Десерт за кефал - лесен и ефектен

От картинките всичко е ясно.Торча е за леко обгаряне с топъл въздух на заготовките.. Така стават по гладки и им се запушват повърхностните пори. Стават една идея по-твърди и една идея намалят обема си..т.е. тежат относително повече.Става лесно, пък е ефектно, за това, споделям.Могат да се добавят и други елементи..като крила, антени, крака и т.н.,на който му се заиграва с естетика. За мен е достатъчно да ловят.Как да откажеш такъв "десерт"?! Д-р Косьо
п.с.
Хм.м..м..помня още от училище, че най-лошото нещо е да спреш да мислиш, ако си намерил решение на даден проблем. Останало ми е като принцип и до днес, винаги да мисля, дали няма и друго решение освен това пред очите ми, колкото и да ми харесва. Колкото е по-добро едно решение, толкова повече ни се отдалечава желанието да се ровим за друго..Та, картинката е просто за да не спираме да мислим."Inverta Fly" Хм..м.., май..става!
п.с.2
Дойде време да споделя впечатления от поведението на "Десерта". Пробвах я на три реки. Едната беше достатъчно бистра, за разлика от другите две. Още от първото подаване ме впечатли агресивността на атаката! Не се закачи рибата просто защото бях подал на тънкото при малките рибки. Единият от тестовете, които пробвам е именно поведението на малките рибки. Те са доста глупави и лесни за провокиране, но по вида на атаката могат да се направят някои изводи за "естествеността" на мухата. Похвърлях още десетина пъти, целенасочено в същата зона. Започнах и да ги хващам, разбира се. Интересното бе, че след няколкократните атаки на мухата, вместо да се изчерпа ефекта, се случи обратното- рибите започнаха да се събират и интереса нарастна. Това ми хареса. Реката не беше голяма и беше ясно къде могат да са големите риби. Вече уверен подадох където и както трябва. Непосредствено след удара върху водата последва мълниеносна атака и рибата увисна иненадана от последвалото засичане. Не е от най-големите, но бе първата опитала "Десерта". Нямаше никакво колебание в атаката. Рибата направо се изстреля и с агресивен удар, взе! Продължих в същият дух.. в по-перспективните места.. Ефектът бе същият.. Риба след риба с единични пропуски от избързване при засичането.Стигнах до едно голямо разлято място. Вече бях хванал неприлична бройка от прилични риби. Прибрах три от тях - най-едрите.. около 35-36 см. Реката, все пак не беше голяма. Наивно щеше да е от моя страна, веднага да позная къде са и трите килограмови клена..,като не съм ходил по нея поне от преди 7-8 години. Вече бях върнал около 50-тина риби в реката, пред погледа на три местни дечица с телескопи. Дръжаха ги като прътове за овчарски скок.. с тези малки ръчички.. Занимаваха се ..с нещо свое, но не бяха порпуснали да фиксират количеството риба която хващах.. пред очите им. Това разбрах после, когато дадох трите едри риби на най-малкото от момчетата. С детската си простота и наивност, широко отвори очи, погледна в чантата ми трите едри риби..и отрони: "Само толкова ли хвана?" Всичко друго очаквах, само такъва гледна точка .. не! Така е.. като връщам риби!? Нищо не казах, само кимнах, засрамен!:-(.
Реших все пак да стигна до предварително нароченото място на другата река. Там където бях предвидил истинският тест за мухите си. Далечко бе и исках да имам повече време за тестове. Стигнах. Препичаше яко, но.. "но"-то беше мътна, висока река и силен вятър. Точно сега никак не ми се стоеше на проветриво.. и то на мътна река. Все пак опитах. Подадох на относително тихо място. Атаката не закъсня, но въпреки голямата дъбочина.. рибата бе от малките.. Големите риби определно не желаеха да се покажат.. Проверих няколко познати места със същият успех.. Малки "повърхностни":-) рибки. Не е за мен тая... и дръпнах да сменям реката.. Смених я и настана истинският тест. Риби да искате- малки, средни, относително големи/ и тази река не бе от най-големите/..Всичко що мърдаше в реката се беше засилило да пита за "Десерт"-а :-). В крайна сметка .. оставих 7-8 "Десерта" по клоните и храстите по реката. Ако закъсат много за "Десерт",де! Да има! Да свикват! Риболова продължих до 21 ч. Заболя ме ръката от риболов и кастинг. Вече знам как работи "Десерта". Знам и как трябва леко да го променя, за да стане още по желан.В периода между 15-17 ч. на рибите нещо им стана.. Станаха още по-агресивни, но определено не взимаха мухата. На повече от десет атаки, едва успявах да закача по една риба,по скоро случайно..и примерно през корема или хрилния капак. Същото важеше и за останалите мухи които пробвах. Не беше проблем мухата. Правеха кръгове, бързо атакуваха, но още по-бързо изплюваха или не взимаха въобще. От 18- на татък - коренна промяна. Каквото и да паднеше, безкопромисно бе атакувано и глътнато. Едвам успявах да им извадя мухата, почти от стомасите. И така до 21 ч. Просто, тогава си тръгнах, оставяйки големите кръгове по повърхноста, да дразнят другите след мен. Можех да си ловя и до тъмно, стига да не знаех, че на следващият ден щях да правя същото. При такъв риболов за два дни .. май трудно ще да е да се оцелее.
За вторият ден ще напиша допълнително. Не за друго, ми защото имаше два интересни момента в поведението на кефалите и искам да го опиша точно.
п.с.3
Вторият ден беше посветен и на друго. Една сравнително малка река, но по данни на разведката ...с пъстърви! Не съм ходил на нея от години. Преди време Боянския ми направи едно показно... Ловим, ловим... ,а риби няма.. Знаем, че има ,но не ги хващаме... От къде този човек извади една обикновена кука..,че и оловце намери.. сложи ги на мухарката. Изстръгна един истински ручейник от къщурката му .. и и..и и на трийстата секунда държеше красива балканска пъстърва в ръката си! Уникален риболовец..е, как деликатно да кажа, с прагматичен подход.:-).
Днес пробвах разни схеми .. ручейници, фазанови, сухи, Мохикани.../без Боянската/ Нищо! Ангел и той, горкият, съвсем се измъчи. Подаване, подаване.. Пръскач до пръскача.. и толкова. Видях две пъстърви. Едната стигна до нимфата и се отказа, а другата скочи над водата, колкото да да се покаже. Нито повтори, нито се хранеше. Ей тъй на, подскочи. Все едно... Провали ни се пъстърволова.. и реших да продължим с тестовете на "Десерта". Върнахме се, след обилното похапване, на бистрата река от вчера.. ,но в долния и край. Водата ми се стори доста понамаляла от предишния ден. Не знам да има бент или водохващане на горе, но нещо малка ми се видя. За разлика от предишният слънчев ден, днес беше мрачно, почти валящо и с плътни сиви облаци. Рибите и те нещо се назландисваха и трудно се вдигаха. Дребосъка си беше същият- невъзпитано агресивен .. ,но аман от него! Разходих се по реката на доста голямо разстояние..за да хвана две риби около 26- 27 см.. на пирдърпване и за да регистрирам една удивително агесивна атака.. Толкова агресивна, че с рязкото засичане откъснах мухата с част от повода. Рибата беше над 30-те със сигурност! Била е единствената, вероятно. Приказката ми бе, че мухата работеше.. проблем бе времето. Върнах се на широкото тихо място. Имаше двама риболовци. Знаех ,че има по-големи риби там, но понеже е по-популярно, го оставих за на края. Вчерашните големи риби ги извадих от там. Застанах на мястото и започнах методично да го облавям. Какво ме впечатли. След падането на мухата веднага следва раздвижване.. и пак никой.. Загледах се.. Мухата определено провокираше едри риби. Може би в този участък малките ги нямаше. Клена се засилва и се спира под мухата. Плува почти опрял нос под нея на разстояние около 50 см.. до метър и рязко се отказва. Пробвах познатата схема - независимо, че си е тръгнал да оставя мухата да си плува. В много от случаите едрите риби се връщат и взимат. Дори до три пъти са се връщали. Виждал съм го! При всяко връщане, вероятността да вземе е по-голяма! Сега, това не помогна! И така пробвах, пробвах.. Все не се получава. Смених мухата с проверената от миналата година.. и.. се получи! Изводът ми е, че поне за сега миналогодишната муха работи повече. Поне при тези условия в момента. Ще се опитам да сложа един от елементите на миналогодишната муха върху "Десерта"... пък да видим. Току виж стане по-добър! И друго ми направи впечатление.. по-големите риби атакуваха само и единстено ако се подаде много близо до брега. Имам пред вид около 5-10 см. от брега.. не повече. Всяко точно подаване- риба! С рязък удар..,но без повличане.. Нещо в мухата ги караше да се колебаят при взимането.. за разлика от "миналагодишната"..Иска си лека доработка..явно ,но още не съм я измислил ,кое точно е.. нещото... "черешката". Задачка!Та, така.. още един ден в списъка с интересните предизвикателства.. Новата, стара река... нова муха и чисто нови снимки....

Пъстърви !? Внимавайте! Много е опасно !

Страхотно изглежда, нали? А как да предположиш ,че точно на десет см от брега дълбочината е около 70-80 см.!преди да разбереш, че твърдото в което си се спрял при потъването е временно явление..Продължаваш да увеличаваш дълбочината и започваш трескаво да се оглеждаш на около. Потъваш си без никакъв проблем! Молиш се при потъването да опреш на някой корен, но на повечето места корени няма.. Има само лесночупещи се клечки, водорасли и безкомпромисно засмукваща тиня! Колеги, много внимавайте с това място. Рибите, естествено, знаят за това и знаят къде да застанат.. Примамливо те засмукват навътре, сантиметър по сантиметър, .. докато увиснеш плувайки заедно с "тревите-остров", илюзорно даващи сигурност и надежда за твърдо дъно и основа.Нищо подобно..Островът е плуващ и измамен! Да, задържаш се за няколко минути преди окончателното ти затъване!Но пък си с великолепна маскировка- само мухарката ти остава да стърчи... преди да изпуснеш окончално последните балончета от бели си дробове.:-).Още преди години, когато за първи път стъпих на този бряг, бая се изпотих, измъквайки се от тинестите капани. Сега, имам "едно на ум".. и пак много се замислям преди да стъпя. Пъстървите се "вдигат" методично и заманчиво, но винаги на един метър пред пределната дистанция, която можеш да постигнеш. Съсредоточаваш се. Вадиш най-доброто от себе си ... и пак не стига.. Трябва ти още съвсем, съвсем малко.. малко ..Няма от къде да го вземеш, това "малкото".Още като стъпих на брега видях картината на отдалечаваща се плавна вълна. Местеше я пъстърва, на око, около половинка..Знам, ли? Някак спокойно и тръжествено се отдалечи.Не и беше за първи път. Застана точно там където подаването е абсолютно невъзможно! Костваше ми две супер мухи, за да се убедя, че наистина е недосегаема. Интересно.. Стояла е точно до брега.. на 10 см.-ова вода! Кой би се сетил да подава през храстите?!/не че е въобще е възможно/Иначе риби има достатъчно.. Не видях "сериозни" риби ,но 200-300 грамови мернах.Особено взимат.Подаваш мухата / онази от предишните теми със CDC-то "No name fly". Успешното подаване е с възможно най-малко "дистърбънс" на водата от краката ти и особено от лягането на шнура.. да изпревариш поредното вдигане на риба. Отсреща е скала и вълничките от мърдането ти се множат неуправляемо след удар в нея и дълго,дълго се връщат, отдалечавайки те от имитацията на непринуденост и естественост. Повече успех имах с подаване на места където предполагаемата риба отдавна да не се е показвала. Т.е. през поне 10 мин! Да утихнат вълничките. Това, което правех е да запомням местата.Вдигаха се няколко едновременно и последователно.. Видя ли пъстърва да се вдига.. веднага подавам на другата страна. Подавам и чакам. Течението е много бавно. Водата е абсолютно гладка и спокойна. Оставям максимално дълго да изтече.. По някога наистина се вдига риба .. и тогава настава истински екшън! Проблемът е в това, че пъстървите веднага тръгват към водораслите. А такива - колкото искаш, че и отгоре.. Още първата закачена и откачена на метър, ми показа,че няма да е толкова просто и лесно.Имаше и по-прости места разбира се.. Гладко,тънко и широко на зад и на пред..Броиш ги и ги вадиш една след друга(пъстърви), като моркови.. Мечта и половина!
Множеството малки рибки бяха окупирали бързеите..,но големите "каки", все пак си харесваха дълбоките и тихи места. Най-големите, си мисля, още не са решили да се показват! Ще чакаме... Няма къде да ходят.Случката има и леко притеснително продължение..от типа "марш на скок на рейнджъри в джунглата", но слава Богу всичко си дойде на място. Мисълта ми бе, колеги, много внимавайте и не тръгвайте без подготовка! Челниците ни свършиха прекрасна работа! Замислих се и за сгъваема пика.. въпреки ,че вече няма празно място по мен нито в джобовете нито по "D"-ринговете. Комарите пък бяха "екстрата". Люти и напористи! Бях се подготвил..от опит..Ходенето през джунгла иска и други екстри .. ,но пак от опит ви казвам: Сателити в това забутано място няма!
Трябва ви ясно съзнание, приятел под ръка и нещо много важно, особено ако сте в ниското и тъмното- разчет на времето! И за отиване и за връщане! Благодаря на Краси за инфото и на Ачо, че ми се връзва на завоите към екстремизъм!
Д-р Косьо

Новият внос.. на "Попови лъжички"

Определено, не са толкова добри на външен вид, като първите от преди години. Остава, да се надявам, да не са развалили и уловистостта си. За мен, това е една от най-упешните примамки за клен. Естествено ще хванете и други видове риби на нея.. Всичко е в ръцете ви! С какво ме е впечатлила ли ? С това, че работи във водния филм.Не потъва ,а яко работят като микропопер! Или като стримерче, ако щете.. Варианти за водене да искате!.. Обтекаемостта им е друго предимство, а тази опашка пулсира страшно атрактивно. Оригиналът бе с бял корем и едно преливащо се червеникаво петно в началото на опашката. От горе бяха сиви или жълти.. Сега ще пробвам тези,.. пък да видим?!Да не забравя.. за разлика от самоделките /сега подготвям снимките на едни много прости за правене ;-)/.. тези са направени от една идея,относително по-тeжък материал.. Лакирани са и, как да кажа, тежат..Някак много убедително удрят водата.. По на там.. е тънкият момент с воденето им.. Вие сте на ход! Който не ги е опитал - `ич да не коментира! :-) Д-р Косьо
п.с. ммм..мда..а.самоделката ми..Може и по естетично,естествено...но първо ще си поиграя с нея на реката..пък после ще я пипам..

Веднага да си признае! Кой беше?

Ммммм...да...а.а.а. Чакам си аз на летището да стане време за полета..и стискам зъби от яд, че ми се прецаква съботно-неделния мухарлък. Такова време се е отворило, а аз ще се гърча по разни затворени помещения и уж ще си наливам наука в главата. И както се рея с поглед над треволяците. Гледам една гладка водна повърхност.. с едни красиви дръвчета и алейки около нея. Веднага си спомних едни разказчета за това водоемче до летището. Какви "кленове-тупалки" се били разхождали в него и т.н. Това, което ме довърши, бе един спокойно движещ се силует по пътечката към заветните "тупалки". Загледах се внимателно. Не, няма грешка..държи мухарка в ръка!!! Е само това ми трябваше.. Щракнах два кадъра и избягах, да се скрия от завист, в самолетаТутакси, да си признае:
Кой избракониерства в това заветно кътче с регламентиран достъп! А? Кой е вързан с летището, аД-р Косьо

С какво се хранят големите пъстърви?!

*ТАЗИ ТЕМА СЧИТАМ ЗА ОСОБЕНО ВАЖНА!
ИЗНЕНАДИТЕ СА ГАРАНТИРАНИ!!!
(Периодически ще я допълвам. Допълненията ще са накрая - като послепис.)
Предупреждение!
Следват някои неестетични снимки, но това е истината! Съдържанието им е неподходящо за непълнолетни лица(18!г.), такива с незряла психика и лица, които се чувстват такива! Неподходящи са и за лица тип "Светци" и "Месии", като самоканонизиралият се за такъв-Стоян.Просто е- Не гледайте! ;-)(бел.авт.3.3.11г.)Като тази охранена "американка" например!/снимката е на Тео/ Темата,за мен, е от най-съществените в риболова. Коментирахме с колеги за събирането на насекоми, изучаването им и т.н. То е все едно да искаме да хванем хоризонта. Какво от това, че сме преброили и определили краката и опашките на насекомо, което лети в пъстървовата зона, ако просто лети за пълнота на пейзажа и няма нищо общо с менюто на местната пъстърва. Примери - много. Същественото е в крайният резултат. А той е леко, как да го кажа по-меко- смущаващ.
Истината е в стомасите на пъстървите и ако искаме наистина да напреднем в риболова ,трябва да знаем кое, кога и как стига до там. Пътища за постигане на тази цел има много. Въпрос на избор е, кой по кой път ще тръгне. Не коря никого за това, че е прибрал и отворил риба. Не коря никого, че е изпомпил друга. Особено пък тези, които предпочитат да прочетат как някой друг е свършил тази работа. Единствената ми забележка към последните е да имат предвид, че всичко, което пише по книгите някъде и някога се е случило, но другаде и не сега. А Природата е изключително динамична и може би това е нещото, което непрестанно ни провокира да си общуваме с нея. Знам, ли?! Да не се отплесвам. Ето няколко изненадващи кадъра от менюто на големи, подчертавам големите пъстърви. Както и при кленовете, така и при пъстървите разликата в поведението между малки и големи е коренно различно. Те са си, така да се каже, почти различни видове. Съответно и подхода при ловенето им трябва да е съответно адаптиран. Често пъти в рибите/ в това число и в големите!/ съм намирал милиони дребни, почти невидими по размер миджове. И нищо друго!!! Избирателността в менюто на пъстървата е рязко подчертана в този момент. Не твърдя, че с нищо друго, освен с микроскопичен мидж може да се хване в този момент. Но твърдя, че те са се настроили единствено и само да се хранят с това! Имах случай с с голяма пъстърва ,хваната на /минути за реклама:-) /с "Безотказната".. с един единствен бръмбар в стомаха. Пак черен като този на снимката, но една идея по-голям.
Имал съм случай с голяма богомолка в стомаха и нищо друго. В една американка намерих триъгълно парче червена пластмаса..с размери приблизително сантиметър на два. Една много интесна случка си припомних от едно състезание по Девинско. Видях как една американка оглозгваше плуващо по повърхността клонче от върбите. Бавно и спокойно, пред всички! Вероятно по него е имало някакви мравчици. Не вярвам временно да е станала вегетарианка, но спокойствието и целеустремеността и да го оглозга беше впечатляваща. Не се плашеше от хората, а просто като куче методично пощипваше дръвцето. Същата "гризна дръвцето" наистина..малко по-късно, че като почна състезанието, беше от първите хванати..Така и не можах да разбера какво точно и бе харесало. А това също е от менюто на пъстървите. Освен чистата екзотика, идеята е да осмисли и напредне муховръза. Имайки последният кадър пред вид .. `що ,например, да не взема да пусна опашката на някой "Уоли бъгър"-7-8 дължини!? А? Темата е много дълга, интересна и понеже е много важна, ще помоля колегите които имат специфичен опит, снимков материал или впечатление да споделят. Ще пълня тази тема с интересни находки. Като тази пепелянчица от Тео...Не бях виждал до сега! Мишки по Ново-Зенландско видях по филмчетата. Чудовищни са им пъстървите!(благодаря за кадъра Пламене!) `Що да не ги похапват..
`Ма, пепелянки?! "Уби змея" с този кадър Тео, за пореден път! Благодаря ти!
Д-р Косьо
п.с. 1
Сетих се, че съм намирал и т.н."миризливки" онези многоъгълни бръмбарчета с размер на нокът и агресивна миризма, ако ги потревожиш. Намирал съм и черни, и кафяви и зелени. Сега се замислям, че винаги са били по една бройка.. и не е имало нищо друго освен "миризливеца". Явно след изяждането на подобен тип насекомо, вероятно и се отщява да яде повече..:-)
п.с. 2
Нов кадър от Тео. Тео, очертаваш се като истински натуралист!
Мога само да ти сваля шапка за това! Явно не само птиците са ти понятни!
Новият кадър от Тео - Хм.м... поредна тема за размисъл. Особено с нещото на преден план! Рибата е американка. Очаквам подробности.

п.с. 3
Това ,което виждате е стомашно съдържимо, пък си правете изводи!Нямам такава снимка, но една от пъстървите ми беше изяла същият онзи черен бръмбар от първите снимки. Преди време, на р.Искър, ми удари нещо голямо. Там голямото е само едно - балканска пъстърва! Изненадващото бе, че лових на тъмно. По-скоро "на слух"! Подавам, "някъде там",... и се ослушвам. Като изпляска- засичам.. И до днес се чудя по какво се ориентира пустата му пъстърва, в тази пълна тъмнина. Как проследява лакомството..Нито бръмчи..нито се вижда..Чудо?! Бях подал на малка черна "джапанка" с формата, именно на тези малки топчести бръмбарчета. Е, взе, какво друго да кажа, `ма като не виждам, се бавя със засичането. В случая, не се получи.. Хващането, де. А рибите са си там и си търсят бръмбарите. Май, това ще се окаже вид лакомство, което упорито продължаваме да пренебрегваме в пъстърволова!Друго ми направи впечатление: всяка пъстърва се храни еднотипно. Една избирателно предпочита гамаруси и предимно само това. Друга два-три зелени скакалеца (ще си позволя един съвет.. слагайте по малко зелено, като правите мухи за пъстърва..Дали ще помогне не знам, но със сигурност, няма да попречи!). Трета- един, най-много два бръмбара.. и нищо друго. На първо четене, общото, което виждам е размера. Скакалците са еднакви, големината на бръмбарите- също. Гамарусите са си ясни .. те по-големи трудно стават. Ако има нещо друго в менюто, то също е с размера на вече изядените насекоми! Дали е така, а? Вероятно има и изключения, знам ли? Парадаксът, и в трите случая е, че и трите са хванати на съвсем друга муха!!! `А, сега де! И тази муха не прилича на нищо от това, което са яли! `Айде, още едно домашно..А това е специално за Росен и русенската група. Помня, една вечер в русенското кръчме..как "умряха" от смях при вида на едната ми мухарска кутиШка.. с мухи на 20-24 номер куки. Разбирам ги! Достатъчно е да погледнеш Дунав. Крайно време и те да разберат! ;-) : Midges, колкото и да са малки са голямата работа!!!п.с.4
Гамарусите пак са номер 1!
п.с.5
Благодаря на Павката за следващите кадри. Впечатляващо е : сивен в пъстърва.. Сивеннът е около 12-13 см...,а пъстървата е такава (около 50!) защото Павката, продължава да не може да лови малки пъстърви! :-)п.с.6
Цитат от Веско-Хасково: "Върха на всичко беше когато една уловена едра американка взе да повръща полусмлени малки рибета!!! Сами си отговорете какви!"
п.с.7Пъстървата е кило и двеста и в нея е имало десетина 5-6 см.-ови каракудки!
Има хора,които не умеят да хващат малки риби..:-)

п.с.8
(Публ. в FM от "pux": 10 Апр,2007) р.Златна Панега"Cottus gobio haemusi" - иначе казано "Bullhead",а още по-иначе - "Главоч".
Ето и мои кадри по случая..

п.с.9
С какво се хранят големите пъстърви по света?
Снимките са от Нет-а - от различни форуми, в това число и мухарски.
Е,и?! Драма - няма!

Ето и от нашите ширини...(fishingincroatia)
What to say! This is almost unbelievable! 38 cm long brown trout took my dry fly with this monster inside of his mount and stomach. Snake double longer than a fish. This is a prove how mean predator brown trout is. This left me out of words...

п.с. 10 апр.`11


п.с. 11. 7 Март `11
Това го написа Бай Кольо Младши, по повод т.н. от "Светците" и Месиите" и т.н."отвратителна" тема. Да - същата, която прочетохте току що.
Ники, едва ли ще го кажа по-точно. Крадвам го "`одма"! Ти си ярък пример за това, че да си мухар е нещо друго освен лъскавата шибучица и елече "Sims"( и аз ги харесвам!) За пореден път не мога да определя от кое повече съм възхитен - от позицията или от изказа ти? (бел.авт.)

Я каква интересна тема се получила!

Според мен отвращението и възмущението от вида на изкормена риба не са достатъчни! Нужен е и аристократичен припадък : )
Не е ли още по-възмутително да се изкорми сукалче, да му се навре лимон в зурлата и да се снима? Или пък да се изтърбуши агне и на всичкото отгоре да се напълни със собствената си карантия? /да ме прощават Жоровците/?
Всъщност има кой да свърши тази работа. Достатъчно е да не гледаме и да си представяме, че скалповете на петлите и кокошките ще им пораснат пак : )

Моите почитания към мнението на всеки, обаче отношение към природата не се възпитава по този начин...Това е демагогия и абсолютно лицемерие. А нещата са много много простички, колкото и да е силно желанието и склонността ни да ги усложняваме.

Мярката. /не се сещам за по-подходяща дума/ Това е ключът към хармонията и така работят нещата. Да вземеш не повече от това, което наистина е необходимо... И да върнеш онова, което си взел.

Дядо ми /лека му пръст/ освен рибар, беше и ловец. От този тип хора, които знаят имената и песните на всяко птиче в гората, на всеки камък и трън... От този тип балканци, които зимата изгазват десетки километри сняг за да се уверят, че хранилките не са празни.
Прибираше в къщата и се грижеше за ранени сърни, диви патици и дори орли.
Отсичаше толкова дърва, колкото му трябваха за да се стопли, заколваше толкова животни, колкото му трябваха да се нахрани.
По негово време в реките вреше от риба, а в горите имаше всички животни, растения и гъби от учебниците по география...

Точно там някъде минава границата, колкото и тънка да изглежда тя – Какво остава след теб. За другите, за децата и бъдещето...

Иначе след като пъстървовата популация е докарана до там, че да зявиси от взимането на една от двете останали риби в реката, значи и този, който се опитва да хване другата, с идея пак да си я пусне е също толкова черен : )

..го написа Бай Кольо Младши

п.с.12 Цитат от един "форумист"-забравил тезата си..
Драгомир, Окт 29, 2011
"Относно големината на мухата колко трябва да бъде голяма тя - там където аз съм го ловил нимфите са дребни 18-20, вечер лапа някакви емърджърчета и насекомите с които се храни масово са дребни. При Стоян и Мънков се лови спокойно на стример тъй че трябва да се види какво е ял преди това."

п.с.13
"Сам Едуардс казва ,че количествата му при аутопсиите далеч
превишават всичко друго и нищо чудно ,че по-успешна в тази ситуация е именно суха кадис муха.Напълно вероятно е при тези условия и други сухи имитации
на кадис да са по-резултатни от коя да е пупа не само от тези на ЛаФонтен." - Взел съм го от статия на Алекс..