Получава се,...ако си там.

Д-р Косьо

Как да ги пропусна? Честита ви Коледа от Сиси!

Празници са, но ще свършат!

"Браво на детето!";-)

Старец, ама много разбира от "мухарска" оптика ;-)

Он`я с бялата брада;-)
Избра ми ZEISS Polarized Single Vision Lens - SkyPol-Sport

SkyPol, polarized lenses are designed for situations in which more protection is required from UV rays and glare. They are particularly suited for outdoor activities such as skiing, gliding, motorcycling, surfing, hiking etc.
SkyPol gives clear, brilliant vision in extreme light conditions. The special feature of these sunglass lenses is their polarisation filter. These filters can filter out radiation selectively without impairing any other important content in the image seen by the wearer. The result, an image free of glare and irritating reflections. The colours of the objects in the image appears warmer and clearer.

SkyPol fun - For diffused weather & hazy visibility, viz. skiing, gliding, hiking or water sport. Colour- Redish brown.
SkyPol road- Fordrivers, motorcyclists, surfers, hikers, cyclists. Colour- Brown.
SkyPol sport - For dazzling sunshine and glare, viz. high mountains, on water or while flying. Colour- Dark brown.

Benefits for the wearer
• Clear vision in extreme light conditions
• Polarized filter against irritating reflections
• Optimized glare protection
• Colours appear to be clear and warm
• Suitable for outdoor sports
• Light weight and comfortable to wear
• UV protection
• Increases safety when driving, specially on wet roads
• Low Reflections , high resistance to scratches & easy lens care, thanks to Zeiss coating


Това го пише официално.
Преките си впечатления и съображения-допълнително!
Като остане малко време...
Д-р Косьо

А сега се пригответе за дълго четене, ако ви е интересно!

За очилата на „мухаря”

/*Забележка : коментирам слънцезащитните очила без корекция ( т.н. "диоптри")! Очилата с корекция си е отделна и също толкова важна тема!/

За най-подходящите за мухарене очила се е говорило, говори се и ще се говори още много..
Универсални,„ на все случаи жизни”, естествено няма. Риболовстваме при много различни светлинни условия и е нормално всяка ситуация да иска своето.
Влизаме в магазина и се хващаме за главата. Невероятно разнообразие от марки, модели, големини, цветове, форми, дизайн, материали.. Изобилие..Изоболие.. Естественият въпрос в тази ситуация е :
„Как да се ориентираме в това море от възможности?”
Най-близкото до ума, е да си купим очила от специализираните риболовни магазини. Там са селектирани моделите, подходящи за това за което искаме да ги купим. Правилно решение. Наистина. Много от големите фирми, производители на рибарски тъкъми, са се погрижили да покрият и този сегмент от търсене. Така определено няма да се сбърка, но.. „Но”-то е в "тънкостта", че когато взимаш един продукт и не си специалист, го нагаждаш, просто защото се търси нещо такова-за пълнота. Търси се продаваем продукт. И почти винаги се прави компромис. Хората искат да печелят от прякото си производство, а не да дават пари на друг производител. Т.е. предпочитат да си продават въдиците, а не очила! Съответно, се търсят модели – баланс. Сравнително добри на прилична цена! Не го забравяме, но веднага си представяме, че има фирми, които държат на името си, не правят компромиси с качеството и държат да предложат на клиентите си, наистина, най-подходящото независимо от цената. В този случай ще цитирам един доволен клиент:
„Единственото препятствие беше ... цената. А най-големия проблем беше, че те си я заслужават!”. Това е.. „Преглътнем” ли цената – винаги ще сме доволни. Най-малкото няма да имаме интерес да си признаем обратното (шега!)
Известните марки ще намерите по специализиарните списания.
Съществуват основни принципи – критерии чрез които е достатъчно лесно да се ориeнетираме, какво всъщност, ни трябва.
Тук ще пиша как да се оринтираме и, по-възможност, да не ставаме жертва на агресивната реклама!

Как да познаем едни очила „мухарски” ли са ?

Рамката

- трябва да ни пасне, което означава, да не ни е хлабава или да ни притиска. Трябва, при внезапно рязко движение на главата, да не ни пада от главата! За очилата ли да мислим по-напред или за риболова?!
По възможност, да не е метална.*Не само от гледна точка на очен травматизъм! През зимата, особено на студа си е проблем! Друго - ако рамката е от прозрачен или полупрозрачен материал, дава отблясъци и размива границата между ясно видимата картина и невидима част. Това много разсейва и много дразни, особено в слънчево време. Има рамки, които са предвидени да покрият очила с корекция - т.н. "Cocoon"- по обемни са - под тях са обикновените очила или имат специална, умалена рамка на която се поставят стъклата с корекция. Това, разбира се, освен удобство си има неудобствата - потене, позициониране, тежест, обемът също пречи - периферията също е ограничена - просто очилата, чисто физически са позиционирани по-напред.А възможността за отблясъци нараства успоредно с броя на оптичните повърхности. Повече повърхности- повече отблясъци.

Трябва да е лека. Нали цял ден ще я носим! Добър тест е като ги сложим да забравим, че ги носим! Шарнирите трябва да здрави. Mястото на закрепване на „пантата” да не е много тънко, а самите винтове и шарнира да са от т.н. „истински” материал, а не „хилав” материал със заблуждаващи покрития! Познава се, ако се вгледате. Никъде не трябва да има място в което покритието да се бели. Материалът трябва да е един. Рамката трябва да е достатъчно голяма, за да покрие цялата зона пред и около окото. Същевременно лещите също трябва да са достатъчно големи, за да не ограничават периферното ни зрение. Там, най-често е зоната в която скачат пъстървите, нали?!
Погледнато отстрани, като гледаме право напред, е желателно зрителната ос да е перпендикулярна на фронта на стъклото. Съвременните лещи са овални..т.н.„Хай-кърв” с идеята, на където и да погледнем (да завъртим окото) тази перпендикулярност на оста спрямо лещата да е спазена. Нещо повече, когато се касае за рефракционни стъкла (очила с диоптър), се търси и запазване на разстоянието от върха на роговицата до задната повърхност на стъклото! Има индивидуални анатомични особености и не винаги това е възможно. За това са и консултантите оптици, за разлика от продавачите, в риболовните магазини!
Рамката трябва легне добре на лицето - от скулата до носа и по възможност да не отзява. Т.е. от всички страни да имаме леко докосване. Това е много важно, защото така ще ограничим отблясъците, както от страни, така и от водната повърхност.
Нали сме се накиснали до кръста! Напоследък се появиха много интересни рамки - толкова леки, че не потъват и такива, които са от материал, нещо средно между гума и полимер... т.е. еластични здрави и нечупливи! Баш като за нас!

При риболов почти всички риболовци носят предпазни шапки (освен очилата ), което гарантира защита отгоре. Водната повърхност е прекрасно огледало и ако сте си избрали "отзяващи"от долу очила, ефектът намалява. Отразената от водата светлина е също толкова агресивна както и директната. Да не забравим, че и долната повърхност на козирката отразява! Колкото е по-светла – толкова повече. Значи - трябва да е тъмна! Желателно е очилата ни да са вързани. Понятно е. И не само. Често се налага да ги сваляме. Примерно, искаме да снимаме. Трябва да е лесно и сигурно къде ще „паднат”. Нали са ни скъпи!

Плаката/ оптичната част/

По отношение на материала на самата леща: минерални, органични, поликарбонатни, тривекс. Ей това, последното е най-здравото и леко. С естествен UV-филтър присъщ на самият материал. Минералните ги забравяте (най-рисковите са при счупване!), органичните – са най-популярни, но по-добре поликарбонатни! Всъщност, не е чак толкова важно от какъв материал са лещите. Важното е да са от доказан производител за да са максимално прозрачни! И да не кривят! Т.е. плътностите в самият материал да са изравнени. Тук може да се каже малко за сферичност и асферичност, но ще стане дълго. Най-простото е да погледнем през една леща към някаква мрежа. Веднага ще видим как се деформират нишките на мрежата. Една леща трябва да е гладка, равна и по възможност да криви равномерно ако е рефракционни или да не криви ако е за слънцезащитни очила, например! 

Ето малко подробности по отделните материали : При избор на материал за оптичната част на очилата идват в съображение четири показателя: 

1. Рефракционен индекс ( пречупване, пропускане, разсейване на светлината). 

2. Относително тегло. 

3. Число на Abbe – Показател за степента на хроматичните (цветните) аберации (разсейване на светлината извън оптичнния център.) По-голямото число на Abbe означава по-малко хроматични аберации, т.е. отговаря на по-високо оптично качество. 

4. Удароустойчивост 

Стандартно стъкло Стъклените лещи са с превъзходни оптични свойства. Държеливи са на надраскване. По-дебели са и са по-тежки, при една и съща големина и диоптри с другите материали, поради което, все по-рядко се ползват. Не са удароустойчиви. Не блокират UV лъчите, освен, ако не е положено специално покритие за това. Без специална обработка, стъклените лещи лесно могат да бъдат счупени. Възможно е да се закалят – химично или термично – за повишаване на удароустойчивстта им. Могат да се изработят с висок индекс - т.н. "олекотени". Високият индекс позволява изработката на тънки и леки стъкла с високи диоптър. Подходящи са за хора с висока миопия (късогледство) NB* Най-високоиндексните са и най-крехки! Стандартен рефракционен индекс - 1.52. Число на Abbe- 59. Относително тегло - 2.54. 

Стандартна пластмаса CR -39 Най-често използвания материал. Отлични оптични качества, ниско тегло (50% от това на стъклото). Ниска цена. Дори без покрития блокират 80 % от UV лъчите. Лесно се оцветяват и им се нанасят допълнителни покрития. Рефракционният им индекс не е висок - 1,49, така че лещи не са тънки. CR-39 нямат здравината на поликарбоната или Trivex-а. Числото на Abbe е 58. Относително тегло 1.32 

Поликарбонат Относително отскоро се ползва за оптични лещи. Има висок индекс и ниско специфично тегло, което дава възможност за изработване на тънки и леки лещи. Поликарбоната е много издръжлив. Недостатък на този материал е високата степен на хроматични аберации- число на Abbe -30. Не е подходящ за високостепенни корекции. Друг недостатък е, че лесно се драска, ако няма допълнително покритие. Ако плаката е много тънка – лесно се криви от рамката. Рефракционен индекс 1.58. Относително тегло - 1,20. 

Trivex За оптични лещи се ползва от 2001г. Trivex е изключително удорустойчив! Като материал с ниска плътност е силно пропусклив за светлина и е с чудесни оптични характеристики. Високо число на Abbe - 45. Trivex блокира всички UV лъчи! Рефракционният му индекс не е висок- 1,53. Trivex е най-лекия материал за очна оптика - относително тегло - 1.11. Trivex е подходящ материал за корекции до към ±3.00 D. Необходимо е покритие против надраскване.

MR-8 + (Mitsui Resin)

(MR 8/MR 7/MR10/MR174) е отличен оптичен материал с висок индекс на пречупване: (1.6/1.67/1.67/1.74) високо число на Abbe, ниско специфично тегло и висока устойчивост на удар! MR e UV и 420 cut филтър - качество присъщо на самия материал!  Този оптичен материал е особено подходящ и за механична, освен оптична протекция!

High index 1.60  Препоръчителни са за хора с диоптрични очила с по-високи стойности на диоптрите. Комбинират добра оптика, олекотени са и стоят по-естетично.

Ultra high index 1.67 - Като предходните, но възможно най-олекотеният и изтънен вариант.

PRO 410- (Rodenstock) разширена зона на филтрация на UV до 410 nm, като филтрира и синия спектър, без това да води до жълтеникав оттенък на лещата! Рефракционни индекси: 1.60 и 1.67.

ColorMatic IQ 2         Реагират на UV- променя плътността си от 8 % до 85 %. Абсолютно прозрачно е в тъмна стая

ColorMatic IQ 2 Sun - за очила с диоптър. Реагират на UV -променя плътността в диапазон 55%-85%, но остават затъмнени в затворено помещение.

Transition Signature GEN 8  - интелигентни фотохроматични лещи с нано-композитна технология 

Всичко, що касае самото качество на оптиката е отделна и не по-малко обширна тема. Знаете, че освен обикновени плаки - с "нулево" пречупване на светлината т.е. нулева диоптрича сила, има и очила които са за късогледи, далекогледи или астигматици. т.е. хора с  небоходимост от корекция на техните оптични рефракционни аномалии. В този смисъл е важно и колко качествени и  колко са индивидуално напаснати коригиращите очила. Накратко - тук ще спомена, че оптиката трябва да е направена така, че самата тя да не деформира образите - извън предписаното по рецепта. Друго важно нещо е, че тя (оптиката), която e в рамката, стои в едно и също положене пред окото ( не е закачена на окото, а на носа и ушите), а окото ни се движи. Точно затова, дизайна на извивката на стъклото трябва да е такъв, че при движението си, окото винаги да е на едно и също разстояние до задната повърхност на плаката / т.н. Vertex /, независимо в коя посока се отклонява окото. Трудно е за постигане, но не пречи да се стремим към това.

Дали е качествена оптиката се проверява много лесно -  като я поставите над милиметрова хартия. или погледнете обект с прави линии или с мрежа

Ето един пример : сравнение между правилна (асферична)  и калпава оптика, която със сигурност трябва да се избягва! 

Идеята е добра (агресивно рекламирани очила с променлива диоптична сила за четене), но с напълно неадекватна реализация!

Парите, че са никакви, не оправдава дълготрайното и невъзвратимо разочарование!

Има и друго решение за рефракционна корекция - контактните лещи - още една безкрая на тема, за която трябва отделно да се пише. 

Най-краткото е : отлично коригират стандартните рефракционни отклонения, но като бонус и т.н. HOA - мънички отклонение на оптиката, които биха могли много да пречат на качеството на виждане. Т.е. можем да пазпознаем обекта, но никога не го виждаме с ясен контур и подробности. 

...

Цвят

За „мухарските” ни цели, бих препоръчал два вида. Едните да са в жълто-зеления спектър. А вторите: кафяво- жълти или така нареченият цвят „амбър”. Обяснението е просто. Окото адаптира акомодацията си най-добре по жълтият цвят. Той попада директно върху ретината, за разликата от зелено-синия – вътре в окото и червения - зад окото! Т.е. когато гледаме жълти предмети, на окото му е най-лесно да се нагоди за ясно виждане. 

Отделно- жълтият цвят (фотографите знаят) значително усилва контраста. Това е още едно улеснение при фокусиране. Мъгла, недостиг на светлина, предмети с близки нюанси на един и същи цвят - са условията при които жълтото много ще ни помогне. От една страна ще засили контраста, а от друга ще измести максимума на цветовете така, че да станат по-наситени и различими. Вторите очила: нека са кафяво-жълтите или леко розовеещи- за т.н. постоянно носене. Те имат за цел да намалят яркостта от слънцето, за да може окото да влезе в обичайните си условия за адаптация..

Е, и малко ще му помогнем пак с леко жълтият оттенък. "Колкото чифта обувки имате, толкова чифта очила ви трябват!"
Следва една голяма скоба, защо възникна не спор, а направо "спорище" и то, абсолютно безпочвено. Това по-долу са фактите и професионалното обяснение в подробности. ... Нещо, което предизвика спор (*изразявам се меко) и затова, искам да сложа фактите на масата, пък който може – да мисли! От анатомията и физиологията се знае, че едно статистически здраво око има фокус, който попада върху ретината - т.н. “еметропично” око. Но.. спектърът на светлината съдържа различни цветове.. т.е. съдържа вълни, с различна дължина на вълната. Те преминават през оптиката на окото. По-късите вълни се пречупват повече, а по дългите - по-малко. Разбирайте синьо зелените лъчи са с по-къси, и се пречупват повече, а червените – по-дълги..и ще се пречупят о-малко.Т.е. това, което ще попадне върху ретината няма да е с точен фокус, а петно, което ще се разпредели в определена дълбочина в зависимост от цвета си. Сините - по-напред, а червените по-назад.. т.е. нещо като мини-далекогледство и мини късогледство..за съответния цвят.А останалите лъчи ще се разпределят между и извън тях, в зависимост от дължината си. Какво се случва, когато фокусът не съвпадне. Естествено, окото се опитва да изясни образа, акомодирайки с лещата си.. (които местят фокуса напред и назад) за да съвпадне с ретината на окото (очното дъно). Това акомодиране се дължи на свиванете и отпускането на цилиарния мускул. Въпросът е : Кой цвят, окото да избере за да се фокусира? Установено е, че цветът по който се фокусира окото е жълтия - средата на спектъра. Синият остава към вътрешността на окото, а червения зад ретината. Сега си представете какво става, когато му махнем (или значително намалим) критерия, по който окото да се фокусира ( жълтият цвят)!? Отговорът е : Ще се опитва да си намери друг, по който да се фокусира. Предположително, ще е най-близкия до жълтото, което обаче, никой не може да каже със сигурност. Най-вероятно, ще е твърде индивидуално за всеки един, за да може да бъде определено предварително Изводът е, че поставяме окото в нетипични условия, към които то трябва да се нагажда. Дали ще вижда по-добре - зависи от това, какво включваме в понятието "по-добре" - по-висока зрителна острота, по- добър контраст или нещо друго... т.е. Тук има и други и малко "плуват" понятията. А дали ще е затруднено? Определено ДА! А дали, някой ще усети тази промяна и как ще му се отрази на комфорта, практически е непредвидимо. Нещо повече - при излишък от светлина - окото вижда червеният цвят по-добре -т.е. чувствителността му към червеното е по-висока, докато при недостигаща светлина - чувствителността му към синьото нараства, за сметка на червеното. Това са и предполагаемите цветове, което окото ще избере, за да компенсира липсващото или намалено жълто. (*това между другото, е отделна, много интересна тема, особено за цветовото оформяне на плувките напр.! Могат да се оцветяват като такива за дневен и такива за вечерен риболов!) Върху това, ако добавите и собствената ви рефракция (състоянето на оптиката на окото и дължината му)..., ако не е еметропична (0), то задачите пред окото за получаване на ясен образ, стават с една повече. Ако добавите и астигматизъм (а повечето от нас го имат, независимо дали знаят или незнаят за това), задачата става с още едно неизвестно повече. Даже доста по-сложна, защото окото няма механизъм по който да компенсира астигматизма и през цялото време се опитва да го преодолее,чрез това , което може – акомодацията. От тук вероятността за получаване на астенопия ( състояние на неуправление на акомодацията) е съвсем реална. 

Точно по този начин беше поставен въпросът за едни очила, на известен производител, който е поставил филтър, който драстично намаля жълтият цвят от спектъра. На въпроса: „Защо? Какъв ефект се търси?“ Отговорът от производителя е: : " 580 technology stops reflection of light at 580 nanometers. Reducing yellow light at its highest peak." ....което, само по себе си, не е никакъв отговор, а само потвърждение на това, което е известно,написано е на проспекта и е декларирано от производителя, но без обяснение – защо!? Като извод от гореописаното личното ми предпочитание и препоръка е да се избират очила с достатъчно жълт цвят, който ще помогне на окото да фокусира с лекота. Писах, че в зависимост от осветеността, се променя чувствителността на окото, разбирайте, ако искате да сте най-коректни към очите си, няма да минете с едни очила „на все случаи жизни“. Всяка специфична светлинна ситуация си иска своите филтри. Това е... Ето и прегледна таблица от дебелите книги.

Подобни таблици може да намерите в хиляди учебници, ръководства, справочници, енциклопедии и пр. Тази снимка ми попадна случайно. Видях и снимах за вас, от бюро на Физичния факултет на Софийския университет.

Така че, да отричаш анатомията и физиологията, е все едно да отричаш слънцето. Изводите оставям за вас. Конкретен съм - фактите преди всичко! Който може, да мисли! Край на скобата! ...

А ето и подхода на един американски производител на очила за армията им :

Моделът е :  "Hamel ranger green 4.TT G-15" 

Цитат : " G-15 плаките осигуряват контраст и яснота на изображенията, като същевременно намаляват напрежението и предлагат усещане за охлаждане на очите. Американските военновъздушни сили разрабатоват тази технология през 50-те години. След редица експерименти със светлинния спектър установяват, че трансмисията на зелена и жълта светлина може да бъде увеличена  до 550 nm /двата най-добре възприемани цвята от човешкото око/ Резултатът е неутрална и възможно най-близка до реалната гледка." 

Плътност на филтъра

Ясно е, че ако ловим на сняг е едно, а ако сме под клоните на дърветата е друго. Универсално решение няма. Моята препоръка е да се спрем на тези очила, с които ще ходим по-често за риба. Ако ловим повече време на сняг и море, съответно по-плътните. Ако пък сме по чукари и паланки, да предпочетем тези с по-малката плътност. Плътностите са на степени и са отбелязани на рамото на очилата на всяка уважаваща себе си фирма. Освен това е описано и в приложената книжката, ако ви домързи да попитате оптика, де !

Там обикновено пише :

Клас 0 - лещи, които не са оцветени или са леко оцветени (от 81% до 100% светлопропускливост)
Клас 1 -  леко оцветени (от 44% до 80% светлопропускливост)
Клас 2 - средно оцветени лещи (от 19% до 43% светлопропускливост)
Клас 3 - силно оцветени лещи (от 8% до 18% светлопропускливост)
Клас 4 - максимално оцветени лещи (от 4%до 7% светлопропускливост)


Поляризацията - най-важното за нас –

Поляризациите са много видове. По технология на изработка – може да е като повърхностен слой, а може и да е вградена в самият материал - тип "сандвич". Тези вторите са доста по-скъпи от първите! Поларизацията може да е линеарно разположена или кръгово- като на последните модели очила за 3D. Може да е различна по гъстота на решетка. Основен проблем, при ползване на поляризация е, че тя отнема от общият светлинен поток. Т.е. имаме още една причина, която ще намали потока. Първата е самият материал, втора е тоналността му, третата поляризацията.. а четвъртата - всички допълнителни слоеве за които ще говорим. Някои от тях, обаче ще работят обратно, ще увеличат потока, но за това след малко. Поляризацията филтрира светлината така, че орязва хаотичното разпространение на светлината и оставя само тези лъчи, които имат същият ъгъл-направление, като на решетката. Обикновено ъгълът под който се поставят поляризираните лещи на очилата е 45 градуса на всяка леща спрямо рамката и под прав ъгъл между едното и другото стъкло. Появи се и един много интересен тип поляризация, която се съчетава с преливаща градация на плътността от горния ръб на рамката към долния. От една страна това е добре, защото повечето светлина практически винаги идва отгоре и ни пази, от друга, при промяна на положението на главата се променя и общия поток светлина, което принуждава окото да се адаптира към новите светлинни условия и малко дразни. Точно този ефект, обаче, можем да ползваме - ако някъде не успяваме да видим мухата...просто повдигаме глава.

Една скоба: Този тип поляризация се оказа особено подходящ за нас. С по светлата долна част на плаките е лесно да се върже муха, независимо дали с или без допълнителна увеличителна оптика. Има много сполучливи модели, при които в долния сегмент е добавена плюсова диоптрична сила. Т.е. все едно си сложил още едни очила с които да компенсираш т.н. "пресбиопия" - неспособността за ясно фокусиране на близо. Моделите могат да бъдат "бифокални" - два сегмента - за далече и за близо или т.н. "мултифокални" или така наречения "прогресив", при който преходът от сегмента за далече към плюсовете за близо е плавен. Ето един добър бифокален модел :

Да не забравяме, че поляризиращият ефект върви успоредно с плътността на плаката. И нещо много важно: Някои от лещите са с поляризиращ слой, който е чувствителен към спирт! Спиртът може да „почисти” и поляризацията.. покрай другите боклуци.! Внимавайте с какво ги чистите!Нека да е с разтвор, който не съдържа спирт.

Още една скоба: За първи път ще ползвам
НОВОТО покритие SkyPol-sport на ZEISS.
За сега ме впечатли едно интересно нещо. Усещането за намалена светлина не е толкова осезаемо, колкото "избистрянето" на образа. Много положително ме изненада запазването на цветовете въпреки, че лещите са в жълтокафявият нюанс на спектъра. Червенето си се вижда като червено и зеленото като зелено. Зеленият светофар почти не синее, както е при обичайните лещи в този цвят! Хм..м… интересно!? Това не е чак толкова важно, защото окото бързо се адаптира към новата цветна схема през филъра, ама все пак е добре тази схема, да е максимално близо до естествената, нали?!

Ето един интересен модел от USA. Не с това, че е фотохромен, а с това, че е почти без филтър но има поляризация. Интересно ми е и ще го проверя - каква е точно връзката между фотохрома и поляризиращият ефект, защото ако е силно изразен при максимална просветленост, ще си е истинско попадение! Рядко, да не кажа изобщо не се срещат при очилата, макар във фотографията да се ползват такива филтри. 

Продължението :Тези дни приятел се оплака, че на плика пише "с поляризация", а плаките не "гасят" образа като се завъртят на 90 градуса пред дисплея на телевизора. Уловката се оказа в това, че поряризацията започва да работи тогава, когато се включи и фотохромното покритие - т.е. плаките трябва да започнат да потъмняват/ активирани от UV- вълните от слънчевите лъчи/ за да започне да работи и поляризацията. По-плътна плака - по плътна поляризация. Хм, размина му се скандала на оптометриста от оптиката! ;-) Пък вие преценете, дали все още държите на фотохромното покритие на плаките при избора на очила за риболов! 

Плака :POLARMATIC G-LENS. Трансмисия :8-43%, от вътре - FOG BLOCK покритие, което обаче е чувствително на механично въздействие и трябва да се внимава. Много добро решение са тези черните подвижни капачета, които прикриват отзяването на рамката от долната страна, което за нас е точно каквото трябва! Интересно е и друго - цената им е под 100 лв! Също приятно...

Nupolar -  Още една хитра поляризация от  Yaunger Optic - специална разработка за спиране на отблясъци от хоризонтално разположени повърхности. Възможни са в три цвята - кафяво, сиво или сиво-зелени.

Антирефлексни покрития..

И това „гаси” отблясъци, но за разлика от поляризацията на друг принцип. Принципът е послойно разполагане на слоеве с различен индекс на пречупване с идеята да се улови паразитното разсейване на светлината на граничната повърхност „въздух-леща” - на място! Дебелината им е микрони! Тези покрития са съобразени с характеристиката на падащата светлина и вида материал от който е изработена лещата.Те значително намаляват разсейването на светлина в самата леща, с което усилват количеството на преминалата през лещата неразсеяна светлина. Те намаляват количеството на отразената светлина, с което също увеличават входящата. Така и получените образи са значитено по резки, ясни и по-лесно разпознаваеми. Днес антирефлекс се полага предимно по задната повърхност. Разпознава се лесно по характерните синкавозеленикави огледални отблясъци ( рефлекси) от вътрешната повърхност на лещата.
Това го кропнах от един форум, че е пределно ясно
(благодаря на - Николай!):
"При органичните стъкла за получаване на добро слепване, върху лещата се полага (твърдо) покритие към което антирефлекса захваща добре. Самият антирефлекс е същият както при минералното стъкло: слоеве стъкло редуващи се със слоеве метални окиси. Също така органичните материали имат различен коефицент на температурно разширяване спрямо силициевите окиси в антирефлекса. Това означава че при нагряване органичната леща ще се разшири повече от антирефлексното покритие и ще го напука..."
имайте го пред вид! 

 Съществуват и т.н. метални антирефлексни покрия, които задържат, в много голям процент, и електромагнитното лъчене от мониторите, напр., които както се досещате, рядко се срещат по реките...;-) 

Нужно ли ни е антирефлексно покритие в мухарлъка? Абсолютно „Да”!

UV защита

Това си е отделна екстра, която не винаги присъства при наличие на останалите.
Колкото и да е позната тази „екстра”, пак е добре да се внимава. Защитата трябва да е 100% и за лъчите-„А” и за лъчите -„В”. Няма пряка зависимост между позрачност и UV защитата. За съжаление, повечето поляризиращи плаки по нашите магазини са с нисък процент UV защита, независимо от добрите си поляризиращи свойства.
От личният ми опит (проверки за UV защита)- на повечето очила пише, че имат такава (обикновено филтър 400 – ще рече, нанометри, дължина на вълната), но на практика няма сигурност докато не се провери . Има скъпи модели с до 25 % защита, а има модели от по 5 лв. със 100 % UV защита. Как вреди UV-то е отделна и голяма тема.
При условия, че по-цял ден сме на слънце, защита определено е необходима. И не само на очите! Обърнете внимание, кан се променя цвета на елечето, и си спомнете за какво говорим сега!

Какво е "Фотосолар"

Лещи, които са чувствителни към светлината и реагират, в зависимост от яркостта и и потъмняват- стават по-малко пропускливи. Когато ярката светлина я няма, те възвръщат първоначалния си вид. Важно е да се отбележи, че повечето "фотосолари" реагират на UV-лъчи. Т.е. ако сте в кола или зад стъклен прозорец /които задържат UV лъчите/, лещите ще реагират малко или изобщо няма да потъмнеят. 

Има много варианти: обратими, необратими, процент затъмнение, оттенък, разпределение и т.н.,скорост за възстановяване. 

Мода е в момента, особено в колоезденето, напр. Трябва ли ни в мухарлъка? И „да” и „не”. За мухари с късогледство – определено „Да”.За всички останали не. Ще обясня защо. Представете си как газите река със сплетени клони над главата ви. Слънцетопрониква но но прави килим от много ярки петна и плътни сенки. т.е. контрастно. Очилата ще реагират, защото общата осветеносте голяма, но това ще засили още повече тъмните сенки и напълно ще ви лиши от възможността да разгледате някоя подробност в тях... напр. стоящата пъстърва. 

Ако имаме комбинация с диоптрични очила с минерални лещи - може да се окаже че затъмнението е неравномерно заради това, че молекулите, които потъмняват са разпределени в самия материал, а той е различен по дебелина в различните зани на стъклото. Ефектът ще е - неравномерно потъмнение. Transitions XTRActive - са лещи, които реагират и на бяла светлина, т.е. зад автомобилното челно стъкло също ще работят!

Скоростта и степента на затъмнение зависят и от температурата...Колкото е по-висока, толкова по-лесно  и повече се поглъща енергията и плаките потъмняват.  Току що споменатите затъмняват до 90 % при 23 градуса С - превръщат си се в типични "слънчеви" очила.

При полимерните лещи е по-вероятно фотосоларният слой да е нанесен върху лещата. В този случай, проблемът с неравномерността - отпада. 

И още нещо, важно за риболова. Когато фотосоларните плаки са комбинирани с търсената от нас риболовците поляризация, тя ще работи тогава, когато фотохромните лещи вече са задействани.Т.е. когато вече са се затъмнили в някаква степен. Ако са напълно светли...губите и поляризацията.

Хидрофобно покритие, покритие против изпотяване, покритие против пръстови отпечатъци(липофобно)..:-)

Различните производители го постигат по различен начин, но основното е да не се задържа вода по повърхността. Влагата винаги носи със себе си и други разтворени вещества, т.е. вероятността да се замърсят лещите винаги е на лице, като се изпари водата, напр. Ако искате по-чести лещи и лесно да се почистват – нека го има!

Ето един добър пример от модел за военните :

Vapor Shield - специално разработено покритие против мъглаи кондензация, дори при екстремни условия и температури. 

Роля в изпотяването има и дизайна! Ето такъв надпис прави нещата по-ясни : 

Ventilation design for antifog, което ще рече, че имат форма, която позволява въздуха да циркулира по еднакъв начин, или поне близко до това, по предната и задната повърхност на лещата. Знаете, че в обичайния случай при изпотяване, изтегляме очилата напред и с досада чакаме, да намалее изпотяването (от вътрешната страна.)

Покритие против надраскване

Задължително е. Къде си носим очилата, а?
Пък и не всички си ги държим вързани на врата! или в правилната защитна опаковка.Super Hi-

Vision от Hoya e чудесен пример на съчетанието между антирфлекс и покритие против надраскване. Не задържат мъръсотия и се честят лесно, за разлика от стандартния антирефлекс

Антистатично покритие

„Чисти по дифолт”- така да се каже. Специалното антистатично покритие не допуска задържане на прашинки върху повърхността на лещата. Тук е малко спорно. И лещите и рамките обикновено са вид пластмаси, а те почти винаги се самонаелeктризират. Събират яко прах, независимо от специалните покрития. Продават се подобни шпрейове за монитори, ама нещо им нямам много вяра.
Идеята е, да няма прах, че когато започнете да ги чистите с кърпичка, а върху тях има натрупани прахови частици.. е все едно ,че ги "полирате" с фина шкурка. Не е добре!
Едно по-особено покритие е филтърът за сините лъчи. Твърди се, че има отношение към естествения биоритъм. Пречи на съня, например. От "мухарска" гледна точка, едва ли има значение, защото нашият биоритъм се определя от съвсем други неща, за които не знам да има измислен "филтър" - хатчинг на насекомите, подслушан разговор, за активно кълване на някоя тайна рекица или покупката на нова шибучица, която едва ли ще изтрае края на седмицата, а ще иска да се намокри още във вторник. Този тип покритие е от значение повече за тези, които са забили нос в компютъра, лаптопа, таблета, телефона и прочее.. и които, през по-голямата си част от времето "ловят" през монитора...Сега като се замисля и на тях този филтър няма да им е от полза, защото ще вземе да им се доспи и ще си прецакат току що спечелената игра... на съответния левъл.. Въобще, покрития да искаш.. Ето още едно ново :   

Anti Salt Treatment - Досетихте се, за предпазване от солената вода - скандинавска хрумка!

Т.н. "Огледално" покритие

Представлява допълнително нанесен метален слой, който връща голяма част от светлината и не позволява проникването и през плаката. По литературни данни  между 20-60 %. Точният нъпрос е защо ни е това?! В единият случай (стандартни слънчеви очила) светлината се "гаси" (филтрира), а в "огледалния" случай - се отразява - т.е. връща от където е дошла. Е.и ? Да, при свръх ярки светлинни условия - на глетчер, в Аляска или някой екваториален плаж, може би има смисъл. Честно казано, друг не виждам, освен, "ползата", че ще те видят по-лесно на реката. Кой ли? Ами всички, ако целта е тази ;-) 

Но и рибите! 

Излиза, че ползата не е много риболовна, даже обратното, но и това си е част от хобито. (Коментирали сме и знаете за "манекенството"по реките). Има го и при нас. Освен, че ще сте модерни, с точния цвят на огледалното покритие за сезона, ще имате и една грижа повече - ще трябва много да внимавате с опазването му - изтрива се и очилата ще започват да изглеждат много неманекенски!;-)

Има още един важен момент при покупката...  "Внимавайте в картинката"  Почти всички снимки на очила с това покритие маскират истниския цвят на плаката. Т.е. от снимка няма как да се види и прецени реалния цветен нюанс и филтрация.  Огледалните покрития с в различни гами и не винаги съвпадат с цвета на палката. Нещо повече - умишлено са много агресивни  ( досещаме се защо! ;-)) 

Ако все пак ще купувате очила за риболов, е добре да ги сложите НЕ срещу вас, а пред очите си и за да погледнете ПРЕЗ тях, независимо, че "агресивно - розовото" или "отровният тюркоаз" много ви отива на шапката, елечето, мухарката или пурата. 

*Със сигурност съм пропуснал нещо. Мислят хората. Яко! Най-новото и съответно, най-скъпо, е изработката на индивидуални очила с точна корекция на всичките рефракционни недостатъци на окото ви.
И да нямате проблем, ще го намерим и коригираме! ;-)
Няма да ви казвам колко струва и струва ли си! Важното е, че вече е възможно. Освен, че ще ви коригира стандартното, било късогледство или далекогледство, барабар с астигматизма- наведнъж, ще ви направи и по-"окати", от колкото сте се родили! Вярвайте ми! Вече може!

Стига сложнотии…
Има един много прост и верен критерий за качеството на очилата:
Като ги сложиш, да виждаш по-добре отколкото без тях ( нали за това ги търсим !)
Образът трябва да е "по-бистър", без "млечен воал" и да не е деформиран, особено по краищата. Третият критерий е да можеш да ги носиш неограничено време без появата на дискомфорт.

Всичко написано дотук, ще търся в подаръка от Дядото с брадата. Засега съм сигурен, че ще го открия!
Като гледам, май и той се е възползвал от услугите на Динамед,
за да е толкова категоричен!;-)
Д-р Косьо

п.с.
В допълнение на темата..Нов модел (за 2011)от едно оптично изложение.
Попаднаха ми още едни интересни очила с близки до гореописаните характеристики.
В смисъл, близки до необходимите мухарските предпочитания и екстри. Произведени са от бивша фабрика на Луксотика в Гърция. Качеството е добро! Материали и изработка - също. Цената е значително "по-прилична" и определено буди интерес ;-). Изненадата е, наличието на антирефлекс, модерната "амбър" тоналност, поляризация и нещо много важно - тонът не е от най-плътните . По моя преценка отговаря на "2". Т.е. точно каквото трябва на един, завиращ се по шубраците, му`арин. Друго: самите плаки не са тънки и не са много извити. Това определено е недостатък на най-спортните и на най-популярните модели за разлика от този! Почти не криви! Това, което леко се разминава с мухарските задължителности е лекото отзяване на рамката спрямо лицето. Просто моделът не е правен за спорт, а за "фешън". Козирката на шапката ще компенсира отзяването отгоре, но това от долната страна - няма как. За това пък ще бъдете най-модерните. И тук има едно "но".. на рамката няма надпис на престижна марка... Как ще го преживеете и как няма да ви е срам, да ходите по улиците и реките така, ми е трудно да си представям ;-), но и това има решение. Ще си изчовъркате една емблема от старите маркови. Нагрявате я ...и и...и както правят китайците на Илиенци - каквито искаш, такива ще ти направят. Готово.. Кой е като вас сега?! А ?
Шегата настрана, очилата "стават от всякъде" !
Независимо от това.. все пак е добре да се пробват. Въпрос на вкус... и така нататък... ;-)

Изравени от чекмеджето....Нещо, на което рядко обръщаме внимание, а е важно! 

На снимката е един дамски модел, който е особено подходящ,/ всъщност точно затова е купуван/, за мухарене! Плаката е категория 3, но е една идея по-просветлена. Точно това ни трябва! Цветът на филтъра е правилният. Има си и поляризация. Закачката е в това, че моделът е с удължена в периферията плака, с което значително разширява периметъра при дебненето на скачащи пъстърви. Формата е доста извита, което помага за максимално напасване към формата на лицето. Стои стабилно и плътно - не отзява. Т.е. не допуска попадането на светлина от долу и отстрани, което иначе е много неприятно, особено, когато слънцето и ниско над  хоризонта. Рядко намирам такива и не съм устоял. Жалко, че не попадам на мъжки модели. Определено няма да ги пропусна.

Така... Понеже стана доста системно информативен материала, периодично го допълвам с новини и "хитринки".

Ето поредната, предложена от Shimano. Правя уговорката, че още не съм ги пипнал и пробвал. Имам поглед над почти всички "ШиманА" попаднали на българския пазар. Даже си купих едни, защото видях доста добри идеи в тях. Това е поредната. Мисля, че е иновативна, но имам леко колебание в оценката, по отношение на позиционирането на плаката спрямо очите. Идейно е отлично - липсва ограничаващият ефект от неизбежната рамка. Е, току що, престана да бъде неизбежна! Това, което много ми харесва е точния цвят на плаката и най-вече, че когато е толкова голяма, няма начин, да не е от по-дебелия вариант, който гарантира липсата на деформация. Много често при ползване на тънки плаки, се получават паразитни гънки на плакат, на местата в съприкосновението с рамката. В този случай - няма рамка - няма изкривявания! Покритията, вярвам, че са традиционно добри! Малко ме притесняма здравината на захващането на щипката към козирката. От опитът ми, с такъв тип щипки..., всичките искат допълнително подсигуряване. Тази се надявам да е премислена. Това решение е отлично за тези, които носят коригиращи (диоптрични) очила. Класическото решение "cocoon", също е добро, но това повече ми допада. Пък и вижте колко авангардно и модерно изглежда! Фешън и половина! Остана и една подробност, която касае хората над 45-50 г.- с пресбиопия. На това място на козирката, обикновено стоят пресбиопичните или увеличителни лещи. С това решение - шлем, мястото е заето. Струва си, да се помисли и в тази посока! Ще го видим, надявам се... А това също е едно, малко по-старо, решение за колегите пресбиопи.....

Имам много забележки по него, най-вече, заради ограничението на полетата за далече и за близо. Много дразни!. Виждал съм и едно друго интересно решение, със залепване на силиконова добавка в долния край на очилата, ама пък нещо самите производители на това решение се отказаха от него. ;-(, а беше доста елегантно!

Ето едно решение от фирма с безкомпромисно японско качество - Maui Jim.

Единствената ми забележка е по това, че моделът е "отворен" т.е. позволява проникването на светлинни рефлекси отстрани. Но пък така моделът остава "проветрив" и се избягва запотяването на стъклата при студено време. Моделът е бифокален - т.е. с дискретно вградена добавка "за близо" - в случая с +2.5 D. за компенсация на пресбиопията.

Идея  - и забава... и от полза, особено за риболовците  по Дунав : 

Взех го от клипа на "Туич фишинг". Надявам се, да не ми се сърдят, че го популяризирам,  като очила -  екстра!

Съображенията за него са ясни... пък и няма с какво да се сравнява...;-)

Хайде още една супер екзотика за виелиците през зимата....;-)

Хубавите снимки - Наши ли са?! Част III

Две думи за брилянта и за това, което го прави толкова ценен и скъп!
Първото е естественият потенциал на камъка-диамант. Твърд, красив (*но?!) и вечен и т.н. Второто е майсторлъка да се изяви този естествен потенциал, който се крие в него и умението потенциалът му да се подчертае със специфичната, индивидуална (!) обработка..
Всъщност, ценното е в човешката намеса.
Точно тя го прави желан, скъп и да блести!

Точно така е и със снимането.. Имаме обект, но имаме и творчески поглед на снимащия, който би могъл да подчертае и осмисли определени страни или качества на обекта и средата в която се намира.(* А може и обратното - да го “съсипе”!) 
В случая – риболов. Трябва да подчертаем риболовното. Ако е мухарство - да подчертаем елементите, които ни правят различни от другите риболовци. Ако сме просто документалисти, е относително лесно. Снимаме наред. Но ако сме творчески настроени и не искаме просто документалистика, става изумително, предизвикателно и интересно.

Знаете репликата, че с всяко повтаряне на случка с хваната риба, тя, рибата става все по- голяма :-). И това не е случайно. Така сме устроени. Всеки път се опитваме да променим по нещичко в разказа просто за да стане по-интересен. Нали всеки път, самите ние, присъстваме при разказването (!) и определено ще ни е скучно, ако не го направим. Един път ще е заглавието, втория път ще е големината на рибата. Третият път - каквото ни скимне. Просто трябва да е различно. Фактите са едни, но тълкуването им и страничният поглед всеки път е различен и всеки път - по-интригуващ. Точно това е и един от основните принципи за качествена фотография (снимането). Разнообразявайте! Не повтаряйте! 

Всичко това, което ще ни даде повод да променяме след време, може да го направим „на терен” - сега и веднага!
Да снимаме максимално разнообразно. От различни ракурси и разстояния. Включително и неща, които привидно не се отнасят пряко към "Нещото" ни за снимане.
Т.е. всеки кадър, да си бъде свой различен разказ.
Много често "страничните" /несвързани пряко с риболова напр./ кадри удивително добре освежават сензорите ни за това, което наистина искаме да подчертаем! Почти винаги гледаме група от свързани, по някакъв критерий, снимки. Рядко е само една. Т.е. добре е да мислим за въздействието им като серия от последователни кадри! Играчите са едни и същи, теренът е един и същ, но ние ще се опитаме да го разнообразим, преди всяко натискане на копчето. Крачка в страни, смяна на нивото на хоризонта. Смяна на нивото на снимане, смяна на количеството от определен цвят, или количеството на обекти в кадър. Т.е. Нека всеки кадър е свой си кратък разказ. Имайте пред вид, че дори съвсем малко да променим в кадрирането – снимката започва да изглежда и наистина ще е много различна. Не е едно и също дали в кадър ще преобладава водата или небето. Дали ще има една риба, риба и риболовец , риба, риболовец и мухарка; риба, риболовец и мухарка и трима мухари наоколо. Всичко това може да си го композираме и на момента и веднага. Правете го!

А сега, малко по-трудното, опитайте се да видите и себе си отстрани - как и какво снимате. Нали усетихте, колко много гледни точки и колко неизчерпаемо е усещането за събитийност. Ако пък сте хванали рибата, нещата се певръщат в изумителен коктейл от образи, напоени с емоция и най-важното – употребима сега и веднага. Рибата кълве, пръстът е на копчето на фотото, едвам удържате мухарката под мишница. Слънцето блести в очите. Колегите викат от отсрещният бряг. Т.е. всичко което трябва да „хванете” се случва в удивително кратък миг от време..и трябва да успеете, също така, моментално да го осмислите и реализирате. Няма да оставим рибата да умре в ръката ни, нали?! Не си струва .. дори заради перфектния риболовен кадър! Всеки кадър е неповторим сам по себе си и "изтича"неумолимо пред очите ни. Това, което ние можем да направим е да го видим предварително. Да сме готови и да подчертаем..точно това, което най-много ни е харесало в него. А.а.аа.. и да не забравим да го съпреживеем!
А за да не сбъркаме, има правило:

Да снимаме „по план”.
План е тежко казано. По-просто е предварително да си го представим - целият риболов по вид, време и място- макар и приблизително. Да сме готови да наснимаме основните моменти в него. Как беше? Увод, изложение, заключение... Нека да наснимаме кадри по този план, пък после ще преценим, кое да изтрием и кое да запазим. Имайте пред вид, че като се върнем от риболов – помним не само красивите и и ярки неща от риболова, но и такива, които постепенно ше осмислим,че сме ги видяли и ще ни радват много, въпреки, че сме ги пропуснали и недооценили на място. Друга особеност е, че ще помним целия риболов- „на куп”. Т.е. която и снимка да видим, тя ще ни върне целият комплект случки и преживявания от този ден, а не само хваната голяма риба. А ако не снимаме "по план" е много вероятно да пропуснем точно най-запомнящото се и асоциативно-активното!

Сега си спомних един интересен кадър, който не съм публикувал, но ми харесва. Димо- Русенски - как си поръчва сладолед на : „Елена! Хубавата Елена!”- ( Прозвуча ми като : “Бонд! Джеймс Бонд!”!), както самата тя се определи - артистичната "миньон-сервитьорка" в местното кръчме. Нали си го представяте Димо в мухарски дизайн и в контражур... и едно девойче, което му е до кръста - също в контражур с тотална грижа към сладоледената прищявка на Димо! Май, трябваше да го „пусна” този кадър. Готин е! Пък, нали, въпросното кръчме стана култово покрай тазгодишната „Янтренска епопея”.....

Да не се разсейвам...
Снимайте освен
хронологично: ”от сутрин до мрак”, сиреч - кадри от сутринта, кадри от обяд и кадри от вечерта,но и
"систематично".Например: кадри от „тръгване – пътуване – пристигане – и връщане”, Както и
„Общ план”с характерните особености на пейзажа. Серия кадри от
„Средния план”..и кадри с постeпенно навлизане в подробности от
„Близкия план”.. Е, ако сте изкушени и от
„Макро”-фотографията.. нещата ще станат определено много „богати” и разнообразни. Никога няма да сбъркате, ако

подчините всичките си кадри на общия разказ за риболова!

Нека всеки кадър е част от тази, днешна, неповторима риболовна история. С нейните си характерни условия: непрогледна мъгла сутринта с препускащата лисича опашка пред фаровете. Изчезващата риба в синкавите дълбини, „релиизната” с доволство малко преди неповторимият оранжав залез с характерните силуети на уморени, но доволни флайфишермани :-)..
Нека прозвучи като филм - хармонично, старателно дозирано и богато..

нека има сюжет! с определено настроение. Всеки сюжет дава допълнителна "тежест" на всеки отделен кадър. Предварителният сюжет в значителна степен облекчава творческото търсене на място. Дава ни шанс да го напълним с подробности. От друга страна всеки кадър допълва и обогатява сюжета.  Внася определеност и конкретност. Нека го има!

Усетихте ли как постепенно шлифовахме -  от неясната представа за предстоящ риболов.., в неповторима случка с характерен, и също толкова неповторим блясък на брилянт! Къде да шлифовате, какво да оставите и колко фасети /многоплановост от гледни точки/ да има, избрахте самите вие.
И дано успяхте да познаете, кои "стени" са за "полиране" и кой е естественият им ъгъл за да го подчертаете. Тогава се случва най- вълнуващото и най-хармоничното!

Най-хубавото е, че предварителната представа и приятното „задължение” планирано да наснимате предстоящото, ви дава невероятният шанс да изживеете всичко предстоящо поне два пъти ! Един път като участник, втори път като документалист, а трети и четвърти, като творец на брилянти!
Колко ще са ценни и ще струват зависи изцяло от това, колко и какво ще вложите именно вие с творческият си поглед. И не забравяйте древната китайска мъдрост :
(цитат) "На върха ще намерите това, което сами сте донесли със себе си!"

„Еленка"-та.. винаги ще си е там, във вече култовото кръчме до моста. Но, ако го няма Димо в „доспехите”, и не застане в контражур, едва ли ще се види колко е миньонче и едва ли ще заблести с „брилянтността ”си в артистичното търсене на сладоледеното Димово желание, нали?! Той, Димо, си е контражурен и без това, `ма така се вижда значително по-добре!
А пък, ако има и кой да го наснима...;-)

Всичко заблестява и за небилите там, нищо,че е  контаржурно!:-)
Пълно е с нешлифовани диаманти наоколо и чакат! Вземете ги и ги започвайте!

Д-р Косьо

Как да се изненадаме…със собствените си хубави снимки. Част II

продължение...


”Малки хитринки.. с екзотичен „привкус”

Знаете за обувките на гейшите, нали? Едни такива с особени, високи токове са, но не са разположени на задния край на обувката, а по средата на ходилото! Как стъпват с тях е просто чудо! Спомняте си ги, нали? Ще попитате защо са такива? Така не е удобно да се стои, камо ли да се ходи. Точно така е ! Абсолютно сте прави! Те са направени именно заради невъзможността да се ходи и стои естествено! Те са направени за да се създаде впечатлението за нестабилност и несигурност. Вид хитрост, предизвикваща спонтанна реакция на закрила и грижа..от минаващия наблизо, мъж ;-)
Това е "хватката"! Направете един кадър, в който да има нещо също толкова нестабилно, „залитнато”, подскочило или „аха” да се претърколи. Ще видите неочакваната, изненадващо провокираната загриженост на наблюдаващия. Това отново е игра със заложените стереотипи в съзнанието ни. Ако е къща – покривът и винаги ще е отгоре. Ако е кон – главата горе.., а копипата – долу. Да, но ако сте известен чешки скулптор, нещата няма да стоят така. Кон пак ще има, но той няма да е в гората или в полето, а ще е там където най-малко очаквате. В голям безистен, на централна търговска улица в Прага. Ще е "стъпил" на тавана с копитата на горе.

(*Между другото, конят е в реален размер!Статуята е създадена през 1999 и стои в търговски център в Прага. Тя е пародия на истински паметник, който се намира на близък площад)
Така е и с фотографията. Опитайте се да провокирате съзнанието. Направете всичко както трябва, но оставете едно мъничко ъгълче или процент неестественост в кадъра. Вярвайте – ефектът ще е поразителен. И то не по една причина, а по много. Най-съществената ще е удовлетворението на разглеждащия, че е вникнал и открил несъответствието. Предизвикателството ви!
После пък ще се окаже, че един кадър е разглеждан и осмислян значително по-дълго от 5-7 –те секунди за "стандартен" преглед. Изведнъж се е превърнал в малък разказ с главно дeйстващо лице самият разглеждащ! Той започва сам да си задава въпроси / да търси подробности/ и да си търси самотговори и решения. Обърнете внимание на погълнатостта му точно в този момент.
Ето, точно  това е Нещото, заради което снимаме. Тези няколко секунди са времето на пълно синхронизиране на мислите и съзнанието. По-точно изключването му от всичко друго. Оставате сами в тотална вглъбеност, съсредоточаване и унес..ако щете.

Оставете снимката. Почувствахте се по-свежи,нали?!
Нека всяка снимка, която правите да има такъв позитивен и пречистващ ефект. Нека всяка снимка носи възможността да се огледаме в нея и си зададем дори въпроси, които дори авторът и, вероятно, не се е сетил да закодира. Нека снимките са ви богати и интересни! И да не искаме, в снимките винаги има повече информация от видяното от нас в момента. В повечето случаи, част от идеята остава зад кадър. Това, което можем допълнително да направим е да разпознаем къде може да се крие тази закачлива подробност от която „ да се получи кадърът с голямо „К”. Малък елемент - повод за неочакваното.
Всичко това, което написах, е да ви накарам да обръщате внимание не само на основния обект на снимане, а на взаимовръзката му с останалите елементи от средата. Много често се оказва, че тя носи не по-малко емоционална енергия от основното в кадъра. Винаги се старайте да откриете този акцент на средата и по възможност да го съчетаете с основния ни обект за снимки. Взаимовръзки винаги има. Просто трябва да ги видим, осъзнаем, визуализираме и документираме - чисто емоционално. Малката, но важна подробност е да е позитивно! (*тук, Сиси - голямата ми щерка pro-фотограф `ич няма да се съгласи! :-)), а не като в германски комикс. Някой да се удари с главата в стената и да прихнем да се смеем. Тъпо е!
Като пример ще дам : Точно преди месец” успях” да направя един такъв, тъп кадър. Една госпожа получи своя подарък - току що направена великолепна карикатура с всички елементи на дружески шарж. В очите и за миг проблясна съмнението: „Хубаво ли е? Хубава ли съм?” Суетността и липсата на време за реакция взе връх. Съмнението беше повече от одобрението.Намръщи се без да си даде ясна сметка и проконтролира как изглежда в този миг от страни. Кадърът ми бе точно документиране на факта на съмнение. Напълни го! Дамата беше красива, но това което излъчваше – не беше. Кадърът си "стана" повече от грозен с всичкия си потенциал за блясък от отчетливата хубавица. Дори за кошчето не ставаше. Просто не трябваше да бъде сниман! Тези моменти са редки, но предвидими. Избягвайте ги, по-възможност. Ако ги запазите, и ги видите след време. Пак ще са си такива и пак няма да ви радват! Появи ли се съмнение, че кадърът не е добър - откажете се от него. Забравете го, веднага! Преди да е променил "аурата" ви за следващия. Самото наличие на съмнение вече е предрешило съдбата му!
За снимките на хора,някой ден, ще напиша специално. Сега само ще маркирам, че снимките с хора винаги са по-интересни от такива без тях! Правилото не е абсолютно, но съм убеден, че колкото по-близо се придържате към него, толкова повече ще ви харесват снимките след време. Ще кажа и малко "ерес" :  "Чистата Природа, без белези на човешко присъствие, под каквато и да е форма,  не е толкова интересна !" (* за сега ще го оставя само като теза!) Друго, но вързано с Тезата -  почти винаги интуитивно търсим нещо лично в направените снимки. И пейзаж да е, първо ще си спомним кога и как сме стъпили на мястото, което ни е накарало да щракнем.

Друга хитринка е.. "Играта с мащаба"
Отново е провокация към съзнанието и стереотипа. Помните онази снимка на St Fly-я със слънцето между дланите при залез в планината. Примери има много и всъщност са много лесни за изпълнение. Принципът е наслагване на обекти от  различни равнини (планове, хоризонти). В повечето книги за фотография този феномен е описан като нещо от което да се пазим?! Да, понякога с получават нелепости. Как се случва?! Съзнанието има готови представи за това колко са големи определени познати предмети. Колкото по-познат е обектът, толкова по-сигурно е, че знаем колко е голям. Съответно толкова повече ще се съпротивлява съзнанието ни, когото го насложим/сравним, принудително съизмерим/ с друг такъв познат обект, илюзорно разположен в същата равнина. Непрекъснато се натъквам на този феномен гледайки телевизиите ни. Малко съобразителност би избегнала конфузните кадри - напр. с водещи, по главите на които се "показват" дръжки на прозорци - намеквайки за рога.. и т.н. Само се загледайте и ще ги откриете навсякъде и винаги. Тук ми се ще да кажа, този похват е много лесен и много ефектен. Това изкушава и съответно границата между ефект и простотия..е лесно за преодоляване. Ако не внимаваме - айде..е.е..е по наклонената плоскост…

Друг интересен ефект е „Отсъствието”
Най-просто казано, действие извън кадър с елементи в кадъра подсказващи какво е извън.. Сложно го казах, но е лесно да си го предсатвим. Няма как да не се досетим, колко е голяма една риба - ако видим колко е огъната една пръчка, нали?! Често се ползва и да си призная ми е любим похват. Винаги ми се ще къдърът, който разглеждаме да не е просто кадър, а част от процес. По него да можем да прочетем какво е било преди и след снимането. Най-силно въздействие от този тип се постига с характерни елементи поставени и снимани в незавършено действие. Представете си пръските вода след опашката на гмуркаща се риба. Веднага можем да преценим какво се е случило. Виждаме вода, а си представяме риба. Това е! Не е сложно..,но можем да го "засучем" с подходящият поглед и прочитане на реалната ситуация. Въборажението трябва да работи на пълни обороти. Просто да си представим как снимаме обект, с всичко около него. И когато видим всичко свързано с него/ обектът/ предмети, светлина, ландшафт цветен фон осветеност и го подчиним на идеята си. Всичко свързано с дейността му да е там, а просто него извадим от кадър! Бъдете сигурни, че той ще продължава да е там без да е там физически, все едно сме го снимали! Нека "мирише" на присъствие! Нищо, че го няма. В началото не е лесно, признавам, но постепенно този похват се усвоява и става изключително забавен, дори и само като подготовка на идеята. Получават се малки спретнати къси разказчета.. с предсказуем или загадъчен край.
Както го решите! Интересно е! Като го усвоите - гарантирам зависимост! ;-)

Съществуват характерни предмети, които еднозначно са свързани с определена 'човешка дейност. Стик за голф напр. Която и дума да си кажете и помислите, веднага с нея ще асоциирате купища възможности. `ми представете си обстановката край реката, кръчмата, планината, водопада, полето, трева, гора и сложите, който и да е, предмет от екипировката с която ходите пред вас! Просто го хвърлете на тревата. В кадър. Видяхте ли как се промени изцяло усещането за среда? Кадър – гора, но вече се знае, че някой е там. Горе-долу вече се знае кой. След което започват въпроси: Защо? Кога? Кой? Как.. `ма..и т.н. и т.н… Става интересно, нали? Просто така сме устроени..
Композирайте. Вие сте на ход!

Стига толкова за днес, че пак започна да става дълго.. и може би досадно (за някои…)
„Не четете !”- както съветва един приятел :-)

Д-р Косьо