Бежаново: място за мухарене и сбирки..., но с мрежи посред бял ден!

снимките са "кликабелни" - за пълен размер)
С удоволствие разглеждам снимките от красивата ни природа. Колкото повече ги гледам, толкова повече се ядосвам. Толкова е просто, а все не се получава! То не бяха обаждания до "Органа", то не бяха снимки и филми. Продължават да ме впечатляват странните отговори от типа . " На този нищо не можем да му направим!" / Човека ловеше с ток, за пореден път, точно под къщичката на "горския"!!!/С други "горски" се снимахме за спомен от срещата ни. Дойдоха много бързо хората, за да ни кажат, че като не са ги видяли лично,не можели нищо да направят!? /въпреки десетината свидетели в наше лице!/ Трети път - почват едни уговорки!?...А последният път пуснах снимките на личният мейл на регионалния отговорник.....за да си ги получа обратно след няколко дни.. Мейла не работи! Забравих за един ,който видимо пиян ,с червен нос както ги рисуват по карикатурите, много агресивно гонеше тези ,които вижда за пръв път.. Местните не закачаше! Чак като се увери, че ще си търсим правата докрай..счете/до колкото му бе възможно/ за благоразумно да се откаже..Искам да не се ядосвам, но не сполучава.Само отвреме навреме успявам.Не се наяде и накраде този народ! Вероятно все още няма кой да им каже:
"Что такое-хорошо" и "Что такое - плохо"В момента нивото е много ниско. Водата е прозрачна. Камъните не са толкова хлъзгави, колкото обикновено. Това хич не ми попречи три пъти да се топна наполовина, въпреки че познавам всяко камъче от реката! Риби има много. Преобладават скобарите на големи групи. Има и мряна. Има и клен. Тук там се мяркат каракудки и кротушки. В тези дупки във варовиковите скали живеят и сомове. Най-големите, обаче, не са в този участък, а по-нагоре срещу течението до с.Ъглен. Ловят ги нощем с всички познати и непознати методи.По мухарската част: Реката е невероятно удобна за мухарене. Дъното е много "нарязано" с дупки и прагове. Рибите стоят по ръбовете. Лятно време реката изобилства от водорасли - съответно и от храна. На откритите места големите риби се ловят по-трудно,защото са със специфичен вкус. Най-голям успех съм имал на "Поповата лъжичка". Колкото и изненадващо да е втората муха, която е много ефективна за района е семпла, черна мушица- тип "Адамс", но без дъбинг по тялото. Нещо като "Слим" вариант на "Адамс"-а . Кука - 14-12! Не по-голяма. Малките риби кълват на всичко стандартно за клен. Големите определено капризничат и никак не са лесни! Тъй като реката е сравнително спокойна - подаването трябва да е от дистанция!По течение след моста има нещо като полуостровче.След него - дълъг прав участък. След това реката се разделя на ръкави.. Е, там е много,много интересно!Ето ги въпросните мрежи. Поне 30 м.е! Реката в момента е около 10м.широка! Мястото е около 200 м. над каменния мост. Всичко е по сред бял ден!!! Дали им и е за първи път?! Оставям сами да прецените.Силният сезон е краят на юли и август.На поляната под моста почти винаги има по някой риболовец.. Но за мухарене става и нагоре и надолу. Местата са кое от кое по-добри!Това място поне е популярно и лесно достъпно. Толкова ли е трудно да се реагира?! Сигурно има и т.н."горски", които си гледат съвестно работата. Не мога да си обясня, обаче, защо не ги срещам по реките? Къде ли я вършат тази, "свестната"работа?! Със сигурност не е там! Май продължаваме да живеем в "успоредна" държава...
Д-р Косьо
п.с.
Една риба извън естествената и среда...Най-голямата - за бабите от селото.

Все пак са по-различни и виждат по-далече от носа си

Темата не е нова (Апр 17, 2008 ), но понеже позитивните примери са все по-кът, за разлика от негативизма и охулването/ей тъй на заради спорта/, които бликат със страшна сила отвсякъде,си позволявам да я припомня.Естествено е за "тях", а колко мъчително и, бих казал, драматично по наш"те географски ширини е да се мисли и постъпва така!

..Може би в тази тема.. или незнам ,но ..
Европейците са си европейци... Преди време бях споменал на менажера на Topcon(Japan) който отговаря за България, че японското материалче с което уплътняват техниката, която получаваме е превъзходен за правенето на "муй"... Естествено, за да бъде картината пълна му подарих 5-6 мухи направени от "материала"...Човека , онемя и се възхити едновременно.. Бързо премисли и започна да се извинява, че сега са сменили технологията и вече не получават от него... Човека се огорчи до дъното на душата си .Занесъл ги на сервиза и на логистиците в Topcon-Холандия .. обяснил има за какво става въпрос.. и момчетата се спретнали и събрали всичко налично .. С две думи омели са склада и .... получих това!!Със специална пратка ....Пликчето е пълно с любимите лентички за "Микро Мохикани"!!!Ей това, това европейците са си европейци... Кажат ли нещо .. правят го.. ! А все ги мислим за студени ...и какви ли още не ..Хвала на такива хора......
Докато се чудих къде да е поста .. /че е малко интер../ се замислих над......"Направи сИ сам".... Хубава тема, но е част от една друга.....Може би първото стъпало...на по-голяма и май най-важната. Липсва ми тема като" Направи сЕ сам "!...Една е буквичката, а е толкова важна!..Ама, много ми липсва..И като гледам наоколо .. не само на мен...
Д-р Косьо.

Практична "хрумка" за мухарски кутии..

Както всички знаем, мухите никога не стигат. Колкото и да вземем със себе си, тази която наистина ни трябва, остава невзета. Решението - нова кутия. Отново я пълним и в джоба. После още една, и още една. Докато напълним всичките джобове на елека. Последната продължава да ни гледа обидено от масата. Пак ще остане без разходка!
Ето едно просто и пактично решение. Не е "R.Wheatley" /Сорри Алек/ :-). Върши същата работа. Екстрата е с поне четвърт по-голяма площ, но с минимална разлика във външния размер! Другата голяма екстра е цената. Тук вече е въпрос на преценка. Допустим компромис - качество/цена. Кутията е с точният размер на един стандратен джоб на елека. Така сдвоена, си е направо любим аксесоар . Има място да се ровим на воля. Има място и за подарени мухички ! Дай Боже! А като си представим, че е нормално кутиите да са две - Проблемът с мястото за мухи е наистина решен". Фиксирането става просто и лесно.Двойно лепящо фолио - за първоначално фиксиране на дъната едно към друго. Когато ги подравних достатъчно добре, последва разпробиване в четирите ъгъла. Занитих ги с по един алуминиев нит / 1-2 мм/ на ъгъл. Готово! Практично и удобно, здраво и трайно! Е, добавих екстрата - връзка. Втора "хрумка" - нека е от дебел "плетеняк" ,че да е сигурно,че няма да я загубим. Чувал съм за няколко загубени кутии пълни с мушици. Аз пък намерих една! :-)(Получи си я собственика,успешно!) Та, полезно е, да има как да си я вържем.
Трета "хрумка" е да маркираме по някакъв начин двете страни. При този огромен "мухо-паркинг" ..вече си трябват указателни табели! Поздрави, за "практичните сръчковци"! п.с. С извинение за неподредените мухи..по снимките ( От практиката е, все пак - в работен вид -направо от джоба).
п.с.2 Пък ако държите на качеството и се сетите за "R.Wheatley", от онези с вътрешната страница, ще стане убийствено практично! Мислил съм го и ще си го спретна, но ..някой ден!
Д-р Косьо

Фактите: от - 2 до + 16 градуса.. ! "Много, но дребни

(Снимките са "кликабелни" за пълен размер)
Д-р Косьо

Стойка за менгеме тип - "Неволята учи"

Блога ми е за оригинални хрумки, които не срещам в "Нет"-а. Позволявам си да добавя една. Бях я позабравил,/че си получих оригиналното решение/, но си е полезна отвсякъде!
От снимките се вижда най-добре..Ето:Колкото и да сме напреднали в общуването си със света все още има едни такива разминавания, които отнемат на мераклията голямото удоволствие приятно да се изненада от това, което си е поръчал. Е, в описаният случай бях на мястото на разочарования. Пак изненаданият,но неприятно. Поръчах си каквото трябва, но дойде – “каквото си ще” :-). Така и така ми е мерак да връзвам и експериментирам с мухите собствено производство, реших да се поглезя и да си избера истинско! менгеме. Прегледах всички мухарски менгемета, които се предлагат в Нет-а. Произведено, така да се каже, “По света и у нас”. Натъкнах се на големи парадокси. Оказа се, че това, което си струва да се купи е десетократно по-скъпо от очакваното. Масово се предлагат менгемета индийско, пакистанско и всякакви такива със съмнителни достоинства на също така изненадващи, но в случая ниски цени!Богат избор има и в средния сегмент.
“Что делать”? Поех дълбоко въздух и си поръчах по-скъпото, но по-доброто. Мина се време. Дойде, но дойде с т.н стойка “C-clamp” Това ми бе разочарованието. Тази стандартната с която всяко менгеме се закрепва за ръба на масата. От край време не ми харесва този начин на закрепване. Изрично си поръчах менгеме с пиедестал! Тези, които връзват – знаят.. колко е досадно да изпуснеш я совалка, я инструмент .. и да го търсиш под масата… Да не говорим, за големия риск като се наведеш да си го вземеш ..да се наденеш на собствената си муха . По-важното за мен бе обстоятелството да имам правилна постановка на гръбнака и ръцете за да мога дълго, без умора да работя на менгемето. Както и да е,/друга тема е / докато дойде оригиналната основа /пиедестал/, реших да си направя заместител. Не можех да устоя да гледам бижуто..без да го пробвам в оригинален вариант. Идеята е проста. Както виждате на картинката. Купих си една стойка за поялник. Е, охарчих се – цели 2.84 лв. Втората покупка ми бе половин кило тежести за дъно. Третата покупка – /просто нямах подходяща плоскост в къщи/ една проста алуминиева пластина за огледало – цена : около 4 лв. /като повечето от останалите елементи в комплекта тепърва ще ползвам за друго/. Последно - винт- 6-ца с голяма глава + силиконови крачета. Общо пак в рамките на 3-4 лв. Съвсем последно – едно кръгло желязо /намалено на 1 лв./,което може спокойно да се замести със средната част на голяма стара отвертка.Идеята на последното е да си направя втора стойка за за фиксиране на главата на менгемето за да не скъсявам оригиналната. Сиреч,не е задължително.Разпробих основата /задължително на професионална стационарна бормашина!/.Важно е да имам строго вертикално разположение на стойката. Даже, препоръчвам лек наклон напред – в посока на захващането на мухата .. ,но това се оказа доста трудно за изпълненеие.
Разпробих хоризонтално мястото за фиксиране на основата. Завъртях една резба с метчика – 6-ца. Навих фиксиращият винт с главата. Извадих от стойката за поялник цялото и съдържание - легенче и гъба. Фиксирах гладка метална плоча с три стяги върху горната повърхност на стойката - за дъно на бъдещото място за леене на метала. Обърнах всичко и фиксирах в хоризонтално положение.
Разтопих оловото в обикновено старо джезве и бързо го налях в образуваната вдлъбнатина – гърба на стойката /долната страна/. Изливане от към долната страна бе единствено с идеята после като се обърне да бъде равна и гладка видимата повърхност. Изчаках да изстине. Разпробих от двете страни основата и оловото както са заедно ..и забих два дълги винтови-гвоздея.Това бе важно за да фиксира трайно отливката .. за да не хлопа./може и предварително да се направи!/
Готово!!! Замислих се и за някои глезотии. Изрязах допълнителна основа- капак/дъно/ от алуминия за огледало с формата на стойката и трайно я залепих отдолу. Добавих пет силиконови “пъпчици” за да не се хлъзга основата по гладки повърхности.И тук ми дойде една много добра идея! Залепих на основата едно малко плоско магнитче… /Всички знаете ка се губят кукикчки по масата./.Остана боядисването: кит – грунд – боя….. ,но мисля да не го правя.. И така си ми харесва..пък и чакам оригинала…
Крайният резултат е ..виждате…Най-важното: Стойката е достатъчно тежка за да може комфортно да се работи.
Няма да ви убеждавам в предимствата на такъв тип стойка.. просто опитайте.Като я гледам - Става за всякакви менгемета, стига да не ни мързи.Поздрави на мераклиите да се пробват!
Д-р Косьо

п.с. И досега си ползвам въпросната стойка .Нанизал съм си купчина ролки с всякакви размери за типети и какво ри не! Имам още една идея за нея,но нека да стане и тогава ще я пусна..

USA Fenwick ® Rod от най-добрите "стари" модели!

..На родна българска земя.Реката изведнъж не ставаше за риболов..
Хм..м.м.. И какво от това!
Д-р Косьо

И при "Социализъма" е имало ...поне някакви макари.."Tokoz"

Били са "надеждни" като "Социализъма". "Дървени" от типа- шир-потреба. "Да стават за всички и всичко". То това май и до днес не можем да го изкореним от мисленето си. Иначе, изглежда солидна. С цвят: "каквото е имало". Вярно- печена е / в прекия смисъл на думата/. Отливката е много солидна. Дебел, як, алуминий. Предвидена е и да се обръща, за лява ръка..Е,с преместване на защитния пръстен, държащ се на двата ужасни жлебови винта! И въпреки всичко си личи "Соц"-а, да му се не види, с тези винтове и груба изработка. Всъщност, може би това е било, все пак, от най добрите образци..Отговорът - "Нали работи"..Още ми звучи в ушите.. от преди 10-ти 89-та. Поне малко усещане и финес да бяха изцедили .. Ей,така, колкото да не е без хич..Знам ли ? Даже не ми се рови из "Net"-а за подробности.
Държа я и се опитвам да си ги представя: Тези, които са я мислили и правили/изпълнявали!/..и най-вече тези, които биха я ползвали. Дали първите са мислили за вторите?! Все пак ще я наредя до останалите. Пускам я тук просто за пълнота на колекцията. Имало я е и няма да я "трия". Само ще призная, че така са изглеждали нещата и Tokoz, пардон, Толкоз!(можем!)Що не изглеждаше, например така: Rare Vintage Czechoslovakia Tokoz Fly Fishing Reel Няма спасение ... "Соц"-а прониква навсякъде и компетентно унищожава здравия смисъл..Как беше: "Победа на здравите сили над здравия разум.."!? Най-успешната победа, досега! :-(
Д-р Косьо

Хубавите съботи все още не свършват,за разлика от неделите..

(Снимките са "кликабелни" за пълен размер)
"Текстове.. в понеделник" - и той направо си дойде!
Нека на всеки въдичката да е като тази "струна"...пълна с изненади от към "другия край" :-)Мястото е наистина уникално - пълно е с риби ,които веднага забравят ,че има и такива инструменти за риболов като мухарка.Малко за условията: Съботата наистина беше добра за риболов с малката подробност, че мястото е на около 300 км от София.. т.е. километрите яко "изяждат" времето за риболов.Безмислено е по тъмно да се пътува.Толкова е студено рано сутрин.Особено за рибите. Виж през лятото си е супер. И денят е по-дълъг и най-вече водата е доста по-топла.Та, за водата. Наистина беше студена. Не съм я мерил с термометър, но след всяка извадена риба се налагаше да си суша и грея ръката за да продължа.Накисването с гащеризона ,в случая, е зъдължително../можеш и друго да хванеш, но няма как/,че местата иначе са недостъпни. Рибите ли? Те са си по местата,с малката особеност, че трудно се вдигат. Изглежда и на тях им е студено. Единични кръгове на най-тихите места и то там където има подводни водорасли. Може би гнието все пак дава някоя десета от градуса в повече. Взимането не е веднага след подаването.. даже бих казал едва едва.С много чакане и леко придърпване.. пауза и пак .. Даже не е придърпване, ами си е треперене.Това беше лесно .. и така си зъзнах от студ :-). Мухите, ли? Стандартните за клен работеха,но трудно. Само на определени места и то към 13-14 ч. Т.е. когато беше относително най-топло. В повечето време успех имах с пъстървовите. Фини, тънки телца на кука 14-ка. По възможност подаване в тихи води където все пак сме забелязали някаква активност. Направи ми впечатление, че рибите не пляскаха по повърхността като друг път, а съвсем нежно взимаха нещо под повърхността. Почти не усещах ,че има риба. Много внимателно се доближаваха.Понякога само докосвааха мухата, почти без вълна. В много от случаите,обаче, се оказваше,че тази нежна вълничка е предизвикана от местната "косатка"! Изключително приятна е изненадата от несъответствието!!!Така приятно натежава въдицата .. и тези единични мощни тласъци на "несъответствието" /обикновено към дъното и малко в страни/ изтриват мигновено острите иглички от изтръпналите студени крака. Рибите не бяха чак толкова борбени..Единична съпротива. Някак лениво и спокойно се съгласяхава да дойдат след един два напъна и чак след малко, като се сетят,че все пак са закачени! Всичко това важеше за големите риби. С малките нямаше никакъв проблем .Можеш да "наскубеш" десетки..Само трябва да ги намериш и ... Но това не е толкова интересно..Надхитряне липсва, няма го и предизвикателството,противоборството на хитрия противник.Да спомена и още нещо ,което за пореден път ми направи впечатление. И друг път съм писал, че за мен е важно да видя първата риба как взима. Обръщам внимание на това къде е забодена куката. Ако е на горната устна - предстои много успешен риболов със сигурно взимане и без много, много къндърми. Но, ако е на долната устна или някъде по хрилния капак, например - нещата определено завиват към "закучване". Това е момента за преосмисляне на стратегията за целия ден! Да се опиташ отново да усетиш реката, независимо от справката, която си си направил от предишни пъти и години. Такива моменти съм имал на много реки и досега не съм сбъркал, даже все по-лесно ми става.Само да ги "мерна" веднъж. Почти винаги се налага да се мине на пъстървови фини куки, намалявам размера.Цялото поведенеие на реката вече съобразявам с пъстървовите стратеги и тактики. Далечни подавания. Задължително първо да падне мухата. Удължавам повода и типета. Типета - да клони към 0.10, по възможност. И най-важното, особено, когато съм на широка и голяма вода - движението! Пристъпване едва, едва, без да бутам камъни и да се спъвам. С малки стъпки и по възможност без вълни. Много добре е, ако се намери такова място за подаване, че между предполлагаемите риби и нас да иима по-бърза вода. Т.е. тя да ни направи "бариера","сянка" срещу непредпазливото ни поведение. Има и още неща, но няма да ги изброявам всичките. Например за цветовете на мухите. Цвета придобива особено значение именно при такива трудни условия, с капризни риби. Подаването "по ръба" също е важно. Точното подаване е може би най-важно за успешен рибилов. В случая, обаче, основен критерий бе наличието на подводни водорасли и/или натрупани паднали от тополите листа и бавно течение. Е, ако има и надвесена върбица/топола/, нещата се опростяват. Но все пак - водораслите бяха определящите, според мен. На голите камъни риби просто нямаше. Между другото .. реките, които проверих бяха пре-пълни със скобари.. Всякакви размери. Продължаваам да не знам как се лови скобар с мухарка. Тези, които скачат - знам ,че не се ловят, но другите... ,които кротко си стържат подводните камъни..!?Реката е пълна с импресионистичните им "каменни картини".На моменти не смеех да стъпя по тях, толкова са впечатляващи! Природа! Трябва да си там за да ги видиш!Съботата беше денят "Х", а към краят и, налягането спадна и рибите просто съвсем престанаха да се вдигат. Неделята беше валяща и ревлива. Само три, що годе, представителни риби. По риба на час! Е, това е прилична скорост ли е? Смених реката, смених я пак, смених мястото.. и чак тогава осъзнах, колко е глупаво да си на 300 км. Този ден е бил за друго! Остана съмнителното удовлетворение, че има и други "прецакани", покрай реката, под дъжда..Мммм...да..а.а...,но нито един не беше мухар!?.. Ха, сега де?Дали ще имаме още някоя събота - подарък?! Хубавите съботи все още не свършват, за разлика от неделите.А мераците за мухарене - никога!
Д-р Косьо
п.с. Още няколко кадъра..
Това са относително бодрите за сезона цветове на съботата.....А така изглеждаше категорично "навъсената" неделя

"Автоматиката" в България - съвсем като "По света.."!

Както вече коментирах-случайни неща няма."Късметът е такъв, какъвто си го накъсметиш".. го "превеждат" бабите.
Ето какво е ползвано и продължава да се ползва в страната ни.Едната е от Япония, другата - от Щатите. Кой от кого .. не е съвсем ясно,но двете достатъчно си приличат за да се разпознаят като роднини! Отново ще кажа - Имало е и има будни хора в България.Опитвали са, лови ли са, грижили са се .. И всичко това е налично и реално се вижда. Най-вече грижата.Надявам се тази грижа да продължава да вирее днес и най-вече да просъществува и утре!
Очарованието е във всеки детайл, особено като го докоснеш "на живо"... Съвсем друго показва!Вярвайте!Теглото наистина е голямшко.. Механизъм си е все пак..Ето и втората- "Шекспирката"А най много ми харесва идеята за разположението на "американчето" спрямо бланка.Мислили са, забавлявали са се и са правили експерименти и истински неща!
Поздрави,
Д-р Косьо