Ейдън или "Как една бизнес среща се превръща в мухарско мероприятие".

Не познавам Ейдън.

Той е партньор и приятел на друг мой познат ирландец - Питър, който откакто се „срина” пазара на недвижимите имоти се появява в София от дъжд на вятър... Колкото да сложи поредната точка на някое от многобройните си начинания.
Звъни ми един следобед да пием чай в лобито.
- Ела да се видим ако имаш пет минути – казва ми Питър - Аз съм с Ейдън – успя да се отърве от едни апартаменти и довечера ще го поливаме по мъжки. Сега те каня на чай и се надявам да се създаде достътъчно официална и задължаваща обстановка, в която да няма как да откажеш основната покана за довечера.
Атмосферата беше повече от делова - Бяха седнали с адвокатите си, насред купища чертежи, бумаги и препълнени пепелници.
- Виждам, че още работите. По – късно? – опитах да се измъкна, чувствайки, че може би не съм доразбрал правилно идеята.
- Не, не – приключихме – Заповядай. Познаваш ли Ейдън?
Запознахме се. Мъж,чиято възраст трудно може да се отгатне. От този тип одухотворени физиономии, които подсъзнателно те карат да гадаеш в диапазон от поне 20 години...
- Питър ми каза, че обичаш риболова. Не можеш да си представиш и аз колко го обичам – започна направо Ейдън, като автоматично се изключи от всичко, което го заобикаляше. – Сега е много сложно при мен. Ожених се късно, имам три деца на 7, 4 и 2...Жена ми е влюбена в Испания и всяка ваканция сме там... Знаеш ли колко мразя плажове и тълпи от туристи? Знаеш ли как жестоко изгарям всеки път, когато сме в шибаната Испания?
Как е възможно някой да иска да ходи на едно и също място постоянно, опитвайки да се сдобие с рак на кожата...и то в момент, когато излизат най-големите сьомги...
Бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади оттам една простичка синя кутийка.

Подаде ми я съзаклятнически...Така, както малките деца си споделят разни тайни...
- Един закъснял Коледен подарък от мен ако позволиш...
Аз я взех и без да се усетя я заразглеждах с искрено детинско любопитство. Ясно е. Вътре имаше различни мухи.

- Снощи ги навързах...за теб. Питър ми каза, че много обичаш риболова – повтори още веднъж Ейдън – и реших, че това ще ти хареса...
Аз немеех. Стана ми някак неудобно, а същевременно истински уютно.
- Не им знам точно имената. Никога не съм знаел имената на мухите, но ако някоя от тези лови в България, виж в интернет как се казва, обади ми се и ще ти покажа как да я връзваш – Ейдън ме потупа

- И аз не им знам имената – вметнах аз като вече бях строил мухите извън кутията на масата. Въпреки, че една част ми бяха доста познати, това не им пречеше да имат абсолютно хипнотизиращ ефект.
- Много се чудех какви мухи да ти направя и реших да ти вържа от всеки вид от най-ловящите при нас.

Останалите присъстващи, които до този момент се преструваха, че са на друго място, решиха, че лудостта всеки момент ще прекрачи границите на поносимост и се изнесоха един по един.
Разговорът се понесе из ирландските езера и реки, после из нашенските...По неговите думи нещата последните десетина години и там доста са позагрубели – освен ВЕЦове, поляците емигранти с размах демонстрирали на останалите общности как се лови с ток, вар и мрежи...На местните клубове в началото им отнемало доста време за да диагностицират проблема и дори огромните /при това по неговите описания доста организирани /усиля рядко поправяли нещата.

Традицията в рода на Ейдън била такава – един ден седмично мъжете прекарват на реката или в морето. Вечер носят две- три риби вкъщи за вечеря. Това бил много важен ритуал, особено в по-тежките години... Последно време често се случвало да не уловят и една риба за целия ден. По този начин жените ги обвинявали в лъжа и не рядко наемали частни детективи, които пък още по- често също се оказвали запалени риболовци...

Негова съседка от сумай ти време безуспешно съдела частен детекив, който почти две години вместо да следи съпруга и, ловял с него пъстърви на най-близкото езеро.
А хонорарите били достатъчни за да затварят двамата пъбовете всеки път...

Нито аз, нито Ейдън усетихме колко време е минало...
Времето се изкриви...Точно както се получава при хубав риболов...

Нито пък усетих колко време мина следващата вечер, в опити да навържа прилично... като за Ейдън... от мухите, с които хванах най-много български риби...


..`го написа:
Ники - Младши
...а ги наснима : St Fly-я