...

"Мухата днес" е място за споделяне. Споделяне, преди всичко, на личен опит при риболов с муха и шнур (flyfishing), а после на всичко останало, свързано и не чак толкова свързано с това великолепно хоби! Ще пиша за неща, които не срещам в "Net"-а, а смятам за интересни. Текстовете, картинките и идеите - всичко е авторско. На края ще намерите и снимки, които винаги показват повече и ме "зареждат". Надявам се и вас!


21 август, 2010

"Кефа"-ли и "Скоби"-та на суха..

Знаете неудържимата гледка на разпенена вода от пляскащи скобари. Една година, на река Струма бях особено впечатлен не от друго, ами от това че водата беше бяла! Бе побеляла от пяната по повърхността и, образувана от пляскащите скобари!Невероятна гледка е! Вир около 10 на 10 метра с почти непрекъснато скачащи скобари от кило на горе..и.и.и Нищо не можеш да направиш за да участваш в друга роля освен като наблюдател.Някъде из филмотеката ми трябва и филмче да съм запазил. Както и да е, опитите ми да направя нещо по въпроса останаха и винаги са оставали без никакъв успех. Втори случай - пак на Струма, успях. Хванах едно скобаре на суха муха. Бяла – тип парашут на 16-ка. Беше някъде около Пастух - там където живеят „косачите”. Гледката пак беше невероятна– десетина здрави прави мъже.. с по една яка сопа в ръцете.. и "косят" ли "косят". А един тарикат.. в долният край на вира, хвърля пиратки във водата в момента в който пасажа от скобари се опита да се спаси .. на долу по течението.. Гърми им и ги връща обратно - в кланицата от тройки.. Грозна картина.. И на този фон / не предполагайки / се появявам в цялата си абсурдна екипировка..за мухарлък..!? Останаха без думи..точно като мен, но това е друга тема.. Та, в един вир под косачите, където рибите все пак можеха да имат някакъв шанс.. Подавах за кленове. Направи ми впечатление, че на едно от местата кленовете взимаха по по особен начин.. Едно такова - не бърза и някак плавно. Много пъти опитвах да засека.. и засичах.. ,но без риба..Като „истински косач” се държах..Махах, махах.. Явно ми повлия съседството.. Подавам.. Изчаквам .. Виждам раздвижване около мухата .. ,ако не засека, рибата изчезва. Като засека,пак изчезва.. и така. До момента в който наистина закачих рибка..Малко, но най-важното, което осмисли деня ми тогава. Скобар на муха. Бях чувал, но не бях виждал. Теоретично, не намерих достатъчно описания на подобен риболов. А опитът ми е твърде скромен. Имам пред вид риболов.., а не капота на тема скобари на суха! Имам хванати, бих ги нарекъл, случайни скобари. Знаете, ловите си на нимфа... и вземе че се закачи някой скобар. Случва се! И Алекс, и Ники Никулдена, и Боянския.. са ми разказвали, ама друго си е да ти се случи.. Е, случи се! Този път се случи..На суха!Ще се опитам да го обясня до колкото мога. Или по-точно ще разкажа фактите пък вие мислете за логиката. Избрах мястото-не случайно! Искаше ми се да дръпна нещо по-така - трофейно. Опитът ми от последният ми Огостенски риболов ме разочарова с две неща. Първото - обилното наличие на риби, което само по себе си не е чак толкова разочароващо, но като го насложиш върху почти пълното нежеление на големите да лапат. Става си направо отчайващо. Махаш си, като на манифестация преди 10-ти. Мястото е познато на любителите на кефалолова.. А че е пълно със скобари е просто за пълнота на картината. Излишно е да казвам, че съм ги опитвал на нимфа..Да, хванах. Единият път наистина хванах - една люспа с размер на среден дамски часовник! Тежеше впечатляващо /собственика на люспата/.. преди да се отлюспи.И така.. Жега е – страшна! Ранен следобяд е. Водата е бистра, ниска и обещаваща.Очаквах големи риби, но въпреки това избрах последното- най-доброто от Огоста- „Осичката от Орешака”, грешка -"Осата-бебе". Като за начало става. Според мен, жълтото работи най-много на обяд.. та, за това. Избрах позиция. Нагазих. Още с пъвите подавания ми направи впечатление, че се активираха големи риби. Зоната, която избрах бе трудна за други риболовци – тинесто дъно с труден достъп от към брега. Ивица с мочурлива растителност. Тези условия обостряха надеждите ми за успешен риболов. Търсех единствено и само едри риби. Там са! Видях ги.. Оставаше само да намеря как да ги прелъжа. Започнах обещаващо.. Проверих две три места с надпис..”тук съм хвани ме, готов съм”. И го направих. Но това, което ме впечатли е колебливостта при взимането на мухата. Че взимаха – така е, но със замисляне и неубедителност. Ако подам същото, по същият начин на голям хитър кефалюга.. едва ли ще имам сериозен успех. Знаете ги.. Няма начин! Смених тактиката – стандартно. Увеличих дължината на типета, все пак беше тиха и гладка водата. Смених и мухата с пъстървова класика - любимият „Роял Коучман парашут”. Очаквах по-големи риби. Куката-12-ка на Даичи. Още с пъвото подаване се почувства разликата - безкомпромисна атака още с падането. Прилична риба с много стръв! Това окончателно ми утвърди усещането за предстоящ успех. Подадох няколко пъти на местата около мен.. В рамките на 5-8 метра. Беше достатъчно дълбоко. Имаше и водорасли. Аз не мърдах. Рибите би трябвало да са спокойни. Така беше. Атакуваха мълниеносно.. и захапваха сигурно.Поиграх си докато усетя линията и изчистя техниката за прецизно подаване с този дълъг повод. Е, дойде моментът да подам там където преди малко видях вълната от "косатка"! Прехвърлих малко. Все пак, дистанцията беше над 15-17 метра. Отчетох грешката си веднага. „Колелото” се повтори, но на мястото където ми е вързан повода за шнура. Малко – но все пак възелче - удря се и дразни.Оставих нещата да се поуспокоят. Изчаках. И какво да видя - леко около мухата нещо се заигра. Не го видях. Само се досетих, че е на близо. Една вълничка- повече на въздуха, отколкото на водата. Изчаках още малко, но вече в поза за мълниеносно засичане. Точно! Нещо се придвижи към мухата. Леко я побутна. Тя се измести леко встрани. Не се издържаше повече, но трябваше.. още малко, още малко..хайде, засмучи я най-после. И..и.и. се отказа! Не, не трябваше да става така. Нищо, вече дишах и трескаво мислех. Рибата беше представителна , макар да не я видях. Такива „ колела” случайни риби не правят! Видя ли такова, особено, ако не видя рибата, знам със сигурност, че е голяма! Хитри са, ей, хитри, та хитри! Изчаках.. Трябваше още, но не можех. Подадах един два метра още по-на вътре. Знаех, че естественото поведение на леко раздразнена риба е да се премести на вътре. При условие, че я поизплаших, би трябвало вече да е на вътре. Този път нещата бяха като по учебник. Взе си уставно. Засечка.. и следва приятно огъната мухарчица. За нея обезателно ще кажа няколко добри думи,но във следващият репортаж - има за що!Предстоеше най-сладкото - да я докарам до мен. Мнооого дълго.. от 17 метра поне.. Предстоеше ми 17 метрово удоволствие!Не беше от най-големите, които очаквах, но пък изненадата беше пълна - скобар! Стига,бе ! Не може да бъде! От кога съм се наточил.. и нищо до сега! Веднага си представих, че зад останалите кръгове, които виждах и започнях, стояха не кефали а скобари. Веднага си представих, че съм ги хванал също толкова лесно както този в ръката ми! Да, да .. ама.. Не, че не беше относително лесно. Как да не е лесно, като предишни пъти въобще не си ги хващал! Страхотно бе – повярвайте..!Тази риба е невероятно борбена,силна.. ,невероятно "невротична".. и невероятно внимателна при взимането на мухата. Не съм вярвал, че ще ми се случи точно днес и сега.. ,но ето на – случи се. А ви пиша, че всичко е фино..,защото от този миг на татък риболовът ми придоби съвсем друг смисъл. Целенасочен риболов на скобари! Постарах се повече да гледам отколкото да действам! Как да изпусна такъв момент! Експеримент – да ! Никаква предварителна подготовка, но поне една от мухите ми ловеше скобари! Това е факт.Всичко това го премислих в рамките на секундите, докато водех рибата до себе си. Моментално "съживих" "Коучмана" в Амадуто. Подредих му косъмчетата и перчема. Ново смазване след подсушаването. И отново- на 17-18 метра напред. Малко в ляво.. този път. И пак така.. много чакане (поне така ми се струваше) .. и ужасно фино потрепване с мухата. Ако го можеш, на тази дистанция. Трудно ставаше, поне до този момент си мислех, че това е от значение.Прелъгах още два по същата схема. Последният се бореше повече от обичайното и явно разбута пасажа и го прогони на вътре. Тръгнах след него, до колкото бе възможно. Тинята вече леко ме притесняваше. Избрах по-сигурното - движение покрай брега, с което се лиших от възможността за дълги целенасочени подавания. Но, това е.. И три да са- скобари са! И си ги хванах сам. На суха муха! Не един – случаен,.. а цели три.. И то целенасочено! Това е! Продължих да вървя бавно след пасажа, до колкото го позволяваше терена. Не пропусках кленските „ къщи” и методично вадех кленовете от там. Непрекъснато. Бяха много и доста охранени! Търсех трофейния от миналият риболов. Може пък, да е сменил реката, този път.. знам ли?! И така.. до момента в който видях не просто „къща”, а „луксозна вила”. Леко полуостровче вдадено към течението. Надвесено дърво - не не много голямо. Струята бие точно по ръба на полуостровчето. Тихо място колкото петак - след него.. Ммм..м.м няма начин да не е там. Там беше! Подавам и засичам. Не хващам. Подавам в същото място. Пак така, пак засичам и пак не хващам. Пак подавам на абосолютно същото място. Рибата пак атакува и пак не я хващам. Почетвъртвам. С всяко следващо подаване виждам как рибата става все по настървена и по-агресивна. Защо се разминава - не знам и не мисля. Само тъпо и упорито подавам. На шесто или седмо подаване, пак казвам, в една и съща точка !!!.. Добичето захапва с такава сила...,че предварително видях как скъсва. Но, не - натежа безапелационно. Тежко и бавно се опита да се върне. Добре е, че го изморих предварително с атаките :-), иначе да се бе отнесъл безвъзвратно..Шегувам се! Здрав си беше. На куката бе, колкото и да не ми се вярваше! Удиви ме, че независимо от размера, не ме впечатли толкова..хващанвето му. В главата ми все още бяха скобарите. Не се бях оттърсил. Мисля си, какво и как, пък някакви двукилограмови кленове ми пречат да се съсредоточа.:-)И така дръпнах още няколко прилични риби в преследване на отдалечаващият се пасаж/ заедно с мислите ми/. Подминах "двама с плувки"..Има ги навсякъде и винаги. Забелязали ли сте, че почти винаги гледат сърдито. Извадиха една-две каракудки колкото среден пръст..:-) Обиколих водораслите методично. Отчетох още един трофеен!Но само с късане! Този път, наистина- много яко късане. И то като по книга. Моя грешка. Реших да го вадя "на буксир". Е, такова вади ли се.. така! Не ми беше интересно. К`во от това?Реших, че е време да се съсредоточа отново на скубитата.. Не ми даваха мира. Вече бях от горният край и се спусках по течението, т.е. можех да наблюдавам поведението им. Стана наистина интересно. Виждах ги ясно.. ,но снимките през очилата нещо не се получиха. Определих ги/скубитата/ като че ли в две състояния.. Едно – организирано, както всички ги знаем, във вид на строго подреден пасаж в тънките и средно дебелите бързеи.. Движат се „като един”.. И реагират също така.Вторите – бих ги нарекъл ... в състояние за мухолов. Пак на групи.. ,но този път в хаотично "разбракан" вид . Едни такива – „с вид на скучаещи”. Разположени и по и срещу течението..и на различна дълбочина, безразборно. Бавно се движат или стоят като замръзнали..на десетина до 20-тина см под повърхността.. Движат се, наистина хаотично и бавно. Създава се впечатлението за някакъв вид ступор. Опитвах да подавам мухата от пред, от зад, от страни.. с удар, без удар, на изтичане.. Смених мухата с по-малка, с по-голяма. С друг вид и цвят. С косми и без косми. Сещате се, че такъв тренажор едва ли ще ми се предостави вече. След всичко пробвано..видях, че работи една единствена схема. Подаване в рамките на десетина см. пред рибата. Ако подам от страни – не реагира! На по дълбоко стоящите риби - съответно на дълбочината. Ако е на 20-тина см... подавам на 20-тина пред. Ако е на 5 под повърхността.. съответно на 5 см пред нея. Ако падне точно от горе - не се получава. Всичките взимания бяха от риби, разположени в посока срещу течението. Не успях да видя какво взимат от повърхността . Имаше и спонтанни вдигания. Не видях да плува нещо интересно.. като храна. Кога да засека, ми беше най-трудно да определя..Проблем! Скубито реагира, но не веднага, а след една идея забавяне. Тръгва към мухата. Спира непосредствено пред нея. Следва леко побутване..с леко повдигане на главата над водата. Бавно и то няколко пъти. Много ми заприлича на опит да изучи мухата с усттата си! Ако си в позиция от към гърба, вероятността да го хванеш е голяма. Просто защото при засичане си в обратната посока на побутването. Ако си от горе- тц`ъ.Не става!Опитах да засичам на първия път - не става. На вторият – пак не става. На третият - и става и не става.. Според мен, си беше чиста случайност. Да засечеш на време?! Не ми е ясен механизмът по който взимат от повърхността. Ще трябва да направя справка. Онова, което се говори, че се обръщат с устата на горе при взимане, определено не видях..Видях друго: За пореден път се потвърди, че „Роял Коучмана” е велика муха!Че не е невъзможно да се хване „Скуби” на суха муха!
Опит тепърва ще се трупа!Ново преживяване си е от всякъде!Нова глава.. с нови мухарски предизвикателства! Преди малко говорихме с един приятел.. ,май той има интересен опит точно по този казус! Хм.. утре ще видим! :-)Трофейни имаше, но как да пиша за тях след новият "експириънс".Пожелавам на всеки.. поне да опита...Не е зле като приключение.. да тръгнеш за трофейни кефали, които да изтлеят и се превърнат в предизвикателни "скубита"!Определно има още какво да се каже..,но по-на там, ако остане време...
Д-р Косьо

6 коментара:

  1. Изключително интересно!
    Достатъчно е само да погледнеш тази риба в профил и да си кажеш, че е абсурд да се храни от повърхността...
    Имам усещането, че темата ще има много сериозно развитие :)

    ОтговорИзтриване
  2. Голямо удоволствие е да те чете човек и да вземеш да напишеш книга ;-)

    а на това ''Подминах "двама с плувки"..Има ти навсякъде и винаги. Забелязали ли сте ,че почти винаги гледат сърдито. Извадиха една две каракудки колкото среден пръст..:-)'' така съм се хилил...

    ОтговорИзтриване
  3. Даааа както е казал steaven -помисли върху книгата.

    Поздрави

    ОтговорИзтриване
  4. Д-р Косьо, нали не мислиш, че съм подстрекавал и други да подхвърлят идеи за написването на книга : ))))

    ОтговорИзтриване
  5. "Реката" е книгата! Четем я и, по-важното, пишем я с всеки риболов! :-)
    Автори да искаш!.. все още, тези с мухарките, са от редките читатели и писатели. Виж "читатели-авиатори" :-),старателно почистващи страниците, има дори за износ!

    ОтговорИзтриване

Коментари