Моят опит в успешното чупене на мухарки

Ако някой не го може..няма грижа! Насреща съм!:-)

Росен, както винаги, намери рационалното зрънце сред изобилието от безсмислени реплики и подмятания сред гърчещата се ни в спазми, тип „де жа вю”, мухо-действителност.Роска, пак ме учуди с благонравния си „непукизъм”.
Как го правиш?! А какво ти коства виждам :-)!

Счупените въдици.. Колко е лесно, нали? Едно коляно и готово. Но, не! Има далече по префинени методи да свършим тази работа. Така просто не може!
За да е успешно има няколко условия. Първото от тях е отдавна да си зажаднял за мухарски риболов. Второто е : Точно този ден да си тръгнал с една мухарка по реката. Третото е : Да си планирал целият ден с подробности.. и в никакъв случай да не си взел „zip” пакет - тип канаконлит, шкурка и т.н..Има и още.. Трябва да е любимата ви въдица . Най- новата, по възможност, за която умирате от любопитство да разберете, как се държи „на терен”. Денят трябва да е много подходящ за успешен риболов. Налягането трябва да е стабилно поне от седмица, преди това. Риболовното място – колкото по-далече, толкова – „по-добре”! Рибите трябва да се вдигат още от сутринта. Да са много и да са големи. Да са на близко, достъпно, разстояние и да кълват точно на тези мухи, които сте им приготвили. Колегите с които сте тръгнали, с изненада да установят, че днес е най-успешният им риболовен ден в годината! Или най-малкото така да започне! Има и още. Нататък и сами ще се сетите..
А сега конкретно..
Първата ,която се озова счупена в ръцете ми бе една „Силстар” -ка. Странно, но върхът и климна при засичане на риба. Да, ще кажете навсякъде пише, че въдица от риба не се чупи. Да, да ама „не”. Казвам какво видях.Нова въдица- … 10 см. от върха увиснаха с леко припукване. Почти без никакво усилие на пръчката. Огледах внимателно. Много равен ръб със „стъпало”. Коментирахме с колегата от магазина. Решихме, че просто е производствен дефект за да се счупи по този начин. Благодарен съм му.Защото веднага отреагира и ми върна парите! С тях веднага си купих един залежал „Мартин”- USA… За същите пари - вече с IM 6 карбон! „Жив и здрав” е и до ден днешен.
Друга въдица счупих при далечен кастинг - т.н. „измааа”ване” с много изваден шнур. Въдицата беше тънкостенен карбон. Много твърда, лека и фина, пък и скъпа .. макар на 2.70/ не са ми любими!/. Нямаше да се случи случката, ако бях обърнал внимание, че зад мен на около 7-8 м. имаше шавар/папур/. Както знаете, листата му хванат ли муха – не пускат лесно.. Рязкото подаване на пред при закачена муха извади душата на крехката конструкция. Счупи се с две парчета. Т.е. на две места едновременно. Едното на около 10-тина см. От върха .. другото на още -20 см. по-надолу- в основата на един от водачите. Критично място.. си е. Тук идва в съображение дебелината на типетите. Съвет от препатили : Не прекалявайте със здравината им. Все пак са по-евтини от въдиците! Една хитрост при ползването на здрави типети, която ползва един приятел : Прави допълнителен възел за отслабване на типета..Хитро – нали?
Трета – имах неблагоразумието един друг „Мартин”-USA.. да не го прибера в тубус. Оставих го само в платненото калъфче и го мушнах покрай шофьорската седалка от ляво..Там е доста тясно в Ситроенчето ми и е перфектно за въдица!..Получава се една гънка която много добре защитава въдицата.. Не можеш да я достигнеш с крак.. Ползвал съм това място много пъти и не съм имал проблем. Да, всичко това важи, но за предната седалка. Друго е, на задната седалка да седне на един приятел щерката! Евала! Уцели я с обувката от първия път! Едната втулка /на третата част/ беше смачкана странично. Знаете – няма лечение!
Четвърта – бях си купил една мухарка просто така, за проба. Пак тънкостенна ..от неизвестен корейски производител. Много ме кефеше! И то най-вече с това, че беше повече от лека. Не я усещах въобще. Колко риби е извадила няма да ви казвам.Работеше почти всяка събота и неделя. Поизтриха и се водачите. И един ден не издържа. Разцепи се на нишки при подаване напред. Без някакво специално усилие. Изненадващо и учудващо. Реших, че си и е хванала рибите и не съжалявах за нея. Така и не разбрах, ударил ли я бях някъде или какво. Просто се разслои на нишки малко над дръжката на доста голяма дължина.. около 30-40 см! Почти до снадката! Остана ми загадката за на татък.
Пета – Също толкова необяснимо. Прекрасна въдица- „Мичел.. Фриган”! Купих я просто от любов към екзотиките. Знаете „Мичел” не се славят с мухарките си . Влюбих се в тази тояжка! Познайте – купих и другата ,но защото?..! Горещо я препоръчвам на всеки! Как я счупих – не разбрах. Вярно – падал съм с нея не веднъж и вероятно съм я наранил. Една сутрин на любима река нанизвам шнура, сгънат – както пише по книгите. Стигам до предпоследния водач. Минавам през него. Внимателно подпъхвам към върховия. Изтеглям. Запъна се възелчето между шнура и повода на предпоследния водач .. И хоп - горната част ми остана в ръцете! Щях да получа сърдечен пристъп! Не може така! Следващите десет минути ми се губят. Не можех да го осъзная. Това ми бе най, най-пасващата въдица..Обадих се по спешност да ми запазят другата – последната. С нея си ловя и до днес. Правих опит за ремонт. Получава се, но като знам как работеше, само се ядосвам на далечната прилика!
Следващата.. Тук искам да ви обърна особено внимание! Не съм срещал да е писано, но явно си се случва! Как се чупи въдица в тубус?! Случаите са два. Единият е направо,как да кажа, бесен съм! Тръгнал съм да си купувам ПВЦ тръба да си сглобя набързо един тубус за да не мъкна гола една мухарка с риск да я счупя. Отивам в магазина. Взел съм въдицата за да измеря точно тръбата още в магазина. Отрязахме парчето. Изправих тръбата за да премеря. Подпрях тръбата на масата и пускам внимателно въдицата както е в калъфчето. Сътоветно когато стигна до дъното - опряно в масата се оказа, че съм сложил тръбата на ръба. Естествено въдицата се изнизва, защото още няма дъно и се удря в земята от около 80-90 см. Аз все още нищо не подозирам. Прибирам си я. Довършвам си съответно тубусчето. Украсявам го с дунапрени и тапи. Същият ден с колеги коментираме разни въдици. Решавам да им я покажа. Вадя тубуса. Вадя калъфчето с въдицата. Изваждам я и … ужас! Върхът се подкъсил с 10-тина см… Естествено пак умрях! Ментално си припомник как преди няколко часа се погрижих да и намеря тубус именно за да не се счупи!!! И съответно- случката с масата!
Оказа се, че това не е единичен случай. Накратко /че случаят не е мой/. Колега изпраща въдица в тубус. Старателно уплътнена с допълнителни подплънки. При получаването, се разбира, че е са счупени не единия ми и двата върха /на много скъпа въдица!/. Няма белези да е отварян тубуса. Просто същата случка, като с масата, но вероятно е падала от по-голямо разстояние. Вътре в тубуса от собствената си тежест при такъв удар е напълно възможно да се счупи! И то независимо от уплътненията и дунапрените, които обикновено има вътре.. От тогава си мисля, как да се направи така ,че в тубуса въдицата да се фиксира/всъщност подпира/ не само в краищата, но и някак в средата. Така, че да няма възможност да се удря в капачките.. /Имам вече една идея.. / .
Това последното е всъщност един от случаите, който най-вече ме провокира да донапиша за счупените въдици. Не съм го срещал, а и не обръща внимание човек.. когато е оригинал. Все си казваме оригинална опаковка, оригинална опаковка.. ,но и тя си е с проблем..
Още един случай - Този път си е от технологията на производителя. Много добра въдичка - 2.10 – „муцка” както казва Росен. Вярно – евтинко, но върши прекрасна работа. Бе, стягам макарата. Ловя. Нещо почва да ми хлопа. Пак затягам.. Разхлабва се .. Что такое..? Внимателно разглеждам и какво да видя. Аз си затягам, а самата резба ми се изнизва постепенно от дръжката както си е затегната.Оказа се, че цялата дървена дръжка се крепи на една картонена тръбичка. Бланката не свършва до края на дръжката, а малко след като влезе в корка. На татък – картон, който като подгизне покрай неравномерно залято лепило става мек и нататък е ясно! Лепихме се, импрегнирахме се. И още я имаме в арсенала! Купих си още една, че на първата се износиха водачите. Много ми хареса стегнатият строй. Нищо друго! И с нея падах няколко пъти. И едната замина. Този път от откровен удар по камъните. Не се счупи веднага. Пак казвам – така е лесно. Трябва да има интрига! Счупи се на един от последващите риболови, когато много разчитах на нея и не очаквах! Нли не сте забравили,че едно от важните условия за успешно счупване е изненадата!
Още едно .. По време на риболов. Замахвам и в момента на замахването разбирам, че горната снадка се е разхлабила и се е измъкнала на половина. Просто в един миг разбирам всичко. Видях нещата предварително. Усилието вече не се разпределя и предава равномерно и на долната част а остава да натиска на средата на снадката. Стана ясно едномоментно. Неизбежно е. И го виждаш малко преди да стане. Не може да се върнеш в предишните стотни от секундата. Хрус .. И си готов! Много успешно! Перфектно! Мм..м..м, да..а.а..! И това е част от ”адреналина”.. , макар и с неприятен привкус.
Стига толкова.. Вече е ясно, че в тази работа с чупенето много ме бива!
Един приятел, когато не устоях на поредната покупка, ме попита :
”За какво са ти толкова мухарки? Какво ги правиш?!” „Ами , да ги чупя!” – му отговорих, без да се замислям! И си е самата истина!
Поздрави и респект към Росен, че пак ни напомни едни такива, уж лесни и прости, но много важни правила. А защо не и навици, които ще ни спестят доста разочарования! Нищо ,че "Счупеното носи.. "и т.н., но на продавача!
Д-р Косьо
п.с. 1
Сетих се още.. за "заклинването"..Виждал съм, макар и не счупени, мухарки в много критично състояние при опититие за "разклинване". Опитвам се да си представя какво става с бланка при това критично усукване и напъване.....И хич не ми се нрави. Добре е да се направи профилактика за да не се стига до тоя зор! За профилактиката - няма единно мнение. Доста е писано. Всеки сам може да реши кое и как.
п.с. 2
Да не забравя още нещо.
По света и у нас се лови и през зимата. Не знам колко от вас са се сещали, че при ниските температури, особено под нулата, карбона започва да става значително по-крехък и уязвим.
Минута за реклама: :-)"Лонг Лиив дЪ Бамбууу..у.у.." Край на рекламата.:-).
За съжаление и това го разбрах пак от опит и после! Ловя си с една тънкостенна, стройна мухарчица.. Цял ден – кеф. Вярно – студено е, но пък едно слънце се е усмихнало.. Една чиста вода, едни шарени пъстърви. Направо Рай.. Малки хванахме предостатъчно. Една голяма така и не пожела дори мухици -CDC-та на номер 22! Бях се заплеснал по нея.. Поредно подаване .. и поредно разминаване с мухата.. Естествено засякох не навреме и мухата – отскочи , макар и малка се закачи на клон. Подавах от тревата. На 5-6 метра от брега. Почти целият ми изваден шнур падаше върху сухото. Всичко - с цел да не ме види. Да не я уплаша. При тази позиция неколкократно закачах ръба на брега. Толкова се бях увлякъл, че не спазих основно правило:
„Закачиш ли един път – ще закачиш и втори, ако не направиш поне крачка – напред , встрани , назад.. ..на някъде.. ,но не подавай от същата позиция по същият начин..!”
Е, увлякох се и закачих повторно. Голяма беше пущината и яко се бях заиграл. Не смеех да се приближа и се опитах с леки подръпвания да откача мухата. Тънък типет, за малка муха !!! Въобще не предполагах, че при тези фини схеми слабото място ще се окаже въдицата!!!. .. Ей на -случи се ! При нормални условия, съм сигурен, че нямаше да е така!
Историята не свършва до тук. Решавам да си я ремонтирам. Подготвям плътна втулка. "Докарвам" прилежно конусите за да уплътнят. Подготвям позицията да не се разминат водачите. И .. и действам.. Толкова бързо дръпна лепилото, че не успях да докарам съосност на водачите..! Имаше, макар и минимално леко .. размиване.. Можех да го догодя с леко изкривяване на самите водачи.. Но-не! Трябва да е перфектно! Всичко това се развива в рамките на минута, минута и половина. Бързи, смели и грешни решения! Завъртам още малко. Точно толкова, колкото да усетя онова пронизващо съзнанието пропукване от невъзвратимо усукана бланка. Знаете, пропука ли така – отлетяха минимум 20 см… от дължината и! И то ако имате късмет! Е, то е ясно - аз нямах!
Много внимавайте! Ремонта на мухарки не е проста работа. Нека го вършат хора, които разбират какво правят и го могат. По-лесно и по-евтино излиза да питате патилите! "Не се опитвайте да го правите сами в къщи..." :-) и не я давайте на ... /който и да било :-)/, ако не сте я прежалили!
Пак поздрави,
Д-р Косьо
п.с.
Няма въдица, по-скъпа от риболова, който можеш да направиш с нея или без нея! И да е скъпа, това е просто "пръчка" ... Дори шнура е преди нея! :-)