Най-тъпото в случая е, че вместо апарът да ни служи.. ще се наложи ние да му се нагаждаме! "Сапунерка", "сапунерка", ама важничи, (хем сме я избрали "уж" за помощник! ;-),а се налага ние да сме и помощника!)
Това е резултатът. (кука No 30)
Писано е много. И за осветлението, и за скоростта и за стативите. И най-вече, за това как ръчно да настроим всичко за да се получи. Но.. „но”-то е в това, че т.н.”сапунерки" са доста ограничени, за да не кажа, осакатени от към ръчни настройки. Т.е. повечето от писаното въобще не ни помага. За това, ще напиша няколко прости, практични неща, които дават приличен резултат. Ще допълня и с малка, но много полезна хитринка..;-)
Първо – задължително трябва да проверим дали нашият апарат има специален режим „макро”. Ако сме решили да снимаме с телефон(.ммм..да..a..а как звучи само!), проверяваме дали има такъв режим. В някои от телефоните има режим „документ”, който върши приблизително същата работа. Колкото и да са "учени" специално за "макро" телефоните `ич не стават!
Второ – поставяме копчето за снимане с приоритет апертура (A) – т.е. по-голям отвор на обектива! Тук влизам в противоречие с обичайният подход – "тясна апертура=по-голяма дълбочина на фокуса"! Да така е, но идеята е фокусът ни да бъде точно на определено място и според възможностите на обектива .. да ни „размаже” предния и задния план! Твърдя, че прецизният фокус поставен точно върху обекта на снимане, е значително по- добра идея от това да налучкваме .. с раширяване на зоната на фокус !
Трето. Ако наистина, апаратът ни има „точково” фокусиране, избираме го задължително!
Четвърто – поставяме нещо плоско и шарено – парче хартия, примерно, на мястото на бъдещата муха за снимане. Опитно търсим най-малкото разстояние до обекта в който все пак автоматиката на апарата успява да сработи! След като го намерим.. изместваме апарата с една идея назад. Защо ли? Едно съображение: малките апарати са с доста калпава оптика. Колкото сме по близо, толкова повече ще се проявят изкривяванията от въпросната калпава оптика. Не бих препоръчал да се ползват и крайните точки на "зуума" на такъв вид апарати. Те са правени за усреднени условия на снимане. Крайните стойности на "зуум".. винаги са търговски компромис с качеството..(заради цифрата)! Това важи особено за апаратите с ненормално голям "зуум". Приблизителен ориентир е : малката цифра да е приблизително два пъти по-малка от голямата цифра../ в мм/ (обикновено са написани на обектива). В ниския клас винаги е по-добре да се предпочете апарат с по-малък "зуум"!
Пето. Дойде време за осветлението. Трябва да е хомогенно. Това е особено важно при макрофотографията. Постига се по много начини, но най-простото е да залепите оризова или обикновена хартия върху прозорчето на светкавицата, която ще ползваме. Аз поставям дори две! Второ..много важно е къде е разположена самата светкавица на апарата. Често обективът прави сянка при снимане от толкова близко разстояние.т.е. светкавицата повече пречи отколкото помага. Нали ви казах, тези апарати не са за тая работа! В този случай.. бих казал ...неспасяемо... без втора светкавица. Втора светкавица по принцип е нужна. Имаше едни такива много практични. За по двайсетина лв. с вградена фотоклетка - тригер. Хм..м.. `Що не си купих..., ей така да има.. Идеята е да работят в синхрон като втората да е т.н.„пълнеща”. Ако обективът дава сянка, „пълнеща” ще е тази на апарата, а другата - основна. Както и да е.
Шесто Остава нерешен въпросът с анализатора на осветеност на самият апарат. Ако имате ръчни настройки е лесно. Но ако сте с автоматично измерване на експозицията имате два начина. Единият е да го елиминирате, като закриете сензора в момента на снимане. Вторият е, на мястото на снимане(върха на челюстите) първо да сложите сравнително тъмен обект (и шарен), докато фокусирате и мерите, и който да махнете в момента на окончателното снимане. Този обект трябва да е достатъчно голям за да бъде разпознаваем от фокусиращата система на "сапунерката". Един съвет – изрежете в картончето мястото където ще е разположена бъдещата муха,за да може в момента в който ще слагате „мострата за мерене” мухата и плоското картонче да са разположени в една равнина по отношение на обектива. Сензорът ще прочете и настрои апарата за нещо със средна плътност на цвета и точно измерено разстояние.Натискате бутона на половина. Махате картончето и натискате до край. Добре е когато подготвяте осветлението ,то да една идея по-слабо от средното ,за да може да сработи датчика за светкавицата (ако не сте го изолирали). В стандартният случай просто поставяте светкавицата в задължителен режим! Всичко в тези апарати е правено за средни стойности. При такива условия ще имате възможно най-добри резултати.. т.е. апаратът ще е максимално оползотворен.
Допълнително осветление е необходимо. Желателно е да е от две страни за запълване на тъмните места на менгемето и мухата. Насочете ги директно към тях.
Седмото - "Бял баланс" - ей т`ва е най-трудното. Пряко зависи от вида на осветяването, фона, вида на снимания обект и какво ли още не. Светкавицата = чисто бяла светлина, каквата е и целта при повечето фотографии. Добра идея е ползването на т.н. "супер брайт диод". Това са диоди с голяма яркост и цветна характеристика много близка до халогенната светлина (повече от 5000 К градуса!)При това, имат огромното предимство да са истински "точкови" източници на светлина, могат да се дозират прецизно и не греят! Не e трудно да се сглоби подобна система при домашни условия! "Баланс на бялото" при автоматичен режим е приключение - няма как да го обясня. Пълна непредвидимост е! Ако сте осветили достатъчно-т.е. налучкали сте средна стойност на осветяване (с гарантирано бяла светлина), проблем с белия баланс няма да имате! В апаратите,обикновено, има предварително нагласени режими за различни условия на снимане (никога не разчитам на тях!),но вероятността да се улучи правилния за "макро" ,практически е нулева. Сетих се за малка хитрост: - ако апаратът ви е с 14 мегапиксела - направете го да снима на 10! Ако е 10 - направете го на 8! Ако е 8 - 6! С тези малки матрици.. тези апарати работят на ръба на възможностите си - помогнете им да дишат! ;-). Това изкуствено намаляване на броя на пикселите няма пряка връзка с цветния баланс, но много помага за намаляване на "шума" - преведено: повишава качеството (увеличава разликата полезен сигнал/шум от матрицата. В определени граници, разбира се)!
Друг - известен проблем е с фокусирането. Повечето "сапунерки" нямат ръчен фокус. Те или измерват разстоянието до обекта (по-скъпите!), или чисто по електронен път анализират "размътването" на образа върху матрицата и изчисляват възможно най-ясният образ. По-честата система е втората! (Тук малко се злаупотребява, пак чисто търговски..- системи за "анти шейк","стеди шот" и т.н. Все неща без които не може,(че истинските системи са скъпи!), а ни ги представят за някаква, кой знае каква, учена добавка за която искат допълнително някой лев!) Та, за фокусирането.. ако е много дребна мушицата - правим номера с изрязаното картонче. Ако имаме бутон на апарата за фиксиране на условията за снимане (не всички имат!) Натискаме го него в момента в който наистина сме добили точния фокус!
Осмо - фон. Ползват се различни по вид, цвят и структура. Колкото е по-хомогенен и без подробности e фона, а от друга страна мушицата ни е различна по плътност и цветен тон от фона - толкова по-лесно ще е на матрицата "да реши", че това търсеният обект за автофокусировка! В този смисъл е добре да се търсят контрастни на мухата фонове но да не са с голяма разлика! Нека разликата е в цвета!(Всичко това важи,само ако сме поставили мухата за снимане в центъра на кадъра!) Основно правило е „фона да е по-"скучен" и хомогенен” от обекта на снимане. Това е едно от важните условия апаратът наистина да фокусира върху мухата, а не върху фона.Една масова типична грешка е ползването на бял фон! Не го правете, ако искате мухите ви да изглеждат добре и на снимка! Нека фона бъде близък по "плътност" на цвета, но с различен цвят! Апаратите мерят обща усреднена експозиция, а когато спрямо фона ви мухата е най малкото нещо попаднало в кадър, естествено измерването ще е повече на фона, а не на мухата.. Ще имате добре измерена експонация на фона и лошо измерена на мухата. Ще получите добре сниман фон, а мухата ви ще е винаги тъмна и като "недоосветена".. т.е. без подробности - и обвита в мрак! Ефектът е като снимане "на сняг", или "срещу прозорец" - трябва малко да се внимава!
Това е как се прави.
Тук е мястото да обясня за идеята от картинките. Ето ви фонове. Ето ви и елегантно решение за осветяване. Формата е нещото, което най-много ми хареса. Тя дава възможност фона да е достатъчно отдалечен от обекта, т.е. винаги разфокусиран и приятно хомогенизиран. Формата дава възможност и за много интересно разпределение на осветеността от лампите и светкавицата. Получават се интересни елегантни рефлекси, които при желание можем да подредим както ни хареса или въобще да премахнем! Променяме ъгъла на купичката и готово! Опитайте и сами ще се убедите колко интерсно се получава. Малко фантазия по големина, и по цвят и вид. Получава се страхотно!Най-важното в случая е правилното разпределение на светлината, хомогенизирането на фона и голямото отстояние между обекта на снимане и фона.
Най-вече – много е лесно! Това е!
Сигурно пропускам нещо. Като се сетя, ще допълня!
Поздрави на опитващите!
Д-р Косьо
Много полезно и практично. Благодаря за лекцията:-)
ОтговорИзтриване