Непрекъснато се натъквам на този феномен гледайки телевизиите ни. Малко съобразителност би избегнала конфузните кадри - напр. с водещи, по главите на които се "показват" дръжки на прозорци - намеквайки за рога.. и т.н. Само се загледайте и ще ги откриете навсякъде и винаги. Тук ми се ще да кажа, този похват е много лесен и много ефектен. Това изкушава и съответно границата между ефект и простотия..е лесно за преодоляване. Ако не внимаваме - айде..е.е..е по наклонената плоскост…
Друг интересен ефект е „Отсъствието”
Най-просто казано, действие извън кадър с елементи в кадъра подсказващи какво е извън.. Сложно го казах, но е лесно да си го предсатвим. Няма как да не се досетим, колко е голяма една риба - ако видим колко е огъната една пръчка, нали?! Често се ползва и да си призная ми е любим похват. Винаги ми се ще къдърът, който разглеждаме да не е просто кадър, а част от процес. По него да можем да прочетем какво е било преди и след снимането. Най-силно въздействие от този тип се постига с характерни елементи поставени и снимани в незавършено действие. Представете си пръските вода след опашката на гмуркаща се риба. Веднага можем да преценим какво се е случило. Виждаме вода, а си представяме риба. Това е! Не е сложно..,но можем да го "засучем" с подходящият поглед и прочитане на реалната ситуация. Въборажението трябва да работи на пълни обороти. Просто да се представим как снимаме обект, с всичко около него. И когато видим всичко свързано с него/ обектът/ предмети, светлина, ландшафт цветен фон осветеност. Всичко свързано с дейността му, и просто го извадим от кадър! Бъдете сигурни, че той ще продължава да е там без да е там физически, а сме го снимали! Нека "мирише" на присъствие! Нищо, че го няма. В началото не е лесно, признавам, но постепенно този похват се усвоява и става изключително забавен, дори само като подготовка на идеята. Получават се малки спретнати разказчета.. с предсказуем или загадъчен край.
Както го решите! Интересно е!
Съществуват характерни предмети, които еднозначно са свързани с определена дейност. Стик за голф напр. Която и дума да си кажете и помислите, веднага с нея ще асоциирате купища възможности. `ми представете си обстановката край реката, кръчмата, планината, водопада, полето, трева, гора и сложите, който и да е, предмет от екипировката с която ходите пред вас! Просто го хвърлете на тревата. В кадър. Видяхте ли как се промени изцяло усещането за среда? Кадър – гора, но вече се знае, че някой е там. Горе-долу вече се знае кой. След което започват въпроси: Защо? Кога? Кой? Как.. `ма..и т.н. и т.н… Става интересно, нали? Така сме устроени..
Композирайте. Вие сте!
Стига толкова за днес, че пак започна да става дълго.. и може би досадно (за някои…)
„Не четете !”- както съветва един приятел :-)
Д-р Косьо
12 Декември, 2010
09 Декември, 2010
Изненадайте себе си, със собствените си хубави снимки!
(Сказка за снимащите и сниманото, погледната от моя ъгъл и донякъде принципите на Ръсел Харт – успелият да систематизира и изложи достатъчно ясно всички тези сложни неща..)
Как снимането и снимките винаги да ни харесват?
Хм м.м... прозрях добрата идея в темата на Росен за „грозните снимки”, но както винаги нещата не са еднопланови. Пък и отдавна се каня да направя един лек обзор по обратната теза. „Как да правим хубави снимки”. И както става обикновено, понеже темата е много обширна, все нещо става и отлагам ли, отлагам, във времето. Сега Росен ме провокира и ще се изкажа с думите на мъдреците.., че „ и най-дълъгият път започва с първата/малката/ крачка../
Е, Росен я направи, а аз ще се опитам да направя втората.
Допълнения и забележки..., моля!
Ще попитате от къде толкова самочувствие. Ще ви кажа - пак от „бая-годишната” си практика с апарат в ръка. Както и да звучи, първите си стъпки във фотографията и кинаджийството направих още като ученик в първите класове. Това беше наистина доста отдавана. Баща ми бе достатъчно технически напредничав за да ми даде възможността да се потопя в тази интересна Вселена от възможности. Доста по-късно се оказа, че този опит е освен приятен и полезен. Осигури ми много приличен доход през студентските години. В тази връзка, никога не е излишно, човек да попрочете и понаучи нещо странично! Когато учим, винаги отваряме нови територии, до които не бихме стигнали, ако не влагахме труд в тази посока. Иначе казано, ученето винаги е бродене в непознатото. Разширяване на светогледа с цялата съпътстваща несигурност, колебания и неясноти. Когато учим - създаваме нови възможности! За мен, по онова време, беше просто едно страхотно забавление с което заразявах и всички наоколо. Припомних си "камера-обскура", и „Пин хол”-фотографията / ентусиазти и до днес поддържат страхотен сайт посветен именно на нея/, стъклените плаки (!), които носех със себе си дори в Германия за три снимки!… Три плаки – три снимки, ама с размер -колкото човешка длан. Мехов апарат с пълната възможност за промяна на равнините. Ех.х..х какъв ентусиазъм..,какво нещо?! Имах и време и желание, въпреки всичките неудобства на тогавашната технология. Промивай на ръка капризни негативи и позитиви. Промивай цветни ленти и „къпи” цветни снимки в килера. Мери температури и трепери. Дано си уцелил, че четвърт градус и вече си „убил” още един час проби! Спазвайки технологията, едната снимка отнемаше не по-малко от 20 мин без сушенето. Работиш в пълна тъмнина, за да разбереш, че филтрацията ти хич не е желаната и пак .. и пак. и пак.. до добиване на, що годе, поносим резултат. Беше доста трудно и времеемко, но пък учеше на търпение, внимание, съсредоточаване и най-вече на воля да постигнеш желаното. Все неща, които не се учат лесно. Учат се само и единствено когато си сам „с проблема”. Поставяш задачата и я решаваш. Това е. Трудно- лесно – каквото и колкото трябва за да стане! Ами кинолентите? С онези 8мм машинки, навиващи се на ръка.. !? Една скоба - Правех разкошни копия от тези мижави 8 мм филми. Колкото и да е странно в това число и контактно! Страхотна школа за творчество и развитие …
...
Сега, поглеждайки към съвременните технологии много ясно виждам къде е грешката. Безкрайно лесно е да натиснеш едно копче. Просто защото всичко е сведено до него. Тотално липсва простичката отговорност за това, че зад всяко натискане на копчето стоят часове нечий труд/ а не твоя?!/ за да се постигне желаното/ или какво да е!/. Сега натискаш и разчиташ, че всичко вече някъде някой е премислил, измерил, установил и най-вече е възможно да се коригира след това. Няма го премислянето преди кадъра. Безотговорността от всяко натиснато копче уж се „компенсира” с многократното натискане на същото това копче (със същата безпардонност, като първият път)!? Т.е. не коригираме а просто повтаряме. Е, понякога може и да се получи, наистина!? Ако случайно сбъркаме в натискането, де! Съвременните технологии и внедряването им в апаратите направиха т.н. снимане безпределно лесно. Но онова, което прави снимките добри не е само технология. Даже бих казал технологията е на края. И за всеки кадър е различна. Важното си остава - първо да видиш и осъзнаеш кадъра, а после да го материализираш. Не е трудно. Това умение се гради с практиката. То е малко, като да изпревариш събитията или да мислиш освен за ситуацията в която участваш и с поглед на страничен наблюдател. Да си представиш нещата отвън и след време. Това се гради и натрупва с времето. Може и се учи. Иска се съвсем мъничко внимание за да "спреш времето" – една идея преди натискането на бутона. Да се огледаш - да усетиш - да излезеш от ситуацията и тогава да натиснеш копчето. Особено когато си решил да го натиснеш втори път! Както искате го наречете.. имена да искаш….
Така е, лесно се снима днес. Но колко от кадрите си харесвате? А знаете ли защо не си ги харесвате? А знаете ли защо ги снимате въобще? Дали за да ги получите като краен резултат – фактология- документализъм. Или просто за да участвате в процеса на снимане !? - примерни въпроси. А въпроси – много! Отговорите, обаче, не са чак толкова лесни. Вярвайте! Тези дни търсих една статия специално за снимане и риболов. Не я намерих. Беше много точно описано точно това. И ми се щеше да не я цититирам по памет, а директо дая преведа. Уви, загубила се е някъде в безкрайния Нет. Но пък намерих друга. Не е връх ,но сновни ориентири при снимането все пак дава.
Ще преведа известна част от нея. А за другите неща ще допълня. Пак казвам, че темата е неизчерпаема, но все пак не е лошо да има, човек поне някаква обща схема за да може да разпознава характерните ситуации и да си определи поведението за по-добър резултат.
Предговорът ми е дълъг. Виждам. Пиша го единствено с идеята да спечеля вниманието ви именно за тези въпроси, които не са написани в книжките, иначе, изброяващи великолепните технически параметри, характеристики и автоматики на хардуера.
Той е само средство! Апаратът е просто изпълнител.
Снимките ги правим с главите си! С идеите и творчеството си!
Няколко думи за пикселите. Да, хардуер, ще кажете. Да, ама "не". Крайният резултат, който ще разглеждаме е 90 % софтуеър! За да не кажа 100 ! Няма да навлизам в подробности, но добра снимка може да се направи и с по-малко пикселна матрица.”Забравете „Пикселманията”- съветваше един много уважаван от мен експерт! Определящ е не само броя, но вида и гъстотата на хардуерните пиксели. И самият размер на матрицата. Ако щете и по дебелина! А ако питате за моето мнение, определящо е всичко, но матрицата трябва да е голяма като размер, дори и да е с по-малко пиксели! Най-вече е важно, дали целта на производителя осигурил ви нещото за снимане в ръцете е това, за което сте го купили. Ако сте купили апарат за пейзажни снимки, искайте пейзажи от него. Всичко ще е на ред. Ако искате обаче портретни снимки, този „пейзажния” няма да ви е от съществено полза.
Т.е. важно да знаем това, с което снимаме, до колко е „способно”да изпълни задачите, които ще искаме от него. Иначе казано, ако вече имате апарат първото нещо е да се запознаете с него. Вижте какво не може! И не го искайте вече!
В случая – тема „Риболов” е нещо безкрайно като условия и вид фитография
Щем, не щем - трябва да правим компромиси. Има и портрети, има и пейзажи, има и нощни снимки, има и „на маса” , има и в динамика. Има и "внезапни"- с изненада.Има и ярко слънцe. Всичко има! А такъв апарат, който да ги може всичките тези неща – няма. Компромиси - ясно.
Само за протокола ще изброя някои приемливи компромиси.
1.Размер на апарата – малък, джобен, с възможно най-голям като апертура обектив
2.Прахо, водо, ”дурако”, ударо- устойчив.
3.Надежден в смисъл.. от доказан производител..на фотографска техника.
4.Лесен за работа – по възможност с повече хардуерни копчета, а не „тъч скриин” менюта/ За съжаление, един от пътищата за поевтиняване на този вид техника е въвеждане именно на менютата, понякога с кошмарно дълги трудно разбираеми нелогични подменюта/ „Навлизането” в логиката винаги отнема време, а не винаги имаме такова, когато сме в „зоната на снимане”.
5. Издръжлив на батерии и с достатъчен капацитет на картата. Имаше една такава приказка за предишните: „Или ще ти свършат батериите или лентата…”.
Това правило продължава да важи с пълна сила. Една допълнителна батерия никога не е излишна. Едно дозареждане вечерта преди риболов- също!
6.Калъф за апарата – няма да обяснявам. Всички имате/ме опит - и с удари и с „водни процедури”
7.Нещо много важно: Апаратът, както и всичко по нас трябва да е вързано! В реката сме, все пак!
8.Лесно и бързо привеждане в готовност за снимане. Т.е. да е „под ръка” и по възможност включването му и позиционирането му да е възможно с една ръка! Не винаги можем да оставим или подпрем въдицата или рибата, която държим с другата.
9.По отношение на обектива - 24-55 мм –ов, по възможност максимално просветлен.
За реалистични/естествени/ кадри, близки до усещането на човешкото око са обективите с фокусно разстояние малко под или около 50 мм.
10. Аз лично не харсвам "зуум"-обективите.. Вид компромис са!
Ще цитирам : „ най-добрият "зуум" са краката”! Никога не забравяйте класическият прийом за снимане от от ръка. При ползване на голям „зуум” – синхронизиране с дишането. Точно като при стрелбата. Лекото трепване = голяма вероятност за размазване на кадъра. За това по-късно. Има си трикове.
11. Светкавица – доста деликатна тема. Може би по-нататък ще поговорим и за това.Трябва си!
12. Аз лично винаги съм си мечтал и ползвам сенници! За мен специално е важно!
14. Триножник, фиксатор, статив – задължително! Последното решение ми е малък компактен – бърз и лесен и постоянно монтиран на апарата. Винаги ми е под ръка и не ми пречи при кадрирането/ за разлика от ориганлното калъфче :-(/.
14. Сигурно има още неща.. като се сетя ще добавя.
Това бяха щрихи към хардуера, а сега за по-важните неща!
15. Ако всички точки до тук са изпълнени,нямате никакво основание да НЕ носите апарата си където и да ходите!
16. Нещо много важно – винаги планирайте снимането в това число и „по време”! Макар и грубо, добре е да сте наясно колко време ще трае излетът. Кои моменти задължително трябва да „увековечите”?! Проверка на настройките на апарата. Лек разчет на ресурса – „батерия – карта” и най-вече: да предвидите.. „непредвиденото”. Винаги очаквайте..най-добрият кадър! Бъдете готови!
Цитирам: „ Най-красивият кадър от риболова се получава обикновено с току що хванатият трофей, когато в очите на роболовеца се е сахранила емоцията от току що преживяната „борба”. Този момент трае различно дълго и винаги има време да направим не една, а серия от фотографии. Особено ако снимаме не просто като формално доказателство от риболовния подвиг, а "завием" леко в творческа посока..” Снимайте смело. Имате батерии - имате и място на картата. Просто правило : Снимайте много но се старайте да не снимате еднотипни кадри.
Композирайте! Композицията е неотменима част от снимането. И да не и обръщате внимание, тя ще присъства в кадъра ви. Добре е поне малко да сме наяясно с композицията, за да се знае, че не сме просто фотографи документалисти, а творци!
Елемент първи от композицията е… рамката! Искаме в кадър да съберем вътрешното си усещане за събитийност. Е, „Джипег”- компресия за усещания все още няма и за това ще се ограничим с рамката. Тя е нещото, което ще определи до каква степен сме успяли да предадем „духа” и „атмосферата”. Виждаме и усещаме значително повече отколкото можем да натъпчем в кадър. Следователно – избираме. Първо – разпознаваме важните елементи, които са ни впечатлили. Ако успеем да ги „хванем” всичките накуп – отлично! Ако не, нека отсеем по-маловажните. Ако не сме съвсем сигурни, просто снимаме и едното и другото и третото. После ще го мислим! Друг подход е приближаване и отдалечаване. Желателно - без "зуум", а просто пеш! Трето.. „Играта с хоризонта”. Не е без значение къде на кадъра ще се окаже. Направете две три снимки с хоризонт под различен ъгъл и ще видите, колко изумително различно е впечатлението. Мозъкът ни има "автоматика за хоризонт”. Ако искаме да го успокоим, „слагаме” хоризонта където му е мястото - обикновено на първата трета по вертикала. Ако искаме да го „разбуним”, както казват македонците,.. местим го някъде мноооого високо, или мооого ниско. Един съвет – избягвайте средата. Почти винаги стават „тромави” кадрите! „Композирането” на кадъре е в пряка зависимост от рамката. Примерно, ако снимате крива ограда и нейните лини, са под лек ъгъл граничещ с „правата” рамка, автоматично вкарваме напрежение. Окото вижда дисонанс. „Падащите” сгради, например, почти винаги са в конфликт с рамката на снимката! Окото „обича” хоризонталните линии. Опитайте. Наснимайте хоризонтално разположени обекти. „Изтеглени в далечината. Изберете хоризонален формат, примерно 9х 16. Сложете един хоризонт в долната трета и вижте колко спокойно ще ви е когато разглеждате кадъра. Обратно. Ако наежите и „щръкнете” едни вертикали, автоматично настръхвате и вие. Но, това се отнася повече за вашият личен избор. Дали искате напрегнатост или мекота в кадъра. Вече не е просто, нали..? И това е само един от елементите. Да не забравим – рамка винаги има! За това по-добре да свикнем, че я има и да се научим какво да правим с нея. Една хитрост - рамката може да е продължение на съдържанието на кадъра. Хванете обекта „като в прозорец” и нека естествената рамка от клони и храсти, примерно, се слее с рамката на снимката. Интересно, нали?
Визоьор… Той е „пре-образа” на рамката. По този въпрос доста се спекулира, но основното е, да знаете дали това, което виждаме във визьора или на дисплея на апарата е това, което ще влезе в кадър. Проби - нищо страшно. Просто проби. Най-лесно е като наснимамме тестери или още по-просто - мрежи. Бройте квадратчетата и всичко ще стане ясно. Ако имаме "зуум" е добре да направим серия снимки при различни стойности на фокусното разстояние. И пак броим. Сега, когато компютърната обработка на кадъре е вече много лесна, значението на визоьора в значителна степен намаля. Важно е да не отрежем някоя глава или крак. Нека е в кадър - после ще му мислим. По-лесно е да отрежем/ кропнем/ ако е в повече, отколкото да добавим, ако липсва! Още нещо за кадъра: Глупаво е да снимаме нещо дребно в далечината, разичатйки, че после в компа ще махнем излишното и ще остане важното в едър план. Важното ще остане, но със значително по-лошо качество. По добре е да „напълним” кадъра още при избора на позиция за снимане. Ако трябва ще се приближим. Ако трябва ще пипнем "зуума". така, че да композираме направо във визьора. Помнете: „Снимките от близо винаги са интересни!” Защо са интересни ли ? Защото дават усещане за близост и участие в кадъра с видимите си и многото подробности. Същото се получава като застанете до голям телевизор. Виждате повече подробности отколкото очаквате, и съответно, това е изненада. Близо сте и вие вече сте „в кадър”. За „присъствието” в снимката има и други хватки, но се чудя, като взех да разбридвам теми наред...май, изложението ще стане безкрайно…:-(
Рамка - добре, а сега да добавим тоналност. Цветното виждане е един от основополагащите елементи в човешкото съществуване. Не случайно са наречени „ топли”, „неутрални” и „студени” цветове. Всеки цвят е емоционално зареден. Съвет – „не воювайте с цвета”. Малко „Дзен” – огледайте се! В природата цветовете са невероятно съчетани. Почти винаги са удивително преляни или контрастирани, но винаги въздействат. Учете се от тях, от съчетанията им. Просто правило – нека в снимката ви преобладава определен нюанс на тоналността. Нека всичко е леко синьо, зелено, кафяво или сиво, ако щете, но нека преобладава определен тон! Вярвайте ми. Първата емоция, която ще събудите с една снимка ще се роди от тоналността. Дори рамката е след това! Вземете “парчe червено-жълт оранжав залез” и вие сте вече на Карибите. Ще усетите и пясъка между пръстите на краката си, че и мириса на морето и изтръпналата прегорена кожа на гърба. С това не искам дакажа, че други цветове не трябва да има. Нека са си там, но нека един да е преобладаващ. Нека той носи основното послание. Усещането за цвят е вродено. Добрата новина е, че кога и колко от цвета да дозираме в кадър подлежи на развитие и се учи. Повече снимки с внимание към композицията и ще сме все по-близко до исканите въздействащи снимки. След време ще се научите предварително да виждате кадъра. А още по-важното е, че ще се научите как да отхвърляте неподходящите композиции. Просто ще ги разпознавате отдалеч! Ето един прост критерий: Мислете как след време ще държите кадъра в ръка или на десктопа си, и дали това, което ще виждате тогава, ще ви върне в „сегашната” действителност.
Рамка, тоналност - добре, а обектът! Честно да ви кажа, най-обичам снимки с трудно различим обект! Ей от ония, с част от опашката на току що релийзнатата риба. Става си като сюжет за малък разказ. Някъде зад кадър. Който иска, ще го прочете. Не ме слушайте :-)! Обектат е основата на всяка снимка. Нали заради него снимаме. Молбата ми е да не го кльоффате в средата. Винаги има на къде да се измести и да го хармонизирате с фона зад и пред него.
17. Фокус! Дали да сме маняци по темата фокус? Принципно да. Рязкост? И „да” и” не”! Винаги е добре да имаме поне един кадър с максимална рязкост на изображението. Не пречи да направим пробен кадър. Да проверим добре ли е рязкостта и ако не е - да повторим. Това е едно от страхотните прeдимства на дигиталната фотография- корекция на място - в реална обстановка. Но помним – голяма рязкост – плоско изображение! Имаше едно такова понятие „въздушна перспектива”. Основно правило: Не трябва да се бърза! Всички съвременни „дигиталки” имат възмогността да направят увеличение при преглеждане на вече сниманият кадър. Проверете го. Просто и лесно е. Ситуацията едва ли ще се повтори. Не разчитайте на случайността. Има снимки, които са красиви, дори и размазани. Ако искаме динамикА. Що да не „размажем” някое парченце от кадъра. Размазването се прави по няколко начина. Или общо или локално. Общо- даваме приоритет на блендата. Колкото е по-голяма, толкова вероятността да размажем нещо е по-голяма. Втора „хватка” е намаляването на чувствителността. По ниско ISO -хоп- размазахме. Трета хватка е умишленото „трепване” на ръката. Добре е да преценим посоката в която да „трепнем” и големината на трепването в момента на снимане. Един прост опит. Ако вземете и завъртите апарата около оптичната му ос и в движение снимате, ще видите как всичко по краищата на кадъра тотално се размазва, а колкото обектът е по-близо да оста, толкова е по-ясен. Ако сте сложили най-важното в центъра, ще се получи изключително атрактивен и динамичен кадър. Гаранция! В този случай е важно да се знае зависимостта между осветление и скорост на затвора. Това винаги може да го прочетете в ръководствата на самите апарати. А малко проби никога не са излишни.
Динамиката в риболовните снимки винаги е печелела и ще печели привърженици. Тя директно ни вкарва в „клип”и неволно си представяме какво е било преди и след кадъра. Кадърът един вид оживява и се разтегля във времето! Е, нали това искаме-да сме съпричастни! Да съпреживеем. Ето! По отношение на динамиката на кадъра има и други условно приети правила. Казвам условно и си е така. Правилата са просто ориентири как да направим гарантирано динамични снимки. Пък колко от динамиката ще усвоим и управляваме - вече всеки сам в тъмното!:-). Ето още ” хитринки”.
Пример: Ако имаме движещ се обект- лодка, човек, птица, риба.. е добре да бъде разположена от ляво на дясно, т.е. опашката от ляво а главата на дясно. Очите ни винаги са склонни да проследяват посоката към която е обърнато лицето, главата, фаровете и всичко, което стои отпред. Неволно поглеждаме на там. Винаги е добре да оставяме повече пространство, възух.. „пред”. Ако искаме да подчертаем това движение е добре, форматът на кадъра също да е хоризонтален. Да има един вид „далечина”. Добре е в тази далечина да има прогресивно намаляващи обекти. Може да са камъни храсти, къщи и каквото се сетите, но да дава вид перспектива. Тук също има една хитрост. Някъде на края на тази песпектива е добре да има нещо интересно. Цветно петно. Дребен обект или просто нещо, което да прикове вниманието за миг. Това винаги подсилва усещането за динамика. Добре е обектът да е разбираем и „бързо усвоим” за разлика от всички тези „перспективоопределящи обекти по пътя до него. Т.е., ясен преден план- размътеени или не съвсем определими обекти в перспектива и накрая нещо ясно, точно и характерно с позната реална големина. Усетихте ли как тръгнахме пътувахме и стигнахме. Ето за това говоря. А всичкото това се съдържа в един единствен кадър, а вече прилича на разказ!
Друг похват за динамика е разликата в плътностите. Колкото е по-близо даден обект се предполага, че ще е по-ясен и тонално наситен. На татък се сещате как да го ползвате.
Друг похват е многоплановостта. План – разпознаваеми обекти, разположени на пластове. Точно един такъв кадър ми стои на десктопа и много му се кефя! Планове обаче не бива да превишават 4-5. Ако са повече, ефектът от наличието им започва да намалява. Близките обекти са по-големи. Далечните- по-малки. Ето ви перспектива и динамикаВ нашият случай—почти винаги искаме да снимаме я някоя риба, я риболовец. Ето го първият „задължителен” план. А колко лесно е леко да се скрием зад храст, камък, дърво, лодка или нещо, което умишлено да „вкараме” в кадър като още по-преден план. Свалете ниско апарата и вкарайте няколко стръка трева като преден план и ще видите колко раздвижена се получава вече снимката. Изведнъж „пропадате” в пространството или по-точно започвате та го усещате като метри. А защо да не изберем и позиция /ъгъл/, която освен предния стрък трева ще позволи да снимаме и далечният замъглен отсрещен бряг. Ето ви втори, трети и т.н. планове, които автоматично ще разходят окото ни из характерния риболовен район. Страхотно, нали! Нали всеки път като държим в ръка снимка на успешен риболов се питаме: ” Къде е снимано това.?” Как изглеждаше реката, времето, цветът на водата и какво ли още не. Все неща, които с лекота можем да добавим в кадъра „на място”. Винаги е добре да сменяме плановете. Единият път фокусирайте на близо. Вторият път на далече. После акцентирайте на средния план. Все някой от тези кадри ще е този, който ви е накарал да извадите апарат и да снимате. Очите виждат значително повече отколкото ограниченото от рамката на визоьора на апарата. Винаги ли сте наясно кой план точно ви е впечатлил? Често се случва да сме разочаровани от снимките си именно заради това. Виждаме в дълбочина, в персепектива и в широчина, а кадърът ни е запечатал една 20-30-тна част! Цялата магия просто си останала там - на мястото на снимане. Фокусиране върху отделните планове най-добре се прави с ръчен фокус, но в условията на „накиснат” риболовец. Все ще се изкушим да ползваме автоматиката. Най-простото решение в случая е да завъртим копчето на приоритет ”А„-апертура. Още по-добре е ако апаратът ни има режим „точково фокусиране и измерване на експоцицията”. Ползвате него! Добре е предварително да сме го направили, а не да търсим „къде беше” в последният момент. Много от съвременните „дигиталки” имат предварителни програми- „сценични” настройки. Честно казано,ако, човек не ги проиграл многократно, едва ли ще може да прецени ефектът им в конкретната ситуация. Аз лично ги избягвам. Повече ме мъчат от кълкото ми помагат. Понякога ги ползвам просто като вариант – да разнообразя кадъра. Ако няма с какво друго, де.. Или просто от любопитство.
Две думи за приоритет „А”-апертура. Значимият и ефект е в това да допусне повече светлина, но и повече светлинни аберации в кадъра. По нагоре описвах как от дефект. тези аберации ще ни помогнат да засилим усещането за пространство и динамика в кадъра. Другият ефект е подчертаване на избарния план. Т.е. усещането за ясен рязък образ на точното фокусно разстояние. Той е значително по-подчертан. Т.е. засилва се впечатлението за подробности и яснота. Усещането за реалност, а предният и задният план леко „пропадат”. Това също е динамичен параметър. Трябва да се помни, че приоритет апертура е в пряка връзка със стабилността на апарат при снимането. Основен недостатък на малките апарати е, че са леки. Отворена бленда.. леко трепване.. удължен”затвор”.. все неща размазващи кадъра! Майстори ще сме, ако се научим да го дозираме! Обратно - Приоритет “S” – скорост на затвора. Добре работи в ясно време с ярко слънце. Застинали пръски вода, „Изригващи” риби, щукарски”свещи” , атакуващ распер. За такива неща се сещам, но.. „Но”-то е за продължителността на събитието. Не разчитайте на един кадър по време на снимане в подобна ситуация. Гответе се за серийни снимки. Едва ли от първият път ще хванете „бухането”. Има такава опция в много от апаратите - серийни снимки. При някои от тях качеството е „по-малко пикселно”, но въпреки това е достатъчно добро за да „хванем” момента! И той да ни радва!
...
Ако има интерес, ще има продължение..,че много дълго стана..:-)
Ще подготовя и картинки. Ще стигнем и до рибите, въпреки че вече доста е писано.
За някои ще е отегчително..знам. Просто не четете!
Д-р Косьо
Как снимането и снимките винаги да ни харесват? Хм м.м... прозрях добрата идея в темата на Росен за „грозните снимки”, но както винаги нещата не са еднопланови. Пък и отдавна се каня да направя един лек обзор по обратната теза. „Как да правим хубави снимки”. И както става обикновено, понеже темата е много обширна, все нещо става и отлагам ли, отлагам, във времето. Сега Росен ме провокира и ще се изкажа с думите на мъдреците.., че „ и най-дълъгият път започва с първата/малката/ крачка../
Е, Росен я направи, а аз ще се опитам да направя втората.
Допълнения и забележки..., моля!
Ще попитате от къде толкова самочувствие. Ще ви кажа - пак от „бая-годишната” си практика с апарат в ръка. Както и да звучи, първите си стъпки във фотографията и кинаджийството направих още като ученик в първите класове. Това беше наистина доста отдавана. Баща ми бе достатъчно технически напредничав за да ми даде възможността да се потопя в тази интересна Вселена от възможности. Доста по-късно се оказа, че този опит е освен приятен и полезен. Осигури ми много приличен доход през студентските години. В тази връзка, никога не е излишно, човек да попрочете и понаучи нещо странично! Когато учим, винаги отваряме нови територии, до които не бихме стигнали, ако не влагахме труд в тази посока. Иначе казано, ученето винаги е бродене в непознатото. Разширяване на светогледа с цялата съпътстваща несигурност, колебания и неясноти. Когато учим - създаваме нови възможности! За мен, по онова време, беше просто едно страхотно забавление с което заразявах и всички наоколо. Припомних си "камера-обскура", и „Пин хол”-фотографията / ентусиазти и до днес поддържат страхотен сайт посветен именно на нея/, стъклените плаки (!), които носех със себе си дори в Германия за три снимки!… Три плаки – три снимки, ама с размер -колкото човешка длан. Мехов апарат с пълната възможност за промяна на равнините. Ех.х..х какъв ентусиазъм..,какво нещо?! Имах и време и желание, въпреки всичките неудобства на тогавашната технология. Промивай на ръка капризни негативи и позитиви. Промивай цветни ленти и „къпи” цветни снимки в килера. Мери температури и трепери. Дано си уцелил, че четвърт градус и вече си „убил” още един час проби! Спазвайки технологията, едната снимка отнемаше не по-малко от 20 мин без сушенето. Работиш в пълна тъмнина, за да разбереш, че филтрацията ти хич не е желаната и пак .. и пак. и пак.. до добиване на, що годе, поносим резултат. Беше доста трудно и времеемко, но пък учеше на търпение, внимание, съсредоточаване и най-вече на воля да постигнеш желаното. Все неща, които не се учат лесно. Учат се само и единствено когато си сам „с проблема”. Поставяш задачата и я решаваш. Това е. Трудно- лесно – каквото и колкото трябва за да стане! Ами кинолентите? С онези 8мм машинки, навиващи се на ръка.. !? Една скоба - Правех разкошни копия от тези мижави 8 мм филми. Колкото и да е странно в това число и контактно! Страхотна школа за творчество и развитие …
...
Сега, поглеждайки към съвременните технологии много ясно виждам къде е грешката. Безкрайно лесно е да натиснеш едно копче. Просто защото всичко е сведено до него. Тотално липсва простичката отговорност за това, че зад всяко натискане на копчето стоят часове нечий труд/ а не твоя?!/ за да се постигне желаното/ или какво да е!/. Сега натискаш и разчиташ, че всичко вече някъде някой е премислил, измерил, установил и най-вече е възможно да се коригира след това. Няма го премислянето преди кадъра. Безотговорността от всяко натиснато копче уж се „компенсира” с многократното натискане на същото това копче (със същата безпардонност, като първият път)!? Т.е. не коригираме а просто повтаряме. Е, понякога може и да се получи, наистина!? Ако случайно сбъркаме в натискането, де! Съвременните технологии и внедряването им в апаратите направиха т.н. снимане безпределно лесно. Но онова, което прави снимките добри не е само технология. Даже бих казал технологията е на края. И за всеки кадър е различна. Важното си остава - първо да видиш и осъзнаеш кадъра, а после да го материализираш. Не е трудно. Това умение се гради с практиката. То е малко, като да изпревариш събитията или да мислиш освен за ситуацията в която участваш и с поглед на страничен наблюдател. Да си представиш нещата отвън и след време. Това се гради и натрупва с времето. Може и се учи. Иска се съвсем мъничко внимание за да "спреш времето" – една идея преди натискането на бутона. Да се огледаш - да усетиш - да излезеш от ситуацията и тогава да натиснеш копчето. Особено когато си решил да го натиснеш втори път! Както искате го наречете.. имена да искаш….
Така е, лесно се снима днес. Но колко от кадрите си харесвате? А знаете ли защо не си ги харесвате? А знаете ли защо ги снимате въобще? Дали за да ги получите като краен резултат – фактология- документализъм. Или просто за да участвате в процеса на снимане !? - примерни въпроси. А въпроси – много! Отговорите, обаче, не са чак толкова лесни. Вярвайте! Тези дни търсих една статия специално за снимане и риболов. Не я намерих. Беше много точно описано точно това. И ми се щеше да не я цититирам по памет, а директо дая преведа. Уви, загубила се е някъде в безкрайния Нет. Но пък намерих друга. Не е връх ,но сновни ориентири при снимането все пак дава.
Ще преведа известна част от нея. А за другите неща ще допълня. Пак казвам, че темата е неизчерпаема, но все пак не е лошо да има, човек поне някаква обща схема за да може да разпознава характерните ситуации и да си определи поведението за по-добър резултат.
Предговорът ми е дълъг. Виждам. Пиша го единствено с идеята да спечеля вниманието ви именно за тези въпроси, които не са написани в книжките, иначе, изброяващи великолепните технически параметри, характеристики и автоматики на хардуера.
Той е само средство! Апаратът е просто изпълнител.
Снимките ги правим с главите си! С идеите и творчеството си!
Няколко думи за пикселите. Да, хардуер, ще кажете. Да, ама "не". Крайният резултат, който ще разглеждаме е 90 % софтуеър! За да не кажа 100 ! Няма да навлизам в подробности, но добра снимка може да се направи и с по-малко пикселна матрица.”Забравете „Пикселманията”- съветваше един много уважаван от мен експерт! Определящ е не само броя, но вида и гъстотата на хардуерните пиксели. И самият размер на матрицата. Ако щете и по дебелина! А ако питате за моето мнение, определящо е всичко, но матрицата трябва да е голяма като размер, дори и да е с по-малко пиксели! Най-вече е важно, дали целта на производителя осигурил ви нещото за снимане в ръцете е това, за което сте го купили. Ако сте купили апарат за пейзажни снимки, искайте пейзажи от него. Всичко ще е на ред. Ако искате обаче портретни снимки, този „пейзажния” няма да ви е от съществено полза.
Т.е. важно да знаем това, с което снимаме, до колко е „способно”да изпълни задачите, които ще искаме от него. Иначе казано, ако вече имате апарат първото нещо е да се запознаете с него. Вижте какво не може! И не го искайте вече!
В случая – тема „Риболов” е нещо безкрайно като условия и вид фитография
Щем, не щем - трябва да правим компромиси. Има и портрети, има и пейзажи, има и нощни снимки, има и „на маса” , има и в динамика. Има и "внезапни"- с изненада.Има и ярко слънцe. Всичко има! А такъв апарат, който да ги може всичките тези неща – няма. Компромиси - ясно.
Само за протокола ще изброя някои приемливи компромиси.
1.Размер на апарата – малък, джобен, с възможно най-голям като апертура обектив
2.Прахо, водо, ”дурако”, ударо- устойчив.
3.Надежден в смисъл.. от доказан производител..на фотографска техника.
4.Лесен за работа – по възможност с повече хардуерни копчета, а не „тъч скриин” менюта/ За съжаление, един от пътищата за поевтиняване на този вид техника е въвеждане именно на менютата, понякога с кошмарно дълги трудно разбираеми нелогични подменюта/ „Навлизането” в логиката винаги отнема време, а не винаги имаме такова, когато сме в „зоната на снимане”.
5. Издръжлив на батерии и с достатъчен капацитет на картата. Имаше една такава приказка за предишните: „Или ще ти свършат батериите или лентата…”.
Това правило продължава да важи с пълна сила. Една допълнителна батерия никога не е излишна. Едно дозареждане вечерта преди риболов- също!
6.Калъф за апарата – няма да обяснявам. Всички имате/ме опит - и с удари и с „водни процедури”
7.Нещо много важно: Апаратът, както и всичко по нас трябва да е вързано! В реката сме, все пак!
8.Лесно и бързо привеждане в готовност за снимане. Т.е. да е „под ръка” и по възможност включването му и позиционирането му да е възможно с една ръка! Не винаги можем да оставим или подпрем въдицата или рибата, която държим с другата.
9.По отношение на обектива - 24-55 мм –ов, по възможност максимално просветлен.
За реалистични/естествени/ кадри, близки до усещането на човешкото око са обективите с фокусно разстояние малко под или около 50 мм.
10. Аз лично не харсвам "зуум"-обективите.. Вид компромис са!
Ще цитирам : „ най-добрият "зуум" са краката”! Никога не забравяйте класическият прийом за снимане от от ръка. При ползване на голям „зуум” – синхронизиране с дишането. Точно като при стрелбата. Лекото трепване = голяма вероятност за размазване на кадъра. За това по-късно. Има си трикове.
11. Светкавица – доста деликатна тема. Може би по-нататък ще поговорим и за това.Трябва си!
12. Аз лично винаги съм си мечтал и ползвам сенници! За мен специално е важно!
14. Триножник, фиксатор, статив – задължително! Последното решение ми е малък компактен – бърз и лесен и постоянно монтиран на апарата. Винаги ми е под ръка и не ми пречи при кадрирането/ за разлика от ориганлното калъфче :-(/.
14. Сигурно има още неща.. като се сетя ще добавя.
Това бяха щрихи към хардуера, а сега за по-важните неща!
15. Ако всички точки до тук са изпълнени,нямате никакво основание да НЕ носите апарата си където и да ходите!
16. Нещо много важно – винаги планирайте снимането в това число и „по време”! Макар и грубо, добре е да сте наясно колко време ще трае излетът. Кои моменти задължително трябва да „увековечите”?! Проверка на настройките на апарата. Лек разчет на ресурса – „батерия – карта” и най-вече: да предвидите.. „непредвиденото”. Винаги очаквайте..най-добрият кадър! Бъдете готови!
Цитирам: „ Най-красивият кадър от риболова се получава обикновено с току що хванатият трофей, когато в очите на роболовеца се е сахранила емоцията от току що преживяната „борба”. Този момент трае различно дълго и винаги има време да направим не една, а серия от фотографии. Особено ако снимаме не просто като формално доказателство от риболовния подвиг, а "завием" леко в творческа посока..” Снимайте смело. Имате батерии - имате и място на картата. Просто правило : Снимайте много но се старайте да не снимате еднотипни кадри.
Композирайте! Композицията е неотменима част от снимането. И да не и обръщате внимание, тя ще присъства в кадъра ви. Добре е поне малко да сме наяясно с композицията, за да се знае, че не сме просто фотографи документалисти, а творци!
Елемент първи от композицията е… рамката! Искаме в кадър да съберем вътрешното си усещане за събитийност. Е, „Джипег”- компресия за усещания все още няма и за това ще се ограничим с рамката. Тя е нещото, което ще определи до каква степен сме успяли да предадем „духа” и „атмосферата”. Виждаме и усещаме значително повече отколкото можем да натъпчем в кадър. Следователно – избираме. Първо – разпознаваме важните елементи, които са ни впечатлили. Ако успеем да ги „хванем” всичките накуп – отлично! Ако не, нека отсеем по-маловажните. Ако не сме съвсем сигурни, просто снимаме и едното и другото и третото. После ще го мислим! Друг подход е приближаване и отдалечаване. Желателно - без "зуум", а просто пеш! Трето.. „Играта с хоризонта”. Не е без значение къде на кадъра ще се окаже. Направете две три снимки с хоризонт под различен ъгъл и ще видите, колко изумително различно е впечатлението. Мозъкът ни има "автоматика за хоризонт”. Ако искаме да го успокоим, „слагаме” хоризонта където му е мястото - обикновено на първата трета по вертикала. Ако искаме да го „разбуним”, както казват македонците,.. местим го някъде мноооого високо, или мооого ниско. Един съвет – избягвайте средата. Почти винаги стават „тромави” кадрите! „Композирането” на кадъре е в пряка зависимост от рамката. Примерно, ако снимате крива ограда и нейните лини, са под лек ъгъл граничещ с „правата” рамка, автоматично вкарваме напрежение. Окото вижда дисонанс. „Падащите” сгради, например, почти винаги са в конфликт с рамката на снимката! Окото „обича” хоризонталните линии. Опитайте. Наснимайте хоризонтално разположени обекти. „Изтеглени в далечината. Изберете хоризонален формат, примерно 9х 16. Сложете един хоризонт в долната трета и вижте колко спокойно ще ви е когато разглеждате кадъра. Обратно. Ако наежите и „щръкнете” едни вертикали, автоматично настръхвате и вие. Но, това се отнася повече за вашият личен избор. Дали искате напрегнатост или мекота в кадъра. Вече не е просто, нали..? И това е само един от елементите. Да не забравим – рамка винаги има! За това по-добре да свикнем, че я има и да се научим какво да правим с нея. Една хитрост - рамката може да е продължение на съдържанието на кадъра. Хванете обекта „като в прозорец” и нека естествената рамка от клони и храсти, примерно, се слее с рамката на снимката. Интересно, нали?
Визоьор… Той е „пре-образа” на рамката. По този въпрос доста се спекулира, но основното е, да знаете дали това, което виждаме във визьора или на дисплея на апарата е това, което ще влезе в кадър. Проби - нищо страшно. Просто проби. Най-лесно е като наснимамме тестери или още по-просто - мрежи. Бройте квадратчетата и всичко ще стане ясно. Ако имаме "зуум" е добре да направим серия снимки при различни стойности на фокусното разстояние. И пак броим. Сега, когато компютърната обработка на кадъре е вече много лесна, значението на визоьора в значителна степен намаля. Важно е да не отрежем някоя глава или крак. Нека е в кадър - после ще му мислим. По-лесно е да отрежем/ кропнем/ ако е в повече, отколкото да добавим, ако липсва! Още нещо за кадъра: Глупаво е да снимаме нещо дребно в далечината, разичатйки, че после в компа ще махнем излишното и ще остане важното в едър план. Важното ще остане, но със значително по-лошо качество. По добре е да „напълним” кадъра още при избора на позиция за снимане. Ако трябва ще се приближим. Ако трябва ще пипнем "зуума". така, че да композираме направо във визьора. Помнете: „Снимките от близо винаги са интересни!” Защо са интересни ли ? Защото дават усещане за близост и участие в кадъра с видимите си и многото подробности. Същото се получава като застанете до голям телевизор. Виждате повече подробности отколкото очаквате, и съответно, това е изненада. Близо сте и вие вече сте „в кадър”. За „присъствието” в снимката има и други хватки, но се чудя, като взех да разбридвам теми наред...май, изложението ще стане безкрайно…:-(
Рамка - добре, а сега да добавим тоналност. Цветното виждане е един от основополагащите елементи в човешкото съществуване. Не случайно са наречени „ топли”, „неутрални” и „студени” цветове. Всеки цвят е емоционално зареден. Съвет – „не воювайте с цвета”. Малко „Дзен” – огледайте се! В природата цветовете са невероятно съчетани. Почти винаги са удивително преляни или контрастирани, но винаги въздействат. Учете се от тях, от съчетанията им. Просто правило – нека в снимката ви преобладава определен нюанс на тоналността. Нека всичко е леко синьо, зелено, кафяво или сиво, ако щете, но нека преобладава определен тон! Вярвайте ми. Първата емоция, която ще събудите с една снимка ще се роди от тоналността. Дори рамката е след това! Вземете “парчe червено-жълт оранжав залез” и вие сте вече на Карибите. Ще усетите и пясъка между пръстите на краката си, че и мириса на морето и изтръпналата прегорена кожа на гърба. С това не искам дакажа, че други цветове не трябва да има. Нека са си там, но нека един да е преобладаващ. Нека той носи основното послание. Усещането за цвят е вродено. Добрата новина е, че кога и колко от цвета да дозираме в кадър подлежи на развитие и се учи. Повече снимки с внимание към композицията и ще сме все по-близко до исканите въздействащи снимки. След време ще се научите предварително да виждате кадъра. А още по-важното е, че ще се научите как да отхвърляте неподходящите композиции. Просто ще ги разпознавате отдалеч! Ето един прост критерий: Мислете как след време ще държите кадъра в ръка или на десктопа си, и дали това, което ще виждате тогава, ще ви върне в „сегашната” действителност.
Рамка, тоналност - добре, а обектът! Честно да ви кажа, най-обичам снимки с трудно различим обект! Ей от ония, с част от опашката на току що релийзнатата риба. Става си като сюжет за малък разказ. Някъде зад кадър. Който иска, ще го прочете. Не ме слушайте :-)! Обектат е основата на всяка снимка. Нали заради него снимаме. Молбата ми е да не го кльоффате в средата. Винаги има на къде да се измести и да го хармонизирате с фона зад и пред него.
17. Фокус! Дали да сме маняци по темата фокус? Принципно да. Рязкост? И „да” и” не”! Винаги е добре да имаме поне един кадър с максимална рязкост на изображението. Не пречи да направим пробен кадър. Да проверим добре ли е рязкостта и ако не е - да повторим. Това е едно от страхотните прeдимства на дигиталната фотография- корекция на място - в реална обстановка. Но помним – голяма рязкост – плоско изображение! Имаше едно такова понятие „въздушна перспектива”. Основно правило: Не трябва да се бърза! Всички съвременни „дигиталки” имат възмогността да направят увеличение при преглеждане на вече сниманият кадър. Проверете го. Просто и лесно е. Ситуацията едва ли ще се повтори. Не разчитайте на случайността. Има снимки, които са красиви, дори и размазани. Ако искаме динамикА. Що да не „размажем” някое парченце от кадъра. Размазването се прави по няколко начина. Или общо или локално. Общо- даваме приоритет на блендата. Колкото е по-голяма, толкова вероятността да размажем нещо е по-голяма. Втора „хватка” е намаляването на чувствителността. По ниско ISO -хоп- размазахме. Трета хватка е умишленото „трепване” на ръката. Добре е да преценим посоката в която да „трепнем” и големината на трепването в момента на снимане. Един прост опит. Ако вземете и завъртите апарата около оптичната му ос и в движение снимате, ще видите как всичко по краищата на кадъра тотално се размазва, а колкото обектът е по-близо да оста, толкова е по-ясен. Ако сте сложили най-важното в центъра, ще се получи изключително атрактивен и динамичен кадър. Гаранция! В този случай е важно да се знае зависимостта между осветление и скорост на затвора. Това винаги може да го прочетете в ръководствата на самите апарати. А малко проби никога не са излишни.
Динамиката в риболовните снимки винаги е печелела и ще печели привърженици. Тя директно ни вкарва в „клип”и неволно си представяме какво е било преди и след кадъра. Кадърът един вид оживява и се разтегля във времето! Е, нали това искаме-да сме съпричастни! Да съпреживеем. Ето! По отношение на динамиката на кадъра има и други условно приети правила. Казвам условно и си е така. Правилата са просто ориентири как да направим гарантирано динамични снимки. Пък колко от динамиката ще усвоим и управляваме - вече всеки сам в тъмното!:-). Ето още ” хитринки”.
Пример: Ако имаме движещ се обект- лодка, човек, птица, риба.. е добре да бъде разположена от ляво на дясно, т.е. опашката от ляво а главата на дясно. Очите ни винаги са склонни да проследяват посоката към която е обърнато лицето, главата, фаровете и всичко, което стои отпред. Неволно поглеждаме на там. Винаги е добре да оставяме повече пространство, възух.. „пред”. Ако искаме да подчертаем това движение е добре, форматът на кадъра също да е хоризонтален. Да има един вид „далечина”. Добре е в тази далечина да има прогресивно намаляващи обекти. Може да са камъни храсти, къщи и каквото се сетите, но да дава вид перспектива. Тук също има една хитрост. Някъде на края на тази песпектива е добре да има нещо интересно. Цветно петно. Дребен обект или просто нещо, което да прикове вниманието за миг. Това винаги подсилва усещането за динамика. Добре е обектът да е разбираем и „бързо усвоим” за разлика от всички тези „перспективоопределящи обекти по пътя до него. Т.е., ясен преден план- размътеени или не съвсем определими обекти в перспектива и накрая нещо ясно, точно и характерно с позната реална големина. Усетихте ли как тръгнахме пътувахме и стигнахме. Ето за това говоря. А всичкото това се съдържа в един единствен кадър, а вече прилича на разказ!
Друг похват за динамика е разликата в плътностите. Колкото е по-близо даден обект се предполага, че ще е по-ясен и тонално наситен. На татък се сещате как да го ползвате.
Друг похват е многоплановостта. План – разпознаваеми обекти, разположени на пластове. Точно един такъв кадър ми стои на десктопа и много му се кефя! Планове обаче не бива да превишават 4-5. Ако са повече, ефектът от наличието им започва да намалява. Близките обекти са по-големи. Далечните- по-малки. Ето ви перспектива и динамикаВ нашият случай—почти винаги искаме да снимаме я някоя риба, я риболовец. Ето го първият „задължителен” план. А колко лесно е леко да се скрием зад храст, камък, дърво, лодка или нещо, което умишлено да „вкараме” в кадър като още по-преден план. Свалете ниско апарата и вкарайте няколко стръка трева като преден план и ще видите колко раздвижена се получава вече снимката. Изведнъж „пропадате” в пространството или по-точно започвате та го усещате като метри. А защо да не изберем и позиция /ъгъл/, която освен предния стрък трева ще позволи да снимаме и далечният замъглен отсрещен бряг. Ето ви втори, трети и т.н. планове, които автоматично ще разходят окото ни из характерния риболовен район. Страхотно, нали! Нали всеки път като държим в ръка снимка на успешен риболов се питаме: ” Къде е снимано това.?” Как изглеждаше реката, времето, цветът на водата и какво ли още не. Все неща, които с лекота можем да добавим в кадъра „на място”. Винаги е добре да сменяме плановете. Единият път фокусирайте на близо. Вторият път на далече. После акцентирайте на средния план. Все някой от тези кадри ще е този, който ви е накарал да извадите апарат и да снимате. Очите виждат значително повече отколкото ограниченото от рамката на визоьора на апарата. Винаги ли сте наясно кой план точно ви е впечатлил? Често се случва да сме разочаровани от снимките си именно заради това. Виждаме в дълбочина, в персепектива и в широчина, а кадърът ни е запечатал една 20-30-тна част! Цялата магия просто си останала там - на мястото на снимане. Фокусиране върху отделните планове най-добре се прави с ръчен фокус, но в условията на „накиснат” риболовец. Все ще се изкушим да ползваме автоматиката. Най-простото решение в случая е да завъртим копчето на приоритет ”А„-апертура. Още по-добре е ако апаратът ни има режим „точково фокусиране и измерване на експоцицията”. Ползвате него! Добре е предварително да сме го направили, а не да търсим „къде беше” в последният момент. Много от съвременните „дигиталки” имат предварителни програми- „сценични” настройки. Честно казано,ако, човек не ги проиграл многократно, едва ли ще може да прецени ефектът им в конкретната ситуация. Аз лично ги избягвам. Повече ме мъчат от кълкото ми помагат. Понякога ги ползвам просто като вариант – да разнообразя кадъра. Ако няма с какво друго, де.. Или просто от любопитство.
Две думи за приоритет „А”-апертура. Значимият и ефект е в това да допусне повече светлина, но и повече светлинни аберации в кадъра. По нагоре описвах как от дефект. тези аберации ще ни помогнат да засилим усещането за пространство и динамика в кадъра. Другият ефект е подчертаване на избарния план. Т.е. усещането за ясен рязък образ на точното фокусно разстояние. Той е значително по-подчертан. Т.е. засилва се впечатлението за подробности и яснота. Усещането за реалност, а предният и задният план леко „пропадат”. Това също е динамичен параметър. Трябва да се помни, че приоритет апертура е в пряка връзка със стабилността на апарат при снимането. Основен недостатък на малките апарати е, че са леки. Отворена бленда.. леко трепване.. удължен”затвор”.. все неща размазващи кадъра! Майстори ще сме, ако се научим да го дозираме! Обратно - Приоритет “S” – скорост на затвора. Добре работи в ясно време с ярко слънце. Застинали пръски вода, „Изригващи” риби, щукарски”свещи” , атакуващ распер. За такива неща се сещам, но.. „Но”-то е за продължителността на събитието. Не разчитайте на един кадър по време на снимане в подобна ситуация. Гответе се за серийни снимки. Едва ли от първият път ще хванете „бухането”. Има такава опция в много от апаратите - серийни снимки. При някои от тях качеството е „по-малко пикселно”, но въпреки това е достатъчно добро за да „хванем” момента! И той да ни радва!
...
Ако има интерес, ще има продължение..,че много дълго стана..:-)
Ще подготовя и картинки. Ще стигнем и до рибите, въпреки че вече доста е писано.
За някои ще е отегчително..знам. Просто не четете!
Д-р Косьо
08 Декември, 2010
Горд съм със своите кукли - Сиси и Джули!
"Сърдечни благодарности за прекрасните хора в криейтив студио Wings, които предложиха да ни направят календар за 2011. Това се казва снимачен ден – 15 кучета, 2 деца, тълпа възрастни, всичките контролирани безпроблемно от две храбри фотографки с нерви от стомана! Със страхотно настроение, близо 10-те часа на снимки родиха чудесни кадри за предстоящия ни календар за догодина."
Календар на АРСофия за 2011
"Нямаме търпение да видим какво ще създадат Wings този път! БЛАГОДАРИМ ВИ, момичета!!!"
Благодарим на криейтив студио WINGS за прекрасния календар, който снимаха и оформиха за Animal Rescue Sofia!"
...
Календарът вече е в разпространение в София и страната.
Разкошният ни календар е готов! 15 прелестни страници на висококачествена хартия с размер 48×67 cm.
Календарът беше сниман и направен от страхотния екип на Криейтив студио WINGS с кучета от приют Богров!
Календар на АРСофия за 2011
Купувайки календара на Animal Rescue Sofia вие правите дарение за нашите кучета и котки. Помогнете ни и получете в замяна този страхотен спомен за това колко топло и красиво може да бъде истинското приятелство!
Календарът отвътре:
В СТРАНАТА календарите ни ги има във: Варна, Бургас, Велико Търново, Казанлък, Ловеч, Плевен, Пловдив, Разград, Стара Загора и Русе. Ще ги намерите в магазините на ФУДЖИ ФИЛМ. *Молим да имате предвид, че няма да са изложени, а трябва да попитате специално за тях.
За дистрибуция на календарите ни В ЧУЖБИНА, молим да се свържете с Ива Захариева на iva@arsofia.com.
В СОФИЯ календарите ги има във всички АРС МЕСТА, както и тук:
ВЕТЕРИНАРНА КЛИНИКА ДОБРО ХРУМВАНЕ
Център, ул. Княз Борис 125
ШОКОЛАДОВА КЪЩА ВАЛЕНТИНО
The Mall, Цариградско шосе , Лозенец, бул. Никола Й. Вапцаров 27
КНИЖАРНИЦАТА НА НБУ
Нов Български Университет, ул. Монтевидео 21
ЦЕНТРАЛНА ВЕТЕРИНАРНА КЛИНИКА
Зоопарк София, ул. Чавдар Мутафов 25Б
ЗООМАГАЗИН ЗООСТРАСТ
Дианабад, на кръстовището на бул. Никола Габровски и ул. Апостол Карамитев
ВЕТЕРИНАРНА КЛИНИКА CITY JUNGLE
Дружба, блок 227, вход Б
ВЕТЕРИНАРЕН КАБИНЕТ ЗООПЛАНЕТА
Мотописта, в подлеза на бул. България и бул.Тодор Каблешков
ВЕТЕРИНАРНА КЛИНИКА ДАЙ ЛАПА
Подуяне, ул. Мизия 13
ЗООМАГАЗИН СЪНИ
Хладилника, на кръстовището на бул. Черни Връх и ул. Кишинев
Повече инфо на http://arsofia.com/bg/calendar-bg
Сиси и Джули, СТРАХОТНИ СТЕ !
До колкото разбрах, всички снимани бездомни душици вече имат своите нови стопани и домове
(до излизането на календара от печат)!
`Айде сега кажете, че мислите не са материални! ;-)
Татко Косьо
Ето го - Календарът с голямо "К":
п.с.Точно когато "излезе" от печат, едно от бездомните кучета ме следваше по петите..посред нощ..от Шератон мнооого дълго .. пеша,та чак до в къщи. Спрях се. Галих го главата и го попитах: "От къде знаеш, че календара вече е готов?!".. и то завъртя опашка като вентилатор !!! :-)
Абонамент за:
Публикации (Atom)